Как върви подготовката за новата учебна 2022/2023 г.

Всички образователни институции преминават изцяло на електронен дневник, въвеждат се няколко нови учебника и се добавя още едно професионално състезание – „Млад дизайнер“

Началниците на регионалните управления на образованието се запознаха с новостите, които предстоят през новата учебна година, на работна среща с министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов, зам.-министър Мария Гайдарова и експерти от МОН. Обсъдени са всички аспекти около предстоящия старт на учебния процес, като се започне от възможностите за инвестиции в образователната система по националния План за възстановяване и устойчивост, мине се през тенденциите и приоритетите на образователния процес и неговия контрол и се стигне до дигитализацията и споделянето на добри практики.

Образователните институции не трябва да се използват за предизборни изяви и политическите влияния не бива да въздействат върху системата. Върху това акцентира министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов пред началниците на регионалните управления на образованието предвид предстоящите парламентарни избори, насрочени за 2 октомври. Той припомни, че съгласно законите за държавния служител и за предучилищното и училищното образование системата е деполитизирана и не бива да бъде обект на политически изяви.
„Най-важната ми задача като служебен министър е да обезпеча нормалното започване на новата учебна година и да осигурим учебния процес с всичко необходимо“, отбеляза още министърът. И подчерта, че усилията са съсредоточени в осигуряване на отоплението през учебната година, като за целта в момента се събират справки за състоянието на отоплителните системи в училищата и детските градини. По отношение на ковид кризата се поддържат постоянни контакти с Министерството на здравеопазването. МОН ще се съобрази с насоките и мерките, които ще предприемат здравните власти. Целта е да се гарантира максимално присъствено обучение при минимален риск за здравето на ученици и учители.
Като една от най-важните предстоящи дейности министърът определи задействането на Механизма за обхват, който изисква съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна пред-
училищна и училищна възраст. „На ниво изпълнителна власт вече сме говорили с партньорите от Министерството на труда и социалната политика и МВР“, каза проф. Пенов. Целта е да бъдат обхванати не само всички деца, но и деца бежанци, които са доста в момента и са концентрирани в областите на РУО – Варна, и РУО – Бургас. Има и много украински деца в Боровец, където няма училища, така че ще се търсят решения и за тяхното приобщаване.
От МОН обявиха засилване контрола на присъствието в училище и на вписването на отсъствията чрез проверки на регионално ниво. Директорите ще бъдат проверявани за нанасянето на отсъствията от учителите, които често не го правят. В училищата със слаби резултати от ДЗИ и НВО проверките на РУО за това как протича образователният процес, ще трябва да се обвържат с присъствието на учениците в учебните часове.
Приоритет в работата на екипите по Механизма за обхват през следващата учебна година ще бъде намаляване процента на отпадналите деца и ученици и на преждевременно напусналите системата. 56 645 са отпадналите ученици по данни към март тази година. От тях в чужбина са заминали 42 118 ученици. Данните показват, че расте рискът от отпадане при учениците, склонни към неоправдани отсъствия – 13,4% от всички отпаднали са напуснали училище заради отсъствия по неуважителни причини.
Друга задача е приобщаването на децата от 4-годишна възраст в предучилищното образование.

