Роди се Божият син в… Кувейт

Ученици от Българското училище в мюсюлманската държава участват и в грандиозния спектакъл „Опера д’Аморе“, който събира цялата ни общност там

Концерт-спектакълът „Опера д’Аморе“ е първа мащабна българска оперна изява в страната,
в която участват и ученици от БУ „Св. св. Кирил и Методий“

Тони НАЙДЕНОВА

Ако се чудите как е възможно да се роди Божият син в една от седемте най-богати държави в света – Кувейт, която е мюсюлманска, отговора дават учениците от Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при посолството на България в Кувейт. На коледното си тържество те пресъздават истинската история на Коледа в три различни сцени – едната е Рождеството на Спасителя в обора във Витлеем, другата е традиционна семейна вечеря на Бъдни вечер и накрая се разказва историята за свети Николай, който всъщност е Дядо Коледа. Свети Николай помогнал на едно много бедно семейство с три дъщери, които не можели да се омъжат, защото нямат зестра. Като разбрал защо плачат момичетата, свети Николай в продължение на три последователни дни хвърлял по едно вързопче с пари пред вратата на къщата, които бащата намира и така успява да омъжи дъщерите си.
„Тържеството ни е авторско и даже планираме да участваме с него в конкурса за най-хубаво коледно тържество „Коледата в нас“ – обяснява за „Аз-буки“ директорът на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Кувейт Милена Баева. – Много са изпълненията на флейта и пиано, на коледни песни, на ръченици и хорà в програмата на тържеството. По време на изпълненията става ясно защо вечерята на Бъдни вечер се състои от нечетен брой постни ястия, какъв е смисълът на празника, защо трябва да бъдем добри и да даряваме на ближния си, защо се раздават подаръци. И накрая, разбира се, Дядо Коледа чу нашите деца и дойде да им донесе подаръци.“
Тържеството се провежда в българското посолство в Кувейт в присъствието на консула и посланика на България Димитър Димитров, на гостите от българската диаспора в страната, които носят традиционни български ястия, за да се почерпят след концерта.
„Българската общност в Кувейт силно намаля след ковид – казва Милена Баева, която е и председател на комисията по изборите. – Преди две години тук имаше около 700 души българи, а сега са останали най-много 200. Това доведе и до намаляването на децата в училището – от 45 миналата година останаха 25,
а през тази година са 30. Те са на възраст от 4 години до XII клас – тази година за първи път имаме двама абитуриенти. Нямаме цели паралелки във всички класове и някои деца учат слято с по-големите. В IV клас са 6 деца, но във II са само три и учат заедно с петокласниците.“
Училището е създадено през 2007 г. от Таша Малешкова, а Милена Баева е негов ръководител от 2017 г. Учителите са петима – трима по БЕЛ и един по хореография и народни танци на място. Учителката по история и география преподава дистанционно от България. Занятията се провеждат в сградата на българското посолство в петък от 9 до 16 часа, защото почивните дни в Кувейт са в петък и събота. В петък е голямата молитва и нищо друго не се прави, докато в събота децата и семействата са ангажирани със спортни и други мероприятия.
Занятията се провеждат в две обособени класни стаи, а двете подготвителни групи са разположени във фоайетата на посолството. Майките на доброволни начала се занимават с най-малките. Извънкласните занимания включват музика и народни танци.
В Кувейт около 70% от населението са чужденци, заради които тази година в моловете има украсени елхи и се продават коледни календари с шоколад, с които децата отброяват дните до празника. С всяка изминала година се увеличава коледната украса по магазините. В тях се разхожда Дядо Коледа, въпреки че държавата е мюсюлманска и това не е техен празник. За посрещането на Нова година организират грандиозни фойерверки. С тях отбелязват и всичките си национални празници, като понякога отделят милиони долари за тях. Даже през 2012 г.
държавата е записана в Книгата на рекордите на Гинес за най-голямото и продължително светлинно шоу в света. В момента е сезонът на състезанията с камили в Кувейт.
За да работиш в Кувейт, се изисква работна виза, която се издава само на висококвалифицирани специалисти. Затова и българската общност в страната се състои предимно от университетски преподаватели, учители, лекари, медицински сестри и инженери.
„Това доста ни затруднява с осигуряването на квалифицирани учители“, обяснява Милена Баева, която преподава математика в Университета в Кувейт. Тя има три магистърски степени, първата от които е по начална педагогика от СУ „Климент Охридски“. Това ѝ дава правото да преподава по БЕЛ и „Роден край“.
„Трудно е да се преподават сезонните уроци в Кувейт, защото сняг няма – разказва директорът на БУ „Св. св. Кирил и Методий“. – В момента там е зимен сезон, по време на който вали дъжд и температурите са около 25 градуса. В университета навсякъде продължават да работят климатиците и е много студено, за да могат студентите да се обличат като за зима и да си носят ботушите.
Преди дни учителката по танци в училище обясняваше на едно момиченце, че ръчичката ѝ трябва да пада като кокиченце, но то не е виждало и не знае какво е кокиче, така че ѝ нарисувахме едно. Децата, които са се прибирали в България през зимата, са виждали сняг, но много от тях са родени в Кувейт. Има и такива от смесени бракове, в които майката е българка. Тези деца не знаят български, защото вкъщи не се говори на този език. Имаме няколко майки обаче, които са много упорити и се борят децата им да научат български.“
В българското училище се отбелязват и другите християнски празници. Организират се работилници за сурвачки, мартеници и боядисване на яйца по Великден. Последното голямо вълнение за цялата българска общност в Кувейт е грандиозният концерт-спектакъл „Опера д’Аморе“ (Opera D’amore) – първа мащабна българска оперна изява в страната, в която участват и ученици от БУ „Св. св. Кирил и Методий“.
„Децата бяха много щастливи, че са част от спектакъла, покрай който се чу повече за България в Кувейт. Даже получихме благодарствено писмо от автора и режисьора на „Опера д’Аморе“. Подобни музикални прояви на български артисти тук са рядкост и се превръщат в истински празник за цялата ни общност“, завършва Милена Баева.