Образованието е основен фактор за активност

България е сред петте страни в ЕС с най-висок дял на младежи, които нито учат, нито работят, сочи нов анализ на Института за пазарна икономика

Разпределение на населението на възраст от 15 до 34 години във и извън NEET групата според най- исоката придобита образователната степен, брой лица

Антоанета
НАЙДЕНОВА

Какъв е профилът на младежите в България, които не работят и не учат (NEETs – Not in Education, Employment or Training), както и какви са техните основни характеристики и разпределение според образованието, доходите, здравето, региона и семейната среда. Отговор на тези въпроси дава най-новият анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Той предлага и основни насоки за реформа на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на повече младежи към образованието и на пазара на труда.
България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях. През 2020 г. делът на тези младежи у нас надхвърля 18% от населението на възраст между 15 и 34 г. в сравнение с 14% средно за ЕС.
С по-висок дял от нас са само Румъния, Гърция и Италия. В годините преди ковид кризата се наблюдаваше постепенно свиване на този дял, което се дължеше най-вече на бързото подобряване условията на пазара на труда.
Сред важните изводи в анализа на ИПИ е ключовата роля на бедността за задържането на младежите извън пазара на труда и образованието. Неактивните са с ниски
доходи, повечето от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите. Докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението, като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.
Видимо най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи, е образованието – сред NEETs има много по-голям дял на хора, които са завършили основно и по-ниско образование. А това блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. Като се има предвид тенденцията към увеличаване търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията, може да се направи изводът, че реализирането на хора с ниско образование на пазара на труда ще става все по-трудно.
Ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, като се наблюдават значителни различия в образователния профил. Сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Според анализа на ИПИ това означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързано с интеграцията на ромите, която включва и други политики, освен пряко насочените към активирането на NEETs и връщането им на пазара на труда и в образованието.
Анализът установява и големи регионални дисбаланси. Неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация в отделните части на страната.
На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените. Данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда.
Изследването представя насоки за реформа на политиките за активиране на младежи въз основа на представените данни. Предлага се по-тясна интеграция между образователните и социалните институции, профилиране на младежите, фокус върху превенцията на отпадане от училище. По-широко застъпване на работа от разстояние и почасов труд, дефиниране на конкретни политики към неактивните жени, разширяване обхвата на мерките и към 30 – 34-годишните, фокус върху ромите и други.
Подробности за анализа на ИПИ четете в следващ брой на в. „Аз-буки“