Законово надграждане на знакови промени

Консолидация на академичния капацитет и по-достойно заплащане
на докторантите предвиждат промени в ЗВО

Татяна ДИКОВА

Две или повече висши училища да обучават студенти съвместно, както и да бъде въведен статут на т.нар. проектни докторанти. Това предвижда законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, приет от Министерския съвет. Проектът бе обсъждан широко през 2021 г., а целта на МОН е нов етап в развитието на сътрудничеството между висшите училища, съвместно използване на техния експертен и инфраструктурен капацитет в подготовката на специалисти, най-вече в професионални направления, които изискват интердисциплинарна подготовка.
Какво означава съвместна подготовка на студенти. Младите хора ще изучават отделните дисциплини в различни университети, като се търси най-високо качество на образователния процес.
Промените в ЗВО дават зелена светлина на академичното партньорство, като се уреждат условията и редът, при които това ще се случва. Трябва да се уточни, че подобни съвместни обучения ще се провеждат само и единствено в нерегулирани професии, в акредитирани висши училища. В проекта на Закона е посочено и какво ще съдържа споразумението между висшите училища за подготовката на специалисти, а именно условията за приема, периодите на обучение, разпределението на средствата за издръжка и издаването на дипломите. Приемът ще се осъществява в рамките на утвърдените места за професионалното направление на координиращото висше училище. Университетите ще могат да издават съвместни дипломи за завършена образователно-квалификационна степен.
Проектът на промени в ЗВО разширява и възможностите за обучение и защита на докторска степен. Това ще става и чрез работа по научноизследователски проект. Докторантите трябва да се обучават в продължение на поне три години в редовна форма с договор между висшето училище или научната организация и ръководителя на проекта. В същото време, те ще получават заплащане според извършената от тях работа и условията на договора. То може да е в пъти над сегашната докторантска стипендия от 500 лв. „Проектните“ докторанти ще се приемат след обявяване на конкурс по всяко време на годината извън утвърдените от МС бройки за съответната година.
С предложените промени в ЗВО ще се ускори подготовката на специалисти, включително в мултидисциплинарни области. Те ще помогнат и за израстването на млади изследователи, които са необходими за разширяване на научната дейност в страната и за развитие на иновативна икономика. Успоредно с това ще се стимулира свързаността между висшите училища за постигане на по-високо качество на преподаването и научните резултати.
Законът за изменение и допълнение на ЗВО води след себе си и промени в Закона за развитие на академичния състав.
Промени МС прие и в поднормативни актове. От учебната 2022/2023 г.
субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно – от до 150 на до 300. До петима студенти ще могат да продължат да учат докторантура в редовна форма на обучение. Необходимите допълнителни средства за държавните университети за допълнителните места са в размер на 530 000 лв. и ще бъдат осигурени от държавния бюджет.
Приетите изменения са предложени от Междуведомствената работна група по въпросите на кандидатстването и приема на студенти от Република Северна Македония в държавни висши училища, която министър-председателят сформира през септември тази година. Промените целят разширяване и укрепване на образованието като приоритетно направление на българската политика по отношение на Република Северна Македония и на българите, живеещи там.
С изменения в друго правителствено постановление се дава възможност на студенти от българските диаспори, които не притежават документ за българско гражданство, също да кандидатстват в българските университети. Става дума за хора от българска народност, които ползват български език и се самоопределят като българи. Те трябва да произхождат от места, които са били част от българската държава или Екзархия, имат възходящи родственици с имена от българската традиционна фамилна система, част са от българска общност или българско малцинство в друга държава.
Същите права се дават и на кандидатите от българска народност, но без български паспорт, ако имат особени заслуги за укрепване на българската духовност, за съхраняване на националното самосъзнание, бит и култура сред българските общности в чужбина.
Студентите от българската диаспора се освобождават от такси за кандидатстване и за обучението си, ако са граждани на Албания, Казахстан, Косово, Молдова, Северна Македония, Сърбия и Украйна.

Свързани статии:

Субсидират следването в 96 специалности Намаляваме трайно Със силата на вярата и на свободния дух Мрежата на децата с 13 спешни задачи