Да учиш чрез игра

Плавният преход от детството към ученическите задължения
се отразява и на успеваемостта на детето

Родителите ценят възможността да се работи индивидуално с всяко дете

Татяна ДИКОВА

Какво по-желано нещо за всеки малчуган от възможността да учи „помежду другото“, докато играе и се забавлява. Възможно ли е това. Коректният отговор е – да. А примерът са учениците от ОУ „Дядо Иван Арабаджията“ в с. Царацово, община Марица, Пловдивско. През лятото на 2020 г.
училището влиза в Списъка на иновативните образователни институции. Проектът, който вече е в ход и така общо четири години, се нарича „Учене чрез игра“.

Директорката Димитрийка Стоянова – дипломиран педагог и преподавател по български език и литература, приема предизвикателството да застане начело на училището в родното място на своите родители. 76 са децата в ръководеното от нея основно училище. С тях работят всеотдайно 14 педагози.
19 малчугани прекрачват за първи път училищния праг миналата есен. Точно с първолаците започват и новостите, с които училището се нарежда сред иновативните. Целта е чрез играта – един плавен преход между детството и училището, децата неусетно да достигнат степента на грамотност, отговаряща на възрастта им.
Пример за такава игра са любимите на малчуганите занимания с пластилин, като в случая с него те ваят буквите от родната азбука. Друго любимо занимание е съставянето на думи от отделни срички. „Това е смисълът на иновацията ни – чрез игра и дейности децата да се ограмотяват. Личните ми наблюдения са, че много по-бързо те научават буквите и започват да четат“, пояснява директорката. А на въпроса за степента на подготовка за I клас отговаря, че в предучилищната степен децата научават буквите и да сричат, но четенето е задача на училището. И още една подробност: община Марица е приела за начало на задължителната предучилищна подготовка четиригодишната възраст.
Пловдив е само на 5 км от Царацово. В „сянката“ на градските училища как се развива едно малко школо. „Нашите родители ценят възможността да се работи индивидуално с всяко дете. Това няма как да се случи в големия град, където анонимността е голяма. Колегите остават и след часовете, за да работят допълнително с деца, които имат нужда от педагогическа подкрепа“, казва директорката. Вярва, че все повече родители ще се убедят в предимството на едно малко училище, най-вече когато детето е в началната и прогимназиалната степен.
„Родителското доверие е едно от нещата, което би ни движело напред“, отбелязва тя. В полза на това доверие работи и фактът, че всеки ден, когато приключи целодневната организация на учебния процес, родителите, очаквайки децата си, провеждат с учителите неформални „родителски срещи“. Неформални, но много полезни. Самата обстановка на сладка приказка в училищния двор, докато децата все още са под влиянието на колективните занимания, предразполага родители и учители да споделят неща, които по друг начин биха прозвучали между стените на една класна стая. „Тези всекидневни разговори са от изключителна полза, защото събират в триединството на образователния процес ученик, родител, учител – убедена е Димитрийка Стоянова. – Пълната спойка между трите страни в образователния процес винаги е гарант за ефективността на обучението.“
И от стойностните измерения на прекия контакт към контакта с посредничеството на онлайн пространството. Случи ли се обучението от разстояние в онлайн среда. „Случи се, но не мога да кажа, че лично съм удовлетворена. Класната стая у дома дезорганизира децата, особено по-малките. Детето е настроено, че сутрин става и се подготвя за училище. Това, само по себе си, му влияе и го подготвя за предстоящия учебен процес. Имам внучка – шестокласничка. Става навреме, закусва и се подготвя за учебния ден. Само че не излиза, а се настанява във виртуалната класна стая. Родителите ѝ са създали всички условия за участие в учебния процес. Но я няма живата връзка, няма го контакта със съучениците, с учителите. Това разсейва децата“, казва директорката.
Дава висока оценка на колегите си учители за начина, по който се справят с обучението на децата. Училището се е погрижило и всички, без значение какъв е материалният статус на семейс-
твото, имат крайни устройства. Затова не се е наложило да се разнасят на хартиен носител учебни материали по домовете. „Слава богу, учебният процес се случва в реалните класни стаи максимално дълго време“, уточнява Стоянова. Не пропуска още веднъж да припомни, че това също е предимство на малките училища. А всяко предимство води след себе си успех. Той се измерва с доброто представяне на децата от ОУ „Дядо Иван Арабаджията“ на външните оценявания след IV и VII клас.
Димитрийка Стоянова все пак прави уточнение – представянето на седмокласниците е малко по-слабо. „Това бе клас, който от самото начало е очертаваше като труден, по думите на колегите ми. Причините – смяна на преподаватели в начален етап, неангажираност на родителите с обучението на децата“, обяснява директорката. Положителната новина е, че всички седмокласници продължават образованието си. В голямата си част са избрали Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника – Пловдив. Традиция е екипът на основното училище да кани колеги от гимназии в Пловдив, които да разговарят с шестокласниците и седмокласниците и така да им помогнат в избора накъде да продължат след основно образование. Следващата стъпка е децата да посещават предприятия и фирми от региона, които се развиват добре и на които ще са им необходими добре подготвени кадри.
Като българист, директорката има и своето обяснение защо на децата не се отдава да четат с разбиране. „Причината е най-вече в това, че те не четат художествена литература. За голяма част от сегашното поколение това е скучно занимание. Децата нямат читателски навици. Донякъде коренът на проблема се крие в семейството. Днешните родители също не са на „ти“ с книгата. Настъпи времето на нечетящите поколения“, споделя наблюденията си Димитрийка Стоянова.
Донякъде е изненада отговорът на въпроса дали преподавателите се ваксинират. „Още малко и ще бъдем ваксинирани на 100%“, отговаря моята събеседничка.
Какви са най-близките задачи, които екипът на ОУ „Дядо Иван Арабаджията“ ще решава. „По проект ще изградим „Слънчева класна стая“. С финансовата помощ на Община Марица това лято ремонтирахме физкултурния салон“, отговаря директорката.
А какви са стратегията и перспективата за развитието на училището. „То да бъде работещо. Прив-
лекателно за децата. Ползващо се с доверието на родителите. Затова, разбира се, трябва да имаме екип, който мисли в една посока. Убедена съм, резултатите няма да закъснеят“, категорична е Димитрийка Стоянова.

Основно училище „Дядо Иван Арабаджията“ – село Царацово, е с вековна традиция. Официално е открито през 1870 г., но едва през 1891 г. е построена първата училищна сграда. Кирпичът и сламеният покрив обаче не издържали на земетресенията през 1928 г. През 1972 г. на друго място е построена новата голяма триетажна сграда на училището. Днес то радва окото на всеки влизащ в селото. Какво предлага днес училището. Уютни класни стаи, „Слънчева класна стая“, физкултурен салон, ново футболно игрище, компютърен кабинет, кабинет по музика. Това не може да не мотивира децата да учат. Като допълнение, всекидневието им е обогатено от разнообразните извънкласни форми на обучение – артателие „Сръчни ръце“, клуб „В света на писаното слово“, „Драматизация“, „Млад пианист“, „Моделиране в математиката“, възможността да се изучава английски език от I клас. По проекта „Образование за утрешния ден“, финансиран по ОПНОИР, е създаден клуб „В дигиталния свят“.