Проф. д-р Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет: По време на криза обществото има нужда от силна журналистика

Тъй като сме съвременници, все още не можем докрай да осмислим цялата трансформация на медиите и комуникацията

През учебната 1952/1953 г. в Софийския университет е приет първият випуск студенти по специалност „Журналистика“. Днес отбелязваме 70-годишнината на това събитие. Това е добър повод да разговаряме с декана на Факултета – проф. Веселина Вълканова

Проф. Вълканова, седемдесет години след като се ражда специалността „Журналистика“, най-голямата новина в областта на медиите е придобиването на една от най-големите социални мрежи в света – „Туитър“, от най-богатия човек в света – Илън Мъск. Вие лично доволна ли сте от това, професор Вълканова?
– Рано е да се каже как ще се развие тази мрежа. Плановете на Мъск и визията му за „Туитър 2.0“ са амбициозни. Важно е „птицата да е на свобода“, както Мъск написа в профила си в „Туитър“ след прик-
лючването на сделката. Свободното изразяване е наистина ключово демократично право, но също така е важно дигиталните платформи да не създават хранителна среда за реч на омразата, за още по-голямо разделение на този разделен свят, в който живеем. Също така е важно от профилите на политици, а и на обикновени потребители да не се насърчава насилието.

– Вие сте специалист в областта на печата. Мрежата убива ли хартията?
– Живеем в напълно нов свят, като няма индустрия и няма област, която да се променя по-бързо в момента от света на комуникацията. Печатът и хартията продължават да съществуват, макар тяхната сфера на влияние да е по-ограничена в сравнение с предишни столетия. Става дума за напълно нов свят на цифрова комуникация, който вече се обитава не само от млади публики, а е проникнал широко в социален план и ангажира хора от различни демографски групи. Благодарение на цифровизацията стана възможно сливането на различни по своята техническа природа медии и канали и като следствие на това – появата на нещо ново по своята същност в медийната индустрия, по-голямо от сбора на частите.
Директната, интерактивна комуникация с аудиторията, предлагането на комплексни съдържания, при това с мултимедиен характер благодарение на използването на различни софтуерни приложения, създава съвършено нов тип комуникация, чиито характеристики представляват различно ниво на общуване с публиката в диалогов режим. Тъй като сме съвременници, все още не можем докрай да осмислим цялата тази трансформация, да си представим перспективата на този свързан модел на медиите, че една медия обединява в себе си възможностите на всички други медии. Но реалността е такава – днес един медиен бранд на практика ползва различни платформи, канали, средства за комуникация, които са технологично съвършено различни. Това е нова, различна комуникационна ситуация, която тепърва прохожда.

– Как точно ще се развие, ако сега прохожда?
– В случая нас ни интересува много повече как ще се развива журналистиката, а не бизнес моделите ѝ. Ясно е, че бизнес моделът на конвергентната медия е печеливш. Необятните предимства и възможности на конвергентния модел на медиите да достигат до широк кръг потенциални потребители, да ангажират вниманието на публики с различни интереси и в крайна сметка – да водят до ефективен бизнес модел с разширени активи и намалени производствени разходи, го правят желан и търсен от страна на медия мениджмънта.
Обществено значимият въпрос е за количеството на журналистиката, за дела на журналистиката в този модел – медиите да са повече журналистика и по-малко бизнес, развлечение, реклама в този сложен, разделен свят с разделени и поляризирани публики, нови политически култури, фрагментаризирана аудитория. Процесите са сложни и комплексни. Ние имаме, разбира се, сантимент към печата. Всеки журналист би трябвало да носи у себе си нещо от „изцапания с мастило идеализъм“ на професията.

– Ще видим ли смъртта на вестника като такъв?
– Надявам се – не. Въпреки че все по-рядко посягаме към вестника като медия. Това е характерно не само за младите публики, но и за по-възрастното поколение. Надявам се да не сложим точка на тази епоха, а новината за смъртта на вестника и книгата да е силно преувеличена. Надявам се да остане нещо от ерата на вестниците, на гражданската публичност, на влиятелната, достоверна, силна печатна медия. Но очевидно бъдещето е на интерактивните и диалоговите модели, в които аудиторията е съавтор. Това не означава, че изданията на хартия не могат да бъдат атрактивни, в това число и за млади аудитории.
По света има успешни модели на гъвкава, адаптирана към ситуацията печатна медия, която се обръща към различни аудитории и предлага ясно фокусирани съдържания наред с новините – в обособени ресори, „тетрадки“, притурки – качествено тематично или обособено по аудитория четиво. Да не забравяме, че онлайн присъствието им на пазара се конкурира успешно с информационните агенции. Така авторитетът на печатната медия преминава в цифровата среда.

– Как влияе бизнесът на журналистиката?
– Бизнес средата е важна предпоставка на журналистиката и медиите. В началото на 90-те години в България се извърши гигантски преход от лимитираното образуване на тиражите, каквато беше средата през комунизма, от сигурния, непазарен уют, в който съществуваха медиите през тоталитаризма, към водовъртежите на пазара и конкуренцията за читатели. Като допълним картината с ролята на медиите тогава на пропагандна машина на една партия и превръщането им след политическата промяна в плуралистична периодика, свободен разпространител на информация и мнения, промяната след 10 ноември 1989 г. наистина е огромна. Пазарът съществено преобърна публикационното мислене сред издатели и редактори в първите години на прехода. По принцип търговските модели неминуемо влияят върху журналистиката и съдържанията. Затова и преди казах, това е предизвикателството на ХХI век – в стремежа да останеш в бизнеса, да не напуснеш журналистиката.

