Качествена ли е питейна ни вода

НИМХ трябва да осигури свободен достъп до метеорологичните данни, събирани у нас повече от 100 години

Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН (ИИКАВ – БАН) е създаден преди три години. Тогава Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) преминава на директно подчинение към МОН с по-голямата част от служителите. Друга част от тях остават в тази нова структура в БАН, за да продължат традиционните за Академията научни изследвания в направления като физика на атмосферата, климатология, климатични промени, изучаване и управление на водните ресурси. Институтът организира всяка есен научен форум, на който се обсъждат различни теми, свързани с подземните води, както и ранно предупреждение и ранно действие – хидрометеорологичната и климатичната информация за намаляване на риска от бедствия. За тях и за основните задачи пред учените от ИИКАВ – БАН, разговаряме с чл.-кор. проф. Екатерина Бъчварова, директор на Института.

Зина СОКОЛОВА

По-голямата част от питейната вода у нас е от подпочвени води – те дават началото на реките, които после пълнят язовирите. Затова една от темите на инициираното от ИИКАВ – БАН, честване на световните дни на водата и метеорологията през тази година е свързано с темата на Световния ден на водата „Подземните води – да направим невидимото видимо“. Учени от Геологическия институт на БАН представят на този форум свои изследвания на подземните води у нас. От тях със сонди се взимат проби и може да се определи възрастта им. Оказва се, че в Добруджа има води на хиляди години – т.нар. палеоводи. Те са дълбоко в недрата на земята, където на различни дълбочини има езера. Обществото трябва да знае как влияем на подземните води и колко са важни за нас.
„Язовирите, както и каптажите за питейни води трябва да са много строго охранявани и добре
контролирани – казва проф. Бъчварова. – Всички управленски решения, свързани с дейностите около тях, трябва добре да се премислят. Мога да дам пример със с. Брестовица, община Родопи. Там е построена ВЕЦ, чието водно тяло за задържане е близо до каптажа за питейна вода. Във водата на това езеро се развиват много биологични организми.
В процеса на жизнения си цикъл те произвеждат манган, който се просмуква в каптажа за питейна вода. В резултат водата е негодна, защото е замърсена с високи стойности манган, недопустими от здравна гледна точка. Абсурдно е подобно недоглеждане – да има ВЕЦ до каптаж за питейна вода. За жалост, подобни примери има много. От година и половина от Министерството на околната среда и водите твърдят, че трябва не само от язовир „Камчия“, а и от язовирчето в с. Порой, община Поморие, да се отвежда питейна вода за Бургас. А това язовирче е в средата на плодородно поле, което се наторява за отглеждането на земеделски култури и всичко се просмуква към него. Един язовир за напояване, колкото и да е близо до Бургас, не може да се превърне в източник за питейна вода, ако около него няма санитарно охраняема зона. Неоспорим факт е, че човешката дейност замърсява подземните води. А те са нашият живот, без качествена питейна вода не може да живеем.“
Друг проблем, дискутиран по време на кръглата маса „Перспективи за развитие на водния сектор на Р България“, е липсата на хидроинженери. Само 20 души ще завършат тази година специалността, а през 2009 г. те са били 250. Една от причините е, че заплатите на тези специалисти във ВиК дружествата са близки до минималните. И това отблъсква младежите. Проблемът е огромен. Не е ясно как ще се поддържа мрежата от язовири у нас. За това се изискват хидротехнически изследвания, които не само да следят за нивото на водата.

Липсата на хидроинженери поставя под въпрос качественото управление и стопанисване
на язовирите у нас

