Потайните пазители на гората

В България се срещат четири вида сънливци, като най-редкият не само у нас, но и в Европа е мишевидният

Д-р Недко Недялков е биолог изследовател към Националния природонаучен музей – БАН. Интересите му са свързани с проучване на гризачи и дребни бозайници в България и в Стария свят – Северна Африка, Евразия. В последните години се занимава с една интересна и слабо проучена група гризачи у нас – т.нар. сънливци. Последните изследвания в тази област той представя на XI международна научна конференция на изследователите на сънливци (Gliridae), организирана от Фондация HABITAT, Холандия, и НПМ – БАН, в партньорство с Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори.

Откриването на рядко срещания мишевиден сънливец
в България предизвиква възторга на зоолозите по света

Зина СОКОЛОВА

Хората масово ги бъркат с ленивците, които живеят в Централна и Южна Америка и нямат нищо общо с нашите сънливци – казва д-р Недко Недялков. – Те са гризачи, роднини по-скоро на катерици, плъхове, лалугери. Учените ги отделят в самостоятелно семейство заради по-различната анатомия, биология и особености, които имат.“
В България се срещат четири вида сънливци – горски сънливец, обикновен сънливец, лешников сънливец и най-редкият не само у нас, но и в Европа т.нар. мишевиден сънливец. Последните няколко години ученият проучва неговата биология и екология.
Мишевидният сънливец е открит преди повече от 60 години от български зоолози. Намерен е случайно при фаунистични проучвания в района на Югоизточна България. Зоолозите са изследвали съобществата от дребни бозайници между Свиленград и Бургас, когато откриват около 20 екземпляра. В началото те не са наясно какво точно са намерили. Предполагат, че е гризач, роднина на сънливците. Единствено известен към този момент е вид, описан от планински район между Туркменистан и Иран (Копетдаг), който е на повече от 2000 км от България. Самото откритие е публикувано същата година и предизвиква истинска зоологическа сензация, тъй като бозайната фауна в Европа е една от най-добре изследваните в света. Новината за намирането на нов род обикаля всички специализирани списания за зоология. И всичко приключва дотук. От момента на откриването на мишевидния сънливец до наши дни всъщност не е направено почти нищо за неговото проучване като биология, екология и разпространение. Последните данни за неговите местообитания идват основно от изследване на остатъци от храната на различни видове сови.
Липсата на знания за неговото разпространение възпрепятства учените у нас да вземат мерки за адекватното му опазване и защита. Те не знаят основни неща – къде живее, с какво се храни, каква активност има. Последният уловен екземпляр е от 1978 г. край Бургас. Оттогава са известни още няколко находища на вида от намерени негови кости и зъби в хранителни остатъци на сови. Към момента са известни 26 находища на вида в нашата страна, като от някои от тях видът не е потвърждаван повече от 60 години.
„През 2017 г. заедно с колеги успяхме след повече от 40 години да уловим отново мишевиден сънливец в района на Сакар край Свиленград – казва д-р Недялков. – След тази обнадеждаваща новина следващата година спечелихме малък проект и започнахме подробно да проучваме неговата биология и екология чрез улов на индивиди с живоловни капани. Бяха поставени много характерни къщички за сънливци, които наподобяват тези за пойните птички по дърветата. Но за разлика от тях отворът на самата къщичка е откъм ствола на дървото. Това препятства влизането на птици и улеснява взимането на сънливците за изследвания.
В новооткритото местообитание поставихме над 60 къщички, проверявахме ги често – на две седмици през активния период от края на април до началото на октомври. Бяха направени интензивни полеви проучвания. Уловените екземпляри бяха измервани, маркирани и пускани обратно в природата. Искахме да разберем каква е неговата плътност, численост, продължителност на живот, къде и колко мигрират в тази територия. Всичко това се извърши за три години в периода 2018 – 2021 г.“
Така учените успяват да натрупат важни данни за мишевидния сънливец. Тази година в Свиленград се провежда и XI международна научна конференция на изследователите на сънливци. Традиционно форумът се организира на всеки три години, но заради пандемичната обстановка в света се отлага два пъти. Участие в конференцията взимат повече от 85 учени от 23 страни, сред които с най-голям брой са представителите от Англия (26) и Германия (25).
