„Тихият убиец“ сънна апнея

Заболяването води до отнемане на животи на пътя, 30% от челните удари се дължат на заспиване

Сънната апнея е заболяване, върху което през последните години се фокусират информационни кампании, насочени към обществото. Въпреки че е доста „шумна“, апнеята по време на сън си извоюва прозвището „тихият убиец“. Звучи страховито, но има своите основания, предупреждава пулмологът д-р Димитрина Стоянова от пловдивската денонощна клиника „Медикус Алфа“.
Това заболяване е далеч по-сериозно от просто дразнещо ухото и пречещо на околните хъркане. „Тих“, защото често остава дълго време неразпозната, особено ако няма партньор, който да се оплаче от драматичното хъркане. „Убиец“, защото води до тежки проблеми със здравето и концентрацията на болния, който в много ситуации е опасен за себе си и за околните.
Честотата на обструктивната сънна апнея e около 20% от възрастната популация в световен мащаб. В България няма сериозна статистика в това отношение. Трудности има при установяване на проблема поради неглижиране на симптомите от страна на пациентите и търсене на лекарска помощ в доста късен етап. Притеснителни са също данните, че в България, поради финансови причини или предразсъдъци, е изключително малък процентът на от пациентите с вече поставена диагноза, дори и тези с тежка форма на заболяването, които се лекуват. Като резултат от всичко това обструктивната сънна апнея влезе в черната статистика на пътнотранспортните произшествия, посочва д-р Стоянова. Сънливостта зад волана нерядко води до отнемане на животи. Най-честата причина за неадекватни реакции и необяснимо поведение на шофьорите на пътя е неустановена или нелекувана обструктивна сънна апнея. Факт е, че 30% от челните удари се дължат на заспиване. Тези обезпокоителни факти правят заболяването голям социален проблем, категорична е пулмологът.
Д-р Димитрина Стоянова посочва и основните причини за колабиране на дихателните пътища и задушаване по време на сън. Това са наднормено тегло, тесни дихателни пътища и мастни натрупвания в областта на шията, употреба на алкохол и тютюнопушене и др.
Често дневната сънливост и липсата на енергия за ежедневни дейности пациентите си обясняват с „пролетна умора“, преумора и стрес, депресия. Това обаче могат да са първите сигнали за наличие на проблем с дишането по време на сън и не трябва да бъдат пренебрегвани, съветва д-р Стоянова. Категорични белези за търсене на заболяването са екстремна сънливост през деня, особено заспиване зад волана и по време на разговор със събеседник. Често ходене по малка нужда през нощта, сутрешно главоболие, задавяне по време на сън, наддаване на тегло, потене, неспокоен сън, шумно хъркане (съобщавано най-често от близкото обкръжение на пациента), липса на концентрация, понижена памет, раздразнителност, сухота и лош дъх от устата са също алармиращи симптоми.
Заболяването трябва да се диагностицира прецизно в клиниките, които разполагат с необходимата апаратура. Единственото, което трябва да направи пациентът, е да остане една нощ за извършване на кардиореспираторен мониторинг по време на сън. Лечението е като при всяка хронична болест, казва д-р Стоянова. На първо място е промяната на начина на живот – като редукция на тегло и лечение на придружаващите заболявания. В домашна обстановка болните могат да ползват CPAP апарати (т.нар. ципап апарати), специално настроени за конкретния пациент и стадий на болестта. Терапията води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите.
Важно е хората да познават симптомите и последствията от обструктивната сънна апнея за собственото здраве. Още по-важно е да се проумее отговорността към близките и околните, особено на пътя, където от адекватността на шофьора зависят неговият живот и животът на останалите участници в движението. Отговорното отношение към проблемите на дишането по време на сън и тяхното адекватно лекуване спасяват животи, категорична е д-р Стоянова.