„Професиите, свързани с водата, са поставени на колене – категорична е проф. Бъчварова. – Според европейските директиви държавата трябва да осигурява качествена питейна вода за населението, а това не е изпълнено. Дори има започнати наказателни процедури срещу България от страна на ЕК за това, че не изпълняваме европейската директива за водите. Друг проблем са минералните извори. Имам книжка за тях от 60-те години с подробна информация. Сега се ползват много повече минерални извори, а има по-малко справочници. Водата пред Централната минерална баня в София не трябва да се пие директно, особено дълго време. Трябва да се остави да се изветри от нея радонът и други елементи продължително време и тогава да се консумира. Тя е за ревматични болки, човек може да се къпе в нея. В Наречен има извор, който може да се пие, и друг, който не е за пиене. Във Велинград – също, местните хора са наясно с това. Но реално информация за минералните води липсва.“
Темата на Световния ден на метеорологията „Ранно предупреждение и ранно действие. Хид-
рометеорологична и климатична информация за намаляване на риска от бедствия“ повдига също принципни въпроси. Световната метеорологична организация обръща внимание не само на това, че е важно да има прогноза дали ще има обилен валеж. Важни са и климатичните и хидроложките изследвания за дълги периоди за конкретни райони и човешката дейност в тях, за да могат да се оценяват рисковете за населението.
„В България имаме системи за ранно предупреждение, но са свързани най-вече с прогнозите – казва проф. Бъчварова. – Трябва да има климатичен анализ на данни за дълги периоди за всеки район, за да се знае доколко е възможно да се появяват екстремни природни явления. Работила съм 40 години в НИМХ, но съм нямала достъп до базата данни – ползвала съм само откъслечни данни за конкретен проект. След отделянето си НИМХ не предоставя свободно данните, събирани у нас повече от 100 години. Държавата би трябвало да разбере, че тази информация не е собственост на една организация. Тя би трябвало да бъде предоставена на всички, които се занимават с научна работа. От НИМХ твърдят, че всеки може два пъти седмично по 2 часа да ходи в архива и на ръка да вади информация от дневниците, а дигитализираната може да се получи срещу солени такси. Но ние сме в XXI век. Тази информация я има в дигитален формат. Неоправдано е да не се ползва, при положение че колкото повече хора работят с
данните, толкова повече може да се извлече от тях. Държавата плаща на НИМХ да прави тези наблюдения и тя де факто е собственик на събраните данни. Сега НИМХ е към Министерството на околната среда и водите, от което всеки може да изисква данни за замърсяване на въздуха – само се пише писмо за необходимостта от информация за дадено изследване и се получава файл с данни. Така би трябвало да е и за метеорологичните и хидрологичните данни.“
Как е организирано това на европейско ниво, примерно за програмата „Коперник“. На сайта на Програмата всеки може да поиска информация за определен период за дадена точка от земното кълбо. Учените от ИИКАВ – БАН, ползват данни от „Коперник“. Всяка държава – член на Международната метеорологична организация, е длъжна да дава информация в световните бази данни, за да може в прогностичните модели на всеки 3 или 6 часа да се включва нова информация, която подобрява прогнозата за следващите дни. Това се прави непрекъснато.
„В България има над 40 синоптични станции, но НИМХ предоставяше в международния обмен допреди 4 години (нямам по-нова информация) данни само от 12 от тях, за да могат да продават
данните от останалите – казва проф. Бъчварова. – Данните от тези 12 станции могат да се намерят и в американски сайтове, откъдето да ги ползва всеки. Въпросът с данните е огромен. Проблемът е, че колкото повече данни от територията на България постъпват в световните центрове, толкова по-точни ще са прогнозите на тези центрове и за България. А всяка регионална прогноза почива на резултатите именно от прогнозите на тези центрове за цялото земно кълбо или големи части от него. Учените от институтите на БАН и висшите училища са повдигали въпроса за метеорологичните и хидрологичните данни много пъти и се надявам да бъде решен скоро.“

„Освен научен институт НИМХ – БАН, беше и сега е и националната хидрометеорологична служба. Учените в него бяха по-малко – 77 от 724 по щат – обяснява проф. Екатерина Бъчварова. – Затова повечето служители поискаха да напуснат БАН, тъй като дейността им не можеше да се отчита като научна, а като оперативна дейност. Десет учени останахме в БАН в създадения от Общото събрание на БАН сегашен институт – ИИКАВ на БАН. В момента сме 30 души. Работим по редица научни проекти с международно и национално финансиране. Публикуваме научните резултати в международни издания и в свое списание. Продължаваме фундаменталните изследвания, без които не може да има приложни, от които се раждат иновациите и полезни за обществото решения. Пътят, по който може да се стигне до такива решения, е един – развиване на фундаментална наука, обучение на кадри, предаване на опита.“
Като пример за значимостта на научните изследвания проф. Бъчварова посочва ковид пандемията. Когато през пролетта на 2020 г. тя става факт и у нас, се оказва се, че в европейските страни могат да правят PCR тестове, а в нашите лаборатории не могат. И тогава на помощ идва изследователският опит на учени от БАН, от Института по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“ с директор проф. Ива Угринова, които го споделят с медиците и лаборантите от „Пирогов“. За един PCR тест се изисква по-голяма подготовка и учените владеят тази техника, познават тези методи и по-бързо могат да приложат чужд опит.
„Такива извънредни ситуации показват, че трябва да има наука и учени – подчертава проф. Бъчварова. – Нашата работа изисква да сме запознати с развитието на световната наука в областта на климата, атмосферата и водите, за да могат да се правят национални политики. Задачата ни е да ги изработим и да преценим какво е приложимо и какво не за нашите условия. Защото не всичко, което е валидно за Западна Европа или друга част на света, е валидно и за България. Като пример мога да дам, че заради недоброто финансиране на науката през последните 30 години у нас ние нямаме проблем с т.нар. равенство на половете. Известно е, че при нископлатените професии преобладават жените. В областта на науката у нас те са 50%. В това отношение Западът трябва да ни догонва.“