Акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ – София, и председател на Съвета на ректорите: Дошъл е момент висшите ни училища да потърсят своето профилиране

Създаването на национална стратегия и план за привличане на чуждестранни студенти у нас е въпросът на въпросите за оцеляване на системата в хоризонт 2030 – 2040 г.

– Акад. Трайков, имате впечатляваща кариера на лекар и учен. Доколко ограничава професионалните Ви занимания поемането на поста на управленец в сферата на образованието?
– Да си едновременно управленец и общественик, ректор, медик и баща, е трудна задача. От години личното ми пространство се свива все повече и повече. Има два подхода да решиш тази нерешима задача.
Единият е да оставиш обществените ангажименти и да забравиш публичните проблеми, търсейки спасение на себе си, близките си и хората, на които помагаш професионално. Другият е да приемеш, че болките, които лекуваш, са по-широки от конкретния ти ангажимент като медик и да върнеш на общес-твото това, което то ти е дало като аванс.
Аз извървях своя път в обратна
посока от западния свят към родния дом, направих своите избори – добри или лоши. Нямам какво да вземам от обществената си дейност, имам какво да давам. Споделям старото възрожденско усещане на хората, създали съвременна България, че личният успех и спокойствие не са достатъчни, за да се покрие ангажиментът към съселяните и съгражданите.

– Само преди месец с впечатляващо мнозинство бяхте избран за председател на Съвета на ректорите. Според Вас защо спечелихте доверието на лидерите на академичните учебни заведения?
– Доверие в организация, която се състои от колеги, всеки от които е избран от съответния компетентен академичен колектив, се печели много трудно, а се задържа вероятно още по-трудно.
Мисля, че вотът в моя подкрепа се дължи най-вече на това, че бях изключително открит и конкретен в посланията си и успях да формулирам автентичния дневен ред на висшите училища. Това, явно, е направило впечатление. Понякога погледът отвътре е много важен, за да се формулират успешните решения.

– Говорите за три основни функции на висшето училище – образователно-преподавателска, научноизследователска и обществена. Като ректор на Медицинския университет в София, коя определяте за приоритетна, но без да нарушава баланса с останалите?
– Няма как тези функции на университетите да бъдат разделяни изкуствено. Всяко висше училище трябва да се развива хармонично в техните рамки. Неглижирането на някоя от тях би нарушило баланса на естествената академична среда.
Друг е въпросът, че мисля, че е дошъл момент висшите училища в България да потърсят своето профилиране, а не да се опитват да хвърлят еднакви усилия във всички посоки. Това би могло да изчисти техния облик и да ги накара да концентрират усилия там, където са наистина силни, а не да разпиляват ресурси, покривайки неспецифични за тях изисквания.
Точно това е и акцент на усилията и послание на Министерството на образованието и науката през последните няколко години.

– Университети със „самостоятелна писта за развитие“, за които ще се обособят нормативи, регулиращи приема, финансирането им… Обсъждана ли е тази революционна идея, ако не е пресилено определението ѝ, между ректорите?
– Тази идея идва именно от ректорските среди и далеч не е революционна. Тя е залегнала в Стратегията за развитие на висшето образование и е вече естествена необходимост. Процесите на диверсификация между отделните висши училища, започнали с промените в подзаконовата нормативна база, която регулира приема, финансирането и действието на Рейтинговата система в периода от 2016 г. досега доведоха системата до това да е нецелесъобразно всички висши училища да бъдат мерени с един и същ аршин. Те вече гледат в различни посоки, имат различни силни страни, разпределението между трите посочени от Вас функции е различно при всяко от тях.
В закона бяха обособени научноизследователските университети. Планът за възстановяване и устойчивост предвижда наливането в тях на огромен за българските стандарти финансов ресурс и веднага става актуален въпросът: щом има научноизследователски университети, другите какви са? Държавата съвместно с работодателските организации и всички заинтересовани участници в обществения дебат по темата е време да създадат пътека и за тяхното развитие.

– Посочихте като свой приоритет защитата на академичната автономия – къде е балансът между нея и контрола от страна на държавата върху ефективното разходване на публични средства?
– Постигането на баланс е много деликатен процес. Аз съм убеден привърженик на разумното съотношение между академичната свобода и участието на държавата.
През 2018 г. Законът за развитие на академичния състав претърпя фундаментална промяна и чрез него бяха въведени наукометрични изисквания в система, където дотогава нямаше никакви. Това обаче бе прието от академичната общност с разбиране и дори с подкрепа – т.е. самите преподаватели осъзнаха, че това е начин да се създаде ред и че безконтролното кариерно израстване създава хаос и деформации. Ето чудесен пример за това, че част от академичната свобода е и способността тя да се самоограничава. Това става, когато самите преподаватели са убедени, че тя не е ефективна. Мисля, че това е чудесен пример за балансирана политика, която може да съчетае успешно двете начала.
Държавата трябва да има доверие на академичните хора, не бива да ги приема за врагове, които по дефиниция ще се изправят срещу предлаганите от нея реформи. Това противопоставяне ражда единствено конфронтация, недоверие и ненужна опозиционност –партньорството и консенсусът са много по-силните аргументи.
В образованието не е достатъчно да имаш мнозинство, необходимо е да нямаш противопоставяне.