– Как се промениха студентите по журналистика през тези години?
– Днес имаме доста по-различен профил на студентите по журналистика. Става дума за нови генерации, нова култура, нов
поглед върху света и тяхното място и роля в него. Когато завършвах журналистика през 1987-а, випус-
ките бяха малки, с много ярки личности, приети след сериозен филтър и след успешно издържани три изпита. С годините випуските станаха по-многобройни, но
въпреки това в тях виждаме още на първата лекция силните ядра, мотивираните хора, които знаят защо са в университета. Надяваме се те да променят средата и медиите към добро.
Като образователно звено, опит-
ваме се да предлагаме високо качество на обучението, да развиваме Факултета спрямо средата –
и социалната, и медийната. Това не е лесно. Университетът е недофинансирана институция, а предизвикателствата и изискванията към него са огромни – да се отваря към света, да се свързва с другите в мрежи, да се модернизира и адаптира към новата среда. Опитваме се да даваме както практически ориентирано обучение, релевантно на съвременните редакционни практики, така и онова базисно знание, което прави от една специалност специалност в университет. Но да се върна на студентите – онези от тях, които имат търпението да учат и да останат в аудиториите, излизат подготвени и се реализират успешно като професионалисти и личности.

– Какво мотивира студентите да следват журналистика?
– Професията е привлекателна и живее чрез мита за обгърнатия със слава и обикалящ света журналист. Наша е задачата да предадем важ-
ните уроци – че всеки ден трябва да работиш за хората, за авторитета на медията си. Да пишеш не за специалистите и за себе си, за колегията и за информираните, а за публиката. Че заниманието е тежко, отговорно и важно, че изисква висока квалификация и непрестанна борба за истината и за точната и проверена информация.

– С какво се отличават съвременните студенти?
– Те са родени с дигитално устройство в ръка. Съмняват се, проверяват това, което преподавателят им казва. Това е ценно качество – интелигентният човек се съмнява, проверява, търси информация, търси контекста, търси различните гледни точки. Все пак, без доверие в преподавателя не се създава общност от съмишленици. Затова и работим да спечелим доверието на студентите и да изграждаме с тях работещи общности. Това, което ме притеснява, е когнитивното нетърпение, наричано още „проклятието на нашата прекалено свързана ера“. Без търпение и внимание губим връзки и посоки, убягва ни критичното мислене.

– Искат всичко да става бързо?
– Да. Искат всичко да стане сега и веднага, което невинаги е възможно.Известна е мисълта на Айнщайн, че който иска да види незабавно резултатите от труда си, да стане обущар. Това, което се опитвам да ги науча, е, че ако имат търпение, ако останат в аудиторията, ако отделят повече време от това, което им е нужно просто да си вземат изпита, със сигурност ще постигнат по-добри резултати. Подготовката ще им помогне да станат по-успешни професионалисти и личности. Не всичко може да стане за един ден. Не бързането, а ентусиазмът, въодушевлението и постоянството приближават до успеха. Опитваме се да палим искрите на вниманието, интереса, особено към професията и нейните отговорности.

– Специалността „Журналистика“ навършва седемдесет години. Какво е най-важ-
ното послание, което искате да отправите към студентите си?
– Че не развлечението и не рекламодателите са
важни в тяхната професия, а журналистиката, моралният ангажимент. Че журналистът не е продавач на имидж и влияние, а борец за истината – това „горчиво лекарство“, както я нарича Стефан Цвайг. Че журналистиката е разговорът. Ако общественият дебат по най-същностните, а не подменените теми отсъства, то няма и журналистика. Това е аксиоматично. За съжаление, днес журналистиката се комерсиализира. Често охотно прекрачва в пиара, отстъпва от ролята на коректив и на независима институция, злоупотребява с медийно влияние, подменя теми и акценти, дава едностранчиви гледни точки, търпи конюнктурни влияния.

– Как ще изглежда, според вас, журналистиката след 70 години?
– Макар да са изкушение футуристичният план и представа за свръхмодерия, свърхтехнологизиран нюзрум и интегрирана редакция, предпочитам да мисля за обърнатата към обществото и публиката медия, за една свързана и работеща професионална общност, за по-добра среда. Важно е да се мисли и върху етическата страна на професията. И в тази посока трябва да бъде разговорът за бъдещето – как в този динамичен, сложен, различен и разделен свят, в който живеем, да съхраним онтологичните ценности, мисии, функции на професията, които трябва да се пазят като скрижали. И вярвам, че технологията не може да убие журналистиката.
В последно време видяхме, че по време на кризи обществото има нужда от добра, качествена журналистика – от точна, проверена информация, от търсещи истината журналисти. И сякаш това вдига цената на обучението по журналистика, ако мога да завърша по-позитивно.

Свързани статии:

Проф. д.фз.н. Леандър Литов, член на Съвета на ЦЕРН: Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ за България: Българите са щедри и грижовни хора Анджела Родел – изпълнителен директор на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“: Гордея се, че създадох общност от приятели Неврологът акад. Лъчезар Трайков: Не предавайте мечтите си!