Учебната 2022/2023 г. започва с 2347 училища и 1799 детски градини.
Закрити са 8 училища – две начални и шест основни. С това е постигнат пределът на консолидацията на училищата и детските градини.
„Оттук нататък предстои да се направи анализ на мрежата от професионалните училища в България с помощта на РУО – каза Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“. – Поставили сме си за цел да установим на територията на кои области има водещи професионални гимназии, свързани с дигитализацията, с върхови постижения в информационните и комуникационните технологии. Ще се анализират и дуалното обучение и други специфики на професионалното образование, съобразени със запазването на професиите в зависимост от интересите на учениците и родителите, но и на бизнеса. На базата на този анализ ще се направи преструктуриране на професионалните училища в България.“
Другият анализ, който предстои да се направи, е за това къде продължават образованието си учениците от обединените училища. Целта е да се проследи не просто дали са продължили образованието си след X клас, но и какви профили и професии са избрали, как са се реализирали и какви са причините, ако не са го направили.
Безплатният транспорт за учениците се организира от общините след провеждането на обществени поръчки, като транспортните схеми се одобряват от областните РУО. Наталия Михалевска призова началниците на РУО да внимават при разглеждането на транспортните схеми, защото безплатният транспорт се осигурява за децата, в чието населено място няма детски градини и училища, но те трябва да бъдат насочени към най-близкото учебно заведение. „Някои общини обаче си позволяват да преформатират училищната мрежа, като прескачат най-близкото училище, което е до големия град, и превозват децата до града. Така само за 2 – 3 години близкото училище остава без деца и го предлагат за закриване, а това води до изкуствено обезлюдяване на малките населени места и отговорността за това е обща“, подчерта Михалевска. Общо 91 000 деца пътуват всеки ден, за да могат да се обучават.
Предложения за това кои детски градини и училища да бъдат средищни, се приемат до 13 септември, а за защитените – до 16 септември. Средищните образователни институции са 971 – 735 училища и 236 детски градини, като най-голям е броят им в областите Кърджали, Пловдив и Бургас. Защитените институции са 236 – 132 училища и 104 детски градини, които са съсредоточени в районите на Смолян, Велинград и Доспат.

Иновативните училища са 542 през тази учебна година. През последните 4 години те се насърчаваха да развиват иновативната си култура, като пробват всичко ново, което би могло да доведе до повишаване мотивацията на учениците да учат.
Иновативните училища ще бъдат подложени на тристепенен мониторинг от комисията за иновативните училища, РУО и директорите, които трябва да проследяват новаторските процеси. От МОН искали да уеднаквят показателите и да прилагат една и съща мониторингова карта, за да може да се прави сравнителен анализ. „От направените 22 посещения на място обаче оставаме с усещането, че сме на път да формализираме този процес. Затова трябва по най-бързия начин да променим мониторинга
на иновативните училища в страната“, заяви Наталия Михалевска.

Предстои нова организация и мониторинг на иновативните хъбове, които ще бъдат направени по региони. Представителите на РУО ще получат проект, в който ще се описва работата на бъдещите иновативни регионални хъбове и ще споделят техните практики първо на местно равнище, а след това на регионално и на национално. Според Михалевска практиката за организиране на майсторски класове от българските неделни училища зад граница е добра и може да се използва и при иновативните училища. Тя даде пример с учител, провеждащ иновативни занимания, който може да направи запис и след това да го сподели с всички, които имат интерес и отношение към темата. Записът може да е съпроводен с препратки към различни източници или пък да се направи излъчване на заниманията в реално време със спиране за коментари. Пробно е направен запис за прилагане на метода Монтесори, в чиято основа е обучението чрез правене, и как той може да се прилага в онлайн среда. Записът съдържа демонстрации с препратки и показва, че това е възможно. „Не трябва да се подценява използването на иновативните методи на преподаване, защото, ако на децата не им е интересно в училището, каквото и да правим, каквито и мерки да вземаме, няма да можем да ги задържим“, категорична е Михалевска.
Възможностите и предизвикателствата пред професионалното образование и обучение очерта Ваня Тивидошева – директор на дирекция „Професионално образование и обучение“. Приоритетите са то да се разшири, включително дуалната форма на обучение, която се провежда в реална работна среда с трудови договори с работодателите. „През следващата учебна година основното ни предизвикателството е да направим дуалното обучение устойчиво, а не само да разширим обхвата му – каза Ваня Тивидошева. – Това означава да помислим как да се преодолеят негативните случаи, при които получаваме предложения за трансформирането на дуалните паралелки в такива с дневна форма на обучение.“
Устойчивото развитие на дуалното обучение ще бъде подпомогнато и от втората фаза на българо-швейцарската програма за сътрудничество, която още е в процес на преговори. По нея се предвижда засилена работа на местно и областно ниво, включително като се подсилва капацитетът и се обучават не само учители, а и служители на РУО, както и други експерти по професионално образование и обучение, работодатели, общини и т.н. В момента програмата се детайлизира и не се очаква да започне преди средата на следващата година.