– Акад. Трайков, страната не от вчера прави усилия за привличане на чуждестранни студенти, както и да „изнася“ родно академично обучение зад граница. Смятате ли, че по нов начин се налага да погледнем тази ни амбиция, за да имаме резултати, адекватни на времето?
– Трябва ясно да си дадем сметка, че работим в демографски все по-ограничен национален образователен пазар. Положението ще става още по-сложно в бъдеще и това е предпоставката, която трябва да отчитаме при вземането на  всички наши решения. Трябва да се подготвим за тези обществени реалности и изходите ще са два – закриване на висши училища или намиране на ресурс отвън за тяхното развитие.
Видяхме какъв ефект имат политиките на закриване на начални и средни училища в определени региони на страната, това категорично се оказа, че не е добро решение.
За мен създаването на национална стратегия и план за привличане на чуждестранни студенти у нас всъщност е въпросът на въпросите за оцеляване на системата в хоризонт 2030 – 2040 г. Още наесен ще направим дискусия в Съвета на ректорите по тези въпроси и ще предложим наши идеи.
Необходимо е обаче и държавата в лицето не само на ресорното министерство, но и на всички институции, да постави този въпрос като приоритет в работата си. Само така може да има ефект от подобно усилие! Убеден съм в едно – не започнем ли сега, утре ще е безвъзвратно късно, защото конкуренцията във възрастово застаряваща Европа ще става все по-жестока.

– Колко са чуждестранните студенти в МУ – София, през последната учебна година? Ще успеете ли да привлечете повече през следващите? С нови специалности, програми, иновативно преподавани лекции…
– Чуждестранните студенти в МУ – София, към януари 2022 година са общо 3928, като 2379 от тях са от ЕС. Най-голям брой са студентите от Гърция – 1524, втората по-големина група е от Великобритания – 636, а третото място заема Германия с 323-ма студенти.
Предвид ситуацията в Украйна ще отбележа, че в Медицинския университет – София, в момента се обучават 45 нейни граждани. Ръководството още през март одобри помощ от 300 лв. на всеки украински студент. По предложение на председателя на Студентския съвет Академичният съвет на МУ – София, гласува наемите на украинските ни колеги, настанени в общежития, да бъдат поети от студентската организация до края на настоящата учебна година.
Мисията на нашия университет е не само да обучава специалисти, които да опазват човешкото здраве и живот, но и да утвърждава като висши ценности човечността и състраданието. Смятаме, че е от изключителна важност в този момент да изразим дълбоката си съпричастност към всички пострадали от войната, както и да подкрепим с реални стъпки нашите украински студенти и техните семейства.
Що се отнася до новите специалности, във Факултета по обществено здраве обявихме прием на студенти за бакалавърска специалност „Медицинска сестра“ с обучение на английски език за академичната 2022/2023 г. Обучението е 4-годишно, а програмата е за чужди граждани с приемен изпит по английски език.
От следващата учебна 2022/2023 г. в Медицинския университет – София, започваме обучение и по магистърска програма „Медицинска журналистика“, отново във ФОЗ. Това е иновативна образователна програма, която дава възможност за получаване на специфични познания както в областта на журналистиката, така и в сферата на медицината и организацията на здравеопазването. Обучението е с интердисциплинарен характер и комбинира теоретични и практически дисциплини.
В обучителния процес ще се включат преподаватели от Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Обучението е задочно, с продължителност 2 семестъра и е насочено към кандидати, които вече имат образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ или „Магистър“ по специалности „Журналистика“ или „Връзки с обществеността“.

– Парите никога не са достатъчни, но все пак удовлетворява ли висшето ни образование допълнителното му финансиране, направено с актуализацията на бюджета за 2022 г.
– На фона на актуалната политическа обстановка и претенциите на всички сектори и съсловия за все повече средства от бюджета, пос-
тигнатото е успех. Трябва обаче много ясно да се даде дългосрочен хоризонт на някои ключови въпроси, свързани с работата на университетите: парите за наука, които от години са в размер, непокриващ минималното изискване на чл.91, ал.9 от ЗВО; средствата за поддръжка на предоставената на висшите училища материална база, която е държавна собственост и която – при намаляващ прием в някои висши училища – остава без възможност за съхраняване; осигуряване на дългосрочна основа на средства за покриване на минималните възнаграждения на академичния състав, а не вземането на палиативни решения година за година.
Това са теми за размисъл както на Министерството на образованието и науката, така и на всички политически сили, които пишат управленските си програми за сектора, много често без да имат идея какви са неговите реални нужди.

Свързани статии:

Печелим добро бъдеще за младите хора За да създава умът светове, трябва да се четат книги Усещането за общност е началото на градивната стъпка Разковничето е в баланса прием – реалности