Най-важният урок

Професията помощник-възпитател дава шанс за младите хора на СУ „Васил Левски“ в Брезник

Директорката Лина Симеонова с един
от своите възпитаници

Надя КАНТАРЕВА

Тридесет и пет са селищата на община Брезник. Две са училищата, които събират децата от всички тези селища. СУ „Васил Левски“ е в самия град Брезник. Малко са училищата ни, защото децата са малко. А и много от тях родителите ги водят в областния град– казват местните хора.
Училището в Брезник се вижда отдалеч. Сградата, специално строена за него, е реновирана, дворът е със спортни площадки, пълни с деца. „По-добри условия не можем да искаме – казва Лина Симеонова, директор от близо две години на СУ „В. Левски“. – Имах късмет. Колегите преди мен заедно с Общината кандидатствали с проект за саниране на сградата. Оставаше ни да освежим кабинетите, някъде подменихме оборудването. Имаме чудесен проект за една от външните стени на сградата – на нея световно известният стрийт арт художник Станислав Трифонов – Насимо, ще изобрази портрет на Левски.“
377 са учениците в брезнишкото училище. Педагозите му твърдят, че отпадащи няма. Изключение са семействата от т.нар. дървари – хора, търсещи сезонна работа, предимно дървосекачи. Децата им тръгват с тях и учат по за няколко месеца, където се установи за сезона семейството. Според директорката, макар и единици, тези деца не бива да се загърбват от институциите. Начинът им на живот ги лишава от истинско образование, от социална адаптация, а това означава и от житейски шанс.
Лина Симеонова е със специалност психология, това и практикува преди директорския си мандат. Работила е предимно с деца със специални образователни потребности. Има опит като ресурсен учител в детски градини и училища в Радомир, Перник… Може би подтикната от професионалната си експертиза, първото, което прави като ръководител, е да създаде екип, който работи с 28-те деца със СОП в училището. Екипът е от двама ресурсни учители, психолог, педагогически съветник, логопед. От тази година е назначен и помощник-учител, който подпомага приобщаването на тези деца, особено в началото, когато още навлизат в социалния си живот.
„Помощник-учителят работи заедно с учителя в класната стая, който само така може да се съсредоточи в обучителния процес. Помощник-педагогът е важен при адаптацията на децата със затруднения за постигане на хармония в самия клас, между участниците в образователния процес. Имаме случай с ученик от аутистичния спектър, много трудно се приобщаваше към новата среда. Изключително благодарение на помощника той успя да се социализира“, обяснява Симеонова. Подходили към детето с персонално внимание. Направили го дежурен ученик, което не само му допаднало, но и го амбицирало да бъде в клас със съучениците си. С това дали и най-важния урок на учениците си – на уважение, на емпатия към другия. Този урок започвал още от детската градина. В училището децата идвали вече подготвени да приемат другия такъв, какъвто е.
В работата си с децата в риск успяват и заради партньорството на родителите, което невинаги намират в педагогическото си ежедневие. Обикновено работата с родителите е най-трудна. Семействата са натоварени,
съвременният живот е динамичен. Но без съдействието им няма как да се справят. Нормално е те да не искат, по-скоро да не могат да приемат, че детето им е с проблем. Всяко семейство има мечти за потомството си. Ако не се отлага, може да се помогне на много деца с дефицити. Трябва само да се започне отрано, твърдят учителите.
„Да, училището е отговорно за обучението, за социализацията, за възпитанието. Но ние, психолозите казваме: възпитанието на едно дете започва 20 години преди да се роди неговият родител. Вкъщи трябва да поставят правила и граници. От едно дете трябва да изискваш. Не само да се е нахранило. Забравили сме да изискваме от децата си. На родителските срещи винаги повтарям: може да е с „лъжичка отгоре“, но всеки ден изисквайте повече от детето си. Искам родителят да разбере, че нашата роля е да дадем знания, умения, компетентности, въобще отношение към живота. Възпитанието е елемент от всичко това“, споделя Лина Симеонова.
Преди да спечели конкурса за директор на училището в Брезник, не е идвала отдавна в него. Къде ли не е била в Пернишка област като психолог консултант, но не и точно тук. Добре че не подозирала за административната тежест в директорското ежедневие. Едва ли е щяла да се кандидатира. Но добре е човек не всичко да знае. Сега всеки ден, както впрочем и колегите ѝ, идва с униформата на училището, защото се гордее с него. А и дава тон на децата да се научат да харесват училището си. След първата година директорката успява да намери време и за класната стая. Казва, че когато работиш с деца, в нея е истината.
Направили някои промени в обучителния процес, съобразени с новите поколения. Днес децата са различни. Например те са свикнали да получават информация нагледно. Трудно четат. Направили изнесена класна стая, където често провеждат уроци различните класове. „Малките ученици ги качвам в библиотеката и лично аз, когато имат занималня в следобедните часове, им чета любимите книжки. Карам ги те да потърсят книжката според буквата на рафта. Опитвам се да им дам функционална грамотност. Академичните знания, които се стремим буквално да налеем в главите им, не са толкова важни, колкото да получат елементарни компетентности, отношение към заобикалящото ги. Учебното съдържание прелива. Препускаме през него, а децата не знаят елементарни неща“, обяснява Симеонова.
В СУ „В. Левски“ работят по различни инициативи и проекти. Кандидатстват по много програми. И успяват. През изминалата година са отхвърлени само по една – за реновиране на библиотеката. Но направили със собствени средства някои подобрения на старото помещение. По проект е Откритата класна стая, по друг – кът и площадка за безопасно движение. Продължава работата на учителите по проекти за приобщаващо образование и за подпомагане на учениците в условията на кризи. Правят обучения за работа с компютърната техника не само за учениците, а и учители и родители, които имат нужда от помощ, за да се справят с новите технологии.
Оборудвали ИТ кабинети за специалностите в двете профилирани паралелки – по софтуерни и хардуерни науки с разширена подготовка по чужди езици. В последната учебна година е разкрита и професионална паралелка – за помощник-възпитател. Изборът е с презумпцията младите хора да имат възможност да получат професия със завършване на средното си образование. Не всеки възпитаник на училището ще продължи образованието си. Затова му е нужна основа, която да развие като професия. За догодина ще прибавят и профил предприемачество. Искат да научат децата как да правят план за разпределение на финансови средства, как да планират собствен бизнес. Въобще неща, които ще са им полезни в бъдеще.
Колкото повече натрупва опит, толкова повече Лина Симеонова говори с увереност за наболелия проблем – нуждата от промени на учебните програми и учебното съдържание. „Спор няма – промяната им е належаща. Много от съдържанието е в повече. Трябва да се настроим спрямо новото време, спрямо индивидуалните потребности на децата, да намерим начин да достигнем до тях. С това учебно съдържание не става, защото е безинтересно, отблъсква ги. Как да задържим вниманието им в клас? Като прибавим и ковид кризата! Има деца, които епидемията ги завари в първи клас, минаха втори почти без да стъпват в училище, и сега в трети клас не се познават. Не са били в училищна среда. Не са научени на взаимодействие. Нерядко виждам тревожни деца. А това не бива да се допуска.“