Късмет е да се работи с мотивирани ученици

Най-важното е да установя връзка с децата, казва 25-годишният преподавател от Първа английска гимназия в София Денчо Стоянов

Младият преподавател е доволен от избора си на професия

Зина СОКОЛОВА

Денчо Стоянов е на 25 години и от една година преподава в Първа английска гимназия в София. Родом е от Раднево. Преди да стане учител, е работил като илюстратор. Рисуването започва като хоби, не е посещавал курсове. Учи се от уроци в интернет, постепенно навлиза в тези среди и започва работа към издателство. Но не вижда в това потенциална кариера. Признава, че като ученик в гимназията, когато е 15-годишен, най-много иска да стане филмов режисьор, но обстоятелствата го водят до Софийския университет, специалност „Английска филология“. Не съжалява за това и е много доволен от развоя на събитията. Макар и през ум да не му е минавало, че ще се занимава с преподаване.
А как се озовава в ролята на учител? В IV курс има преподавателска практика. Така попада в Първа английска гимназия и се представя доста добре. „Истината е, че преподаването ми хареса, това беше най-важното – казва Денчо Стоянов. – Харесва ми и досега. Доволен съм от избора си за професия.“
В началото, още в първите седмици на практиката, когато е само наблюдател в часовете, най-интересно му е да „разкрива“ различните характери на децата, докато учителката им преподава. Едни пишат, други си говорят, трети сякаш са на съвсем друго място. При внимателно вглеждане човек може да придобие представа как биха реагирали учениците в дадена ситуация. Умението да ги наблюдава, му е полезно и сега.
„Да установиш връзка с децата, е едно от най-важните неща в тази професия – категоричен е младият учител. – И да знаеш какво да очакваш от всеки ученик, за да няма изненади. Един ще е по-шумен, друг – по-невнимателен. Трябва да си подготвен. Това ми помага да съм наясно как да се държа с всеки ученик.“
Иначе най-странно му е, когато деца, с които има десетина години разлика, се обръщат към него с „господине“. Но постепенно свиква с това. Наясно е, че трябва да установи необходимата дистанция с учениците.
„Гледам да им говоря като по-възрастен, какъвто съм все пак – казва Денчо Стоянов. – От време на време си общуваме и малко по-свободно, но се стремя да не преминаваме границата на отношенията учител – ученик. Ако видя, че почват да питат за странични неща, прекратявам разговора и се фокусираме върху материала.“
Признава, че най-трудното по време на час е да въдвори отново дисциплината, ако е допуснал да я изтърве. Когато нещата се овладеят още в началото на часа и се установи определен ритъм на работа, е по-лесно да се запази дисциплината. Сигурен е, че няма ученици, които да са зле настроени към него. Всички проблеми, които са му създавали, са от детинщини. От изобилието на енергия, която имат и която искат да изразходят. Досега не се е случвало учениците му да са искали съзнателно да саботират часа.
„Гледам да не показвам, ако някой ученик ме е засегнал с поведението си, защото те го правят, за да привлекат внимание. Истината е, че не съм имал сериозни проблеми с учениците, много добри и талантливи са. Разбирам се с тях. Мога да обяснявам и колкото пъти да ме питат едно и също нещо, винаги съм готов да отговарям. Класен ръководител съм на паралелка в VIII клас и часовете на класния ми помагат да ги опозная. Важно е, че в тези часове те говорят на български, изразяват се по-свободно, по-срамежливите се отпускат да участват в дискусиите по определени теми. Има много активни ученици със собствено мнение. Преди време говорихме за благотворителния концерт „Българска Коледа“ – исках да ги насърча да си купят билет, да помогнат на инициативата. Говорим и на педагогически теми. Питам ги дали имат проблеми, които не са свързани с учебния материал. Искам да се доближа до тях и ако имат проблем, да го споделят с мен. Като класен ръководител, аз съм и посредник между родителите и ръководството. Искам да подчертая, че колегите ме приеха добре, помогнаха ми да се адаптирам, да се ориентирам в документацията. Тази година дойдоха и още по-млади учители.“
Денчо Стоянов признава, че има късмет да работи с мотивирани ученици. Но когато започва да преподава нов материал, винаги им предлага някакъв интересен казус, за да привлече вниманието им. Дава им текстове, които после обсъждат, различни задачи и визуални материали.
Насърчава учениците си да четат, за ваканциите редовно им дава книга на английски. Със смях обяснява, че някои от тях мислят, че четенето е скучно и е за възрастни.
От преподавателите си в Раднево си спомня най-често за учителката си по химия и за нейния ентусиазъм разпалено да обяснява тайните на химията, да прави опити.
„За нас тя беше един по-нетипичен учител, не беше сърдита, не беше скучна – казва Стоянов. – Очевидно харесваше работа си. Не го оцених на момента. Сега разбирам, че го е правила заради нас, за да разберем по-добре материала, да се адаптираме.“
Младият преподавател иска да даде на своите ученици знания и да създаде у тях навици за учене и работа. Това ще им помогне да организират добре времето си, за да могат да се занимават и с извънкласни дейности. Признава, че често си тръгва от работа в добро настроение, зареден от енергията на своите ученици.