По отношение на план-приема за учебната 2023/2024 г. ще има отново актуализиране на списъците със защитените специалности и тези с очакван недостиг на пазара на труда.
Актуализацията на списъците ще се подготви след разглеждане на постъпилите до 31 август предложения от работодатели и ресорни министерства на обща комисия с Министерството на труда и социалната политика. Третият приоритет е партньорският формат в професионалното образование и обучение. Той е по-широк от този при дуалното обучение, защото в него трябва задължително да се включват и висшите училища. Идеята е браншовите организации, местните власти и висшите училища да работят заедно на секторен принцип, което да доведе до повишаване качеството на обучението във всяка една от специалностите.
„Ангажирали сме се с реформи в професионалното образование, които до края на 2023 г. трябва да са факт – подчерта Ваня Тивидошева. – За целта ще трябва да променим Закона за професионалното образование и обучение, така че да улесним съответствието на търсените и предлаганите квалификации в по-оперативен порядък и да актуализираме списъка на професиите. Това означава да намалим броя на специалностите, които в момента са 514, и да мислим в посока на прием по широкопрофилни професии и специализации в XI и XII клас. Работим заедно с НАПОО, МТСП, с национално представените работодателски организации. Обсъждаме промените и с консултативния съвет по ПОО към министъра на образованието, но все още сме в процес на работа и обсъждане. Концепцията е да се работи по браншове – например от сектор туризъм всички средни и висши училища, експерти, работодатели да разработват заедно цялата учебна документация – от образователните стандарти, през учебните програми до изпитните програми. Това е съществена реформа, която трябва да се осъществи в кратки срокове – до третото тримесечие на 2023 г., както е заложено в националния План за възстановяване и устойчивост.
Чрез операция „Модернизация на ПОО“ по програма „Образование“ ще трябва да се направи връзката между държавните стандарти, които се разработват от Националната агенция за професионално образование и обучение, учебните програми, които се разработват от училищни екипи, и националните изпитни програми и да се свържат в един проект. Ще бъдат разработвани от единни, разширени екипи, за да се гарантира връзката между резултатите от ученето, заложени в държавните образователни стандарти, учебните програми, които ще доведат до тези резултати, и изпитите, чрез които ще се измери нивото на постигнатите резултати.

Освен това се предвижда изграждането на модерна технологична среда в 24 професионални гимназии,
които ще имат бъдеща функция да бъдат центрове за високи постижения в ПОО. Предложения за първата селекция кои да бъдат тези гимназии, се очаква да бъдат получени от РУО, които най-добре познават възможностите на гимназиите в своята област и материално-техническата им база.
По отношение на текущите дейности за учебната 2022/2023 г. РУО трябва да прави мониторинг по дейност 1 на НП „Модернизиране на ПОО“, свързана с модернизиране на материално-техническата база, и по НП „Обучения за ИТ кариера и умения“ по модул 1, където се обучават ученици, които не учат компютърни науки, но се обучават допълнително и получават възможност да придобият квалификация за приложен програмист.

Предвидена е среща на експертите по професионално образование на 10 и 11 октомври в Пловдив, която е част от дейностите по проект за подпомагане въвеждането на европейски системи за осигуряване качество на професионалното образование, финансирана по програма „Еразъм+“.
В календара с професионалните състезания за тази учебна година има едно с променено наименование – от „Стани стипендиант на ЧЕЗ“ на „Енергия за бъдещето“. Въвежда се и ново състезание – „Млад дизайнер“.
„Посрещаме предстоящата учебна година с одобрени нови учебници за V и VI клас по компютърно моделиране и информационни технологии, по религия и за профилирана подготовка по чужд език – информира началниците на РУО Пенка Иванова, директор на дирекция „Учебници и училищна документация“. – За първи път ще имаме и учебници по физическо възпитание и спорт за профилирана подготовка в XI и XII клас благодарение на екипа на Националната спортна академия.“
Осигурени са достатъчно средства за закупуването на образователни книжки за децата от I до IV група в детските градини. Вече са закупени на 100% и учебниците за децата от I и IV клас, както и новите учебници за V и VI клас по компютърно моделиране и информационни технологии. Осигурени са и учебници за децата с нарушено зрение. А всички ученици, които са в европейските училища в началото на учебната година, ще си получат познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.
От тази есен се въвежда и лично образователно дело за всяко дете и създаденият електронен профил ще го следва независимо в коя институция ще се обучава. С въвеждането му отпадат 4 книги – за резултатите от изпитите, книгата за подлежащи на задължително обучение над 16 г., главната книга и личните картони на учениците.

