6,408 млрд. лв. за образование и наука

Конструктивната дискусия за бюджет 2022 продължава. Търси се качеството

742,2 млн. лв. е ръстът на разходите за образование и наука в проектобюджета за настоящата година в сравнение с 2021 г.
От тях 515 млн. лв. са за сметка на националния бюджет и 222,2 млн. лв. – средства от ЕС. Общият размер на разчетените разходи е 6,408 млрд. лв., което представлява 4,5% от БВП. Това обяви при представянето на проектобюджета за 2022 г. в частта му за образование и наука пред Ресорната парламентарна комисия министърът на образованието и науката акад. Николай Денков.
„Трябва да се отбележи увеличението на възнагражденията на педагогическите специалисти до 125% от средното за страната от 1 април 2022 г. Това изисква 239 млн. лв. допълнително. Предвиждат се и 84,4 млн. лв. за осигуряване на безплатни ясли и детски градини чрез компенсиране разходите за издръжка и отпадането на таксите, заплащани от родителите, от
1 април 2022 г.“, заяви министър Денков.
С 16 млн. лв. се увеличават и средствата за подпомагане храненето на децата от задължителната предучилищна възраст и на учениците от начален етап. Още 6,5 млн. лв.
се осигуряват за безплатния транспорт на децата и учениците, включително за тези от професионалните гимназии, които пътуват всекидневно. За закупуване на училищни автобуси са разписани 10 млн. лв. В изграждане на нови спортни площадки в училищата и ремонт на съществуващи ще бъдат инвестирани 15 млн. лв. По Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища са разчетени 70 млн. лв. За дофинансиране на ремонти на училищата по ОП „Региони в растеж“ са записани още 10 млн. лв.
За нова програма за допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура са разписани 100 млн. лв. С тях общата сума от предвидени средства за изпълнение на национални програми за развитие на образованието достига 252,6 млн. лв.

С 10 млн. лв. ще разполага и нова национална програма за осигуряване на образователни медиатори и социални работници за институциите, в които се обучават деца от уязвими групи.
Продължава и изпълнението на Националната програма „Отново заедно“, като за нея са определени 22,6 млн. лв. Разчетени допълнително са и 6,5 млн. лв. за осигуряване на безопасно присъствено обучение на учениците.
Предвидени са 18 млн. лв. за поетап-
ното въвеждане на мярката за задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст.
С 13 млн.лв. ще бъдат компенсирани разходите на родителите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища с предучилищни групи.
Освен това с 12,8 млн. лв. допълнително ще бъдат финансирани професионални гимназии, обучаващи ученици по защитени професии и такива с бъдещ недостиг на специалисти. За стипендии за ученици в дуална система на обучение в класовете от първи гимназиален етап или в паралелка по защитена специалност от професия или специалност от професия с очакван недостиг на пазара на труда са предвидени 7,4 млн. лв.
За ученически стипендии са определени 27,1 млн. лв., в това число
3 млн. лв. за стипендии за постигнати образователни резултати от училищата. Други 32,5 млн. лв. са за ученически общежития. За приобщаващо образование на деца и ученици със специални образователни потребности са определени 114,5 млн. лв. За неделните училища в чужбина са разчетени 12,5 млн. лв.
„По отношение на висшето образование допълнително са включени 43,5 млн. лв., които са за издръжка на обучението“, информира още просветният министър. Общо трансферите за държавните висши училища са в размер на 642,4 млн. лв., от които 606,1 млн. лв. за държавните висши училища към МОН и 36,3 млн. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
Осигурява се и 10-процентен ръст на средствата за стипендии на студентите, за което са предвидени 5 млн. лв. „Бих искал да отбележа, че ръстът на средствата за стипендиите ги прави устойчиви в следващите години, тоест тези 10% ще бъдат постоянни. И това е ръст от над 50 на сто в сравнение със сумата от последните години, която е била 8 млн. лв., а сега става 13 млн. лв.“, заяви министър Денков. За 2022 г. с 5 млн. лв. растат и средствата от държавния бюджет за присъщата на висшите училища научна или художествено-творческа дейност и за издаване на учебници и научни трудове, като те стават 13 млн. лв.
„Има и някои особености. Една от тях е, че има включена сума, която не е анонсирана, като е предвидено с Постановление на Министерския съвет стипендията за докторанти да се увеличи от 500 на 750 лв. Но това ще стане под условия, защото виждаме, че процентът на завършващи докторанти е изключително нисък и е около 20%“, коментира министър Денков. По думите му МОН смята да предложи система за контрол над тях. Просветният министър добави, че той е за по-висока стипендия за докторантите, като за това ще се търсят още резерви.
Министър Денков обяви още, че вече е започнала процедура, с която да се възстановят на студентите в общежитията всички средства за електроенергия, които са над тези, които плащат битовите потребители.
За БАН са планирани 119,860 млн.лв.
От Министерството на околната среда и водите по бюджета на Академията ще бъдат насочени допълнително 675 хил. лв. За Селскостопанската академия са предвидени 32,31
млн. лв.
По повод планирания ръст на средствата за БАН с 2 млн. лв. председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски коментира, че „увеличението ще стигне само за компенсиране ръста на минималната работна заплата. Ние сме дълбоко обезпокоени, че думата наука я няма сред приоритетите в този бюджет. Няма страна, в която образованието да е на добро ниво и науката да е заметена под масата. Готови сме да поемем допълнителни ангажименти. Но на първо време, искаме да ни третират като нашите колеги от висшите училища“, заяви той.
„По отношение на БАН през целия период на подготовка на бюджета има интензивен диалог с финансовия министър и с министър-председателя. Това, което обсъждаме, е, че има основания да се повишат средствата за наука по отношение на БАН, но това трябва да върви заедно с поемане на определени ангажименти. Тази дискусия още не е завършила, като се надявам това да стане в най-кратък срок с участието и на колегите от БАН и да намерим позитивно решение и на този въпрос“, отбеляза, от своя страна, министър Денков.
В доклада на МОН относно проектобюджета се посочва, че в хода на бюджетната процедура Министерството е заявило потребността от осигуряване на допълнителни
20,4 млн. лв. в подкрепа на искането на БАН за ръст на средствата за персонал. Осигуряването на допълнителни средства за БАН ще даде възможност за уеднаквяване подхода, приложен в областта на висшето образование, за увеличение на началните заплати за академичния състав, така че средната работна заплата за тази категория персонал в БАН да не изостава от тази в държавните висши училища. Предложен е и вариант допълнителните средства да се предоставят по бюджета на МОН и да бъдат предоставяни на БАН по реда и съобразно критериите на нова национална програма за развитие на иновационния и научния капацитет на Академията, обвързана с конкретни индикатори за изпълнение.
„За БАН това, което сме говорили с колегите, е да се интензифицира, доколкото е възможно, работата по европейски проекти и с фирми, да се увеличи и процентът на младите учени. Те са направили изключително важни крачки в тази посока. За съжаление, трябва все още да убеждаваме Министерството на финансите, че тези средства ще са изключително добра инвестиция“, допълни министър Денков.
Мнозина от изказалите се се обявиха и за увеличаване на средствата за висшите училища. Според председателя на Съвета на ректорите и ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков са необходими 4 неща – увеличаване на средствата за субсидията за издръжка на държавните висши училища, средства за увеличение на докторантските стипендии, увеличаване на средствата за наука, за да се изпълни Законът за висшето образование, и поне компенсации за повишаването на електроенергията.
В становището на Съвета на ректорите относно бюджета се посочва, че за тези мерки са необходими допълнително 115,4 млн. лв.