„Изключително интересни презентации имаше – казва д-р Недялков. – Те породиха и много дискусии, които бяха може би най-ползотворната работа от целия форум. Създадоха се много контакти между учените и въпреки краткото време се дадоха идеи за нови съвместни проекти.“
Но безспорната звезда на научния форум е родният мишевиден сънливец. Един екземпляр е показан на участниците в конференцията при строги мерки да не бъде стресиран – не се позволява скупчването на хора около него. Сънливецът е изложен за около час в импровизиран терариум. После екземплярът е върнат там, откъдето е взет. Учените проверяват след няколко дни, че си е на мястото и всичко е наред. Този вид сънливци са ендемичен вид, което означава, че обитава малка територия – по-малка от 10 000 кв.км, подчертава ученият. Това е Югоизточната част на България, Турска Тракия. Преди няколко години е открит и в Гръцка Тракия. Има и няколко изолирани находища на малоазийското крайбрежие на Турция. Оказва се, че никой от участниците в конференцията не е виждал жив мишевиден сънливец.
Затова и интересът към него е огромен, огромни са и предизвиканите емоции.
Основен акцент в работата на научния форум е върху това колко малко се знае за сънливците въпреки усилията на учените досега. В много от докладите се посочва тревожната тенденция за намаляване на популациите в Европа и изчезването на някои видове в големи ареали, без да се знае причината, породила това.
По време на форума е организирана изложбата „Сънливците – чаровните и тайнствени пазители на гората“ от Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори. В експозицията са показани над 30 произведения по темата, дело на 14 утвърдени и млади автори, членове на Дружес-
твото. Картините от изложбата са предложени на благотворителен търг в подкрепа на изследванията и опазването на българския мишевиден сънливец.
Сънливците спят през зимата, откъдето идва и името им. Подготвяйки се за това в края на лятото, те почти удвояват теглото си. Те са горски обитатели, понякога се срещат и в градини. Потайни са – хората не ги познават, въпреки че живеят около тях, най-вече защото са активни нощем. По-известен е обикновеният сънливец, който е най-едрият, срещан у нас. Има размерите на малка катерица. Понякога навлиза в горски къщи или хижи в планината и може да предизвикат големи неудобства и проблеми – тропат по тавана, прегризват мебели, електрически кабели и изолация. Сънливците предпочитат естествени местообитания с голямо разнообразие на храсти и дървета, за да могат да си осигуряват храна в различните сезони. Въпреки че са гризачи, използват и растителна, и животинска храна, насекоми. Понякога ядат и яйцата на пойните птички, които гнездят в къщички, окачени за тях на дърветата. Сънливците са и доста атрактивни на външен вид – горският сънливец е с кафява окраска.
Има нещо като черна маска на очите и прилича малко на бандит, казва д-р Недялков. Често негови колеги го описват по този начин. При неблагоприятни условия сънливците може да бъдат неактивни дълго време – от 6 до 8 – 10 месеца, и да не се размножават в този период, но това е доста рядко. Случва се при липса на благоприятни условия и храна. Те се хранят с жълъдите на бук и дъб. Но съществува известна цикличност – на 4 – 5 години тези жълъди стават доста жилави и сънливците не могат да ги ядат. За зимния си сън тези дребни гризачи се навиват на кълбо. И в зависимост от различните видове или си изкопават дупка в земята (горски и обикновен сънливец), или си правят гнездо с формата на бейзболна топка, което е върху земята под падналите листа – това е характерно за лешниковия сънливец.
Скоро е установено, че обикновеният сънливец може да живее до повече от 10 – 11 г., което е изключително за такъв дребен гризач. Някои наши полевки и мишки не доживяват дори и година.
Мишевидният е наречен така от руски учен. За разлика от останалите видове, които имат дълга, пухкава опашчица като на катеричките, мишевидният е с нещо като тънка миша опашка без косми. В света има три вида мишевидни сънливци. Останалите два са в Азия и се срещат изключително рядко. Обикновено са улавяни в скалисти планински местности. Много учени предполагат, че те живеят на земята.
С помощта на фотокапани учените заснемат нападения на диви котки, белки и дори на смок върху сънливци. Но видът е доста находчив и успява да се предпазва доста успешно.
„Установихме и нещо уникално – казва д-р Недялков. – Сънливецът затваря плътно вратата на своята къщичка отвътре с помощта на малки парчета кора от дъб, клечки. И никой не може да я отвори. Подобно нещо не е установено при нито един вид гризач.“