От началото на тази учебна година всички дневници се водят само и единствено в електронен вид,
напомни Пенка Иванова. Електронните дневници ще се приключват от директора с електронен подпис и ще се разпечатват само при необходимост, ако се изисква информация от прокуратура, полиция или по други причини.
Пенка Иванова направи кратък преглед и на изпълнението на някои от националните програми на МОН. По НП „Подкрепа на образователните медиатори и социалните работници“ 721 училища ще получат финансиране за реализиране на двете дейности по Програмата в размер на около 5,5 млн. лв.
По НП „Учебници, учебни комплекти и учебни помагала“, модул 1 „Разработване на учебни помагала на чужд език за обучение по общообразователни учебни предмети на чужд език“ през миналата година са създадени 27 помагала, а през 2020/2021 – 14.

Тази година две училища ще бъдат изпълнители по модула. Очаква се до края на септември да внесат своите проекти на още 7 помагала, които до два месеца да бъдат отпечатани и да се ползват от учениците.
По НП „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“, модул „Библиотеките като образователна среда“ 96 училища са успели да закупят 13 645 книги, като 77 от тях са обогатили библиотечния си фонд, а останалите 19 училища са си създали такъв.
Тенденциите и основните акценти при подкрепата за личностното развитие на децата и учениците през новата учебна година разясни Грета Ганчева – директор на дирекция „Приобщаващо образование“. Осигурена е подкрепа на 24 986 деца и ученици от 5288 педагогически специалисти, назначени в детските градини и училищата.
46,6% оценяват като много ефективна допълнителната помощ за личностно развитие, която се оказва в регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) през изминалата учебна година в сравнение с 2020/2021 г., а 25% – като ефективна донякъде. В 28-те регионални центъра е осигурено ресурсно подпомагане на 8799 деца и ученици със специални образователни потребности от 966 специалисти.
Почти на същото одобрение се радва и работата на центровете за подкрепа за личностно развитие. През учебната 2021/2022 г. със средства от държавния бюджет са финансирани занимания по интереси, които се организират в съответствие с желанията на учениците и със съгласието на техните родители, със спецификата на заниманията и с възможностите на училището съгласно процедура за организирането и провеждането им в училищата. Включили са се около 45 000 ученици, като приоритетни са направленията от STEM – „Дигитална креативност“, „Математика“, „Технологии“ и „Природни науки“. Сред желаните направления са още „Изкуства и култура“ „Спорт“ и др.
Най-голям интерес учениците проявяват към: сценични и танцови изкуства, приложна математика, колективни спортове и др.

