Нови изисквания за „доктор“ и „професор“

МОН подготви и методиката за атестиране на академичния състав в държавните висши училища

Актуализирани минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации, предлага МОН. Те са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте области на висше образование и съответстващите им професионални направления и обвързват постиженията на кандидатите с възможностите за тяхното академично израстване. Проектът за промени е публикуван за обществено обсъждане.
Критериите в представените таблици с наукометрични показатели са обособени в три групи. Първата група показатели (група „А“) отразява научните постижения и постиженията в художествено-творческата или спортната дейност, както и отзвукът на тези постижения в научната литература. Въведените във всички професионални направления квартили отчитат както качеството на научните трудове, така и спецификите във всяко едно от направленията. Показателите отчитат брой научни публикации, включени в базите данни Web of Science и/или Scopus, монографии, дисертации, научни публикации в специфични за даденото направление бази данни, цитирания и т.н. Минималният брой точки, необходими в тази група показатели, е по-висок за научните организации спрямо този за висшите училища.
Показателите от втората група (група „Б“) са свързани с възпроизвеждането на научния състав и включват научно ръководство, изготвяне на учебни помагала за студенти и обучение извън учебния план. От значение е дали ученият е ръководил успешно защитили докторанти, дипломанти, постдокторанти, дали е публикувал учебник или помагало, дали има лекции в чужбина или водени курсове и др. Минималният брой точки, необходими в тази група показатели, е по-висок за висшите училища спрямо научните организации.
Показателите от първите две групи са в голяма степен общи за всички области на висше образование с цел уеднаквяване на подхода при отчитане спецификите на професионалните направления чрез квартилите, коефициентите К и конкретните точки за изчисление на показателите.
Третата група (група „В“) включва показатели, свързани с приложението на научните резултати, които са специфични за отделните професионални направления и отразяват особеностите на всяко направление. Влияние оказват получените средства от научни и иновационни проекти или по програмата „Еразъм“, ръководството на и участието в такива проекти, наличието на научнопопулярни публикации, участието в изготвяне на стратегически документи, в квалификация на учители и др.
Предложените промени предвиждат минимум 30 точки за „доктор“, 20 от които за резултати и отзвук от научна дейност. За “доктор на науките“ точките са 130, всичките от група „А“. За „главен асистент“ минимумът е 50 точки. За „доцент“ са необходими най-малко 250 точки, от които минимум 90 точки от научна дейност за изследователи от висшите училища и 120 за тези от научни организации. За преподавателите от висшите училища се изискват и поне 30 точки от възпроизводство на академичния състав и 20 за приложение на научните резултати. Също 20, но не повече от 40 точки ще носи приложението на научните резултати и за изследователи от научните организации. Минималните точки за място на професор са фиксирани на 500. От тях преподавателите във висши училища трябва да имат поне 150 точки от група „А“, 100 от група „Б“ и 50, но не повече от 100 от група „В“. За изследователите от научните организации точките са съответно 200, 50 и 50.
Сумата от точките по групи А – В е по-ниска от общия минимален брой точки, като допълването до общия минимален брой точки може да се извърши от всички показатели за съответната научна степен или академична длъжност, се посочва още в доклада с мотиви, внесен от министъра на образованието и науката акад. Николай Денков.
От прилагането на новите минимални национални изисквания се очаква да се създадат по-добри условия за обективност и безпристрастност при оценяването, както и равнопоставеност на кандидатите при провеждане на процедурите във висшите училища и научните организации. Да се повиши качеството на академичния състав чрез създаване на условия за обективна конкуренция на базата на минималните национални изисквания, да се повиши качеството и количеството на научната продукция у нас и да се осигури възможност за по-ефективен контрол върху провежданите процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.
Откритите и незавършили до влизането в сила на постановлението процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се довършват при досегашните условия и ред. А постановлението влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“.
За обществено обсъждане е публикуван и проект на Решение на Министерския съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища. Методиката е изготвена в съответствие с целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021 – 2030 г.
Въвеждат се нормативно общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател трябва да постигне съобразно своето академично ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Методиката включва няколко показателя – например учебно-преподавателската дейност, която се измерва чрез учебната натовареност. Ще се отчита и студентското мнение, като това ще става по правила, утвърдени от Академичния съвет на съответното висше училище. Атестирането включва също резултатите и отзвука от научните постижения на преподавателите, участието им във възпроизводството на научния състав и приложението на научните им резултати по показатели, съобразени със спецификата на конкретните професионални направления и научни области.
Нехабилитираният академичен състав – асистенти и главни асистенти, се атестират веднъж на три години, а хабилитираният състав – доценти и професори – веднъж на пет години. При получена отрицателна оценка се прави нова атестация през следващата календарна година.
Проектът предвижда още в срок до два месеца от неговото приемане всяко висше училище да представи в МОН правилник за атестиране на академичния състав, съобразен с приетите и подробно разписани критерии, показатели и методика. Нарочна комисия към министъра на образованието и науката ще извърши преглед и оценка на съответствието на представените правилници, като до
31 август 2022 г. ще изготви анализ на оценката за съответствие по висши училища и предложение за разпределение на предвидените в Закона за държавния бюджет за 2022 г. допълнителни 20 млн. лв., с които да се увеличат възнагражденията на преподавателите.