Първите панди са обитавали Европа

Изследователи откриха, че по нашите земи е живял най-късният и най-еволюиралият европейски представител на вида

Нов вид изкопаема голяма панда (Agriarctos nikolovi), обитавала нашите земи преди около 6 млн. години, в края на миоцена, е описана в статията „Къснотуролска голяма панда от България и ранната еволюция и разпространение на рода на пандите“ (A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage). Тя е публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, а нейни автори са проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и китайс-
кият му колега Цигао Цзянцзо. Описанието на вида е направено по находка на изкопаеми зъби, съхранявани в колекцията на Природонаучния музей.
Еволюцията на пандата е слабо известна поради твърде ограничените изкопаеми останки. Приема се, че прекият предшественик на днешната панда е фосилният китайски род Ailuraerctos, живял преди 8 – 6 млн. год. Изглежда на пръв поглед странно, но първите, примитивни представители на групата на пандите (Ailuropodini) са открити в Европа. Българската панда е най-късният европейски представител и най-еволюиралият, в някои отношения е по-еволюирал и от споменатия китайски род. Въпреки това авторите приемат, основавайки се на детайли в морфологията на зъбите, че балканският вид е представител на странична, паралелно съществувала еволюционна линия. Авторите не изключват възможността Централна и Югоизточна Азия да е бил регионът, където пандите са се зародили като група. Но по-вероятно е, според данните за по-многобройните и по-ранни европейски останки, пандите да имат европейски произход, преди да са се разселили към Азиатския континент, където са се запазили условия за тяхното съществуване. Големите панди са специализирани повече от останалите мечки по отношение на растителната храна. Всички панди, изглежда, са обитавали влажни гори.

Останките от българския вид показват, че са фосилизирали във въглищни отложения, съществуващи в района на с. Огняново, Елинпелинско. Това е индикация, че местообитанието му също е било свързано с влажни, заблатени гори. На ръст новият вид Agriarctos nikolovi е бил почти колкото съвременната панда, която може да достигне 150 кг.
Кучешките му зъби са пропорционално дори по-едри, вероятно заради силната конкуренция с други хищници, предполагат учените. Изчезването на вида вероятно се дължи на силното засушаване, известно в Средиземноморието като „Месинска криза“, чиято максимална фаза е преди около 5,6 млн. год.
Новият вид Agriarctos nikolovi е наречен на името на доц. Иван Николов, уредник на палеонтологическата колекция на НПМ – БАН, през 70-те години, който е съхранил находката в музея и има съществени заслуги към българската палеонтология.
„Реших да наречем този нов за науката вид на името на доц. Иван Николов, който беше уредник на палеонтологическата колекция на Националния природонаучен музей преди мен – разказва проф. Спасов. – Доц. Николов е получил или намерил находката вероятно през 70-те години и оттогава тя се пази в музея. Видях двата зъба за пръв път в началото на 80-те години, след смъртта на И. Николов, когато правех „прощъпалника“ си в палеонтологията. До тях имаше само една набързо надраскана на ръка бележка, явно с името на находището. Бяха ми необходими много години, преди да установя, с помощта на графолог, какво пише на бележката. След това трябваше да разгадая какво се крие зад името Гюреджия, а именно, че това е старото име на днешното с. Огняново край Елин Пелин. Така вече имах ориентир откъде е находката и каква възраст имат въглищните пластове, в които са намерени тези два зъба.“
Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca) е единственият днешен представител на тази специализирана група мечки. Пандите обитават неголям район от провинция Съчуан в Китай и живеят в планински, горски местообитания, хранейки се практически само с бамбук. Уникалната специализация, ограничаваща днешното местообитание на този едър бозайник, е поставила пандата в световната Червена книга като уязвим от антропогенните дейности вид. С ефектната си окраска и „миловиден“ от човешка гледна точка външен вид, тя същевременно е широко известна като символ на световната природозащитна дейност, любимец на деца и възрастни.

Свързани статии:

Хранителната диета може да забави затоплянето Инвитро култури от лечебно растение изследват учени от БАН Първите растения, култивирани в лунна пръст Находчивите папагали