Осигурена е подкрепа на изявата и развитието на даровитите деца и ученици чрез ежегодно организиране и провеждане на състезания и олимпиади за ученици. За класиралите се на призови места са осигурени стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби.
За календарната 2021 г. са отпуснати 357 стипендии на ученици, класирани по програмата с мерки на МОН. От тях 247 са стипендиите за деца от общински училища, 97 за държавни училища към МОН и 13 за частни училища, финансирани по мерки на МОН.
През 2022 г. по НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“, модул „Подкрепа на целодневното обучение на учениците“ в рамките на предвидените средства от 800 000 лв. ще се финансират 84 проектни предложения, от които 64 за началния етап и 20 за прогимназиалния етап на основното образование.
По НП „Отново заедно“ за втора поредна година са осигурени шестдневни туристически пътувания за ученици от I до XI клас с цел преодоляване на последствията от COVID-19 и липсата на активен социален живот по време на пандемията. С одобрения бюджет от 22,6 млн. лв.
са финансирани пътуванията на 2658 групи от 1106 училища от цялата страна. През 2022 г. в Програмата са участвали 40 611 ученици и 4314 ръководители.
Новата НП „Заедно в изкуствата и в спорта“ цели да подпомогне формирането у учениците на умения за екипна работа чрез участието им в колективни спортове и изкуства, насочени към стимулиране на техните интереси, способности и компетентности. По нея могат да кандидатстват всички държавни и общински училища. В Програмата могат да участват и ученици от частните училища, но само когато частното училище кандидатства в партньорство с държавно или общинско училище. За учебната 2022/2023 г. по модул 1 „Изкуства“ са кандидатствали 1002 общински, държавни и частни училища, а по модул 2 „Спорт“ – 990 общински, държавни и частни училища.
Допълнителното обучение по учебни предмети съгласно Наредбата за приобщаващото образование е насочено към ученици, които имат системни пропуски по даден учебен предмет, които са отсъствали от училище повече от 10 учебни дни по уважителни причини, за които се препоръчва такова обучение в плана за подкрепа и за компенсиране липсата на взаимодействие на учителя с ученици, които се обучават несинхронно от разстояние в електронна среда и т.н.
Увеличават се часовете за обучение чрез допълнителни модули за деца, които не владеят български език, през неучебното време. Общата им продължителност е от 10 до 20 астрономически часа. Увеличават се и часовете за допълнително обучение по учебни предмети в учебни дни извън часовете по училищния учебен план – вече са от 80 до 120 учебни часа, а тези за допълнително обучение през лятната ваканция вече са от 30 до 80 учебни часа.

За хода на дигитализацията в училищата информира началниците на РУО инж. Борис Герасимов – директор на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“. Системата за управление на идентичността и достъпа на потребителите е реализирана по проект „Образование за утрешния ден“. България е първата държава в света, реализирала подобна система в сферата на образованието. Към днешна дата системата управлява над 1 200 000 потребителски акаунта за ученици, учители, училищен персонал и администратори.
Интеграцията ѝ с Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование дава възможност за автоматично разпределяне на учениците по класове и групи във виртуалните стаи на Teams и Classroom.

По проект „Образование за утрешния ден“ е в процес на финализиране Eдинната електронна платформа за образователни услуги и съдържание – най-голямата електронна образователна платформа в България, финансирана с европейски и национални средства. Тя ще гарантира цялостния жизнен цикъл от създаването през оценяването, дистрибуцията и последващото използване на услуги и съдържание в сферата на образованието. Представлява синхронизирана и единна система, която да удовлетворява нуждите на всички заинтересовани страни, а именно учители, ученици и родители. Платформата ще бъде представена официално от МОН в началото на учебната година, като по своята същност тя е комбинация от два основни елемента. Първият е т.нар. дигитална раница – място, на което всичко нужно на ученика е събрано на едно място – седмично разписание, виртуални класни стаи, оценки, уроци, упражнения и тестове, посочени му от учителя.
Вторият модул е за създаване, визуализиране и оценка на интерактивни уроци. Базиран е на лицензи за унгарската платформа Mozabook и чрез инструментите на внедрената платформа обучените учители ще могат сами да разработват дигитално образователно съдържание. Разполага с богата вътрешна библиотека от ресурси, изображения и атрактивни 3D модели, а в момента се подготвят и първите готови уроци. Планирано е до края на следващата година в Платформата да са налични над 10 000 урока за национално ползване, обхващащи всички предмети и теми от общообразователната подготовка.

Свързани статии:

Детските градини в Смолян на делегиран бюджет Борбата с пандемията е общо дело Мария Габриел, еврокомисар: Учителите превръщат образованието в успех Япония търси български ИТ и ядрени специалисти