Гласът на младите

Европейският съюз предлага палитра от възможности за обучение и развитие

С приложението ErasmusApp студентите могат да си осигурят отстъпки за транспортни, културни и други услуги, докато пътуват или учат в друга европейска страна

Ученици, студенти, директори на училища и представители от неправителствения сектор се включиха в хибриден дебат, на който бяха обсъдени образованието, младежта, културата, иновациите, науката и научните изследвания, които са в ресора на българския еврокомисар. Събитието се организира от Представителството на ЕК в България по повод Европейската година на младежта, за да се запознаят младите хора у нас с възможностите, които им предоставя Европейският съюз.
„Днес повече от всякога имаме нужда от обединение и солидарност, както и да очертаем предизвикателствата, на които заедно с младите хора да можем да дадем решение. 2022 г. е и Европейска година на младежта и искаме да чуем вашето мнение, искаме да ви подкрепим в идеите. Искаме не само да бъдете част от вземането на решения, но и в тяхното прилагане. Повече от всякога е важно да гледаме на инвестициите в образованието, науката, иновациите и културата като на стратегически, за да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени – здравни, екологични, цифров преход. За да бъдем по-добре подготвени за бъдещите кризи и да направим така, че решенията на тези предизвикателства да бъдат по-включващи, да обръщат внимание на всеки регион в Европа, на всички граждани“, обърна се към младежите Мария Габриел.
Биляна Сиракова очерта три насоки, които са от ключово значение за развитието на младите хора и могат да бъдат двигател за по-добро бъдеще за Европа. На първо място е ангажирането на всички младежи, които искат да са активни граждани, да градят и да добавят стойност, да мислят критично и на езика на младите, „да им пука“ за хората, за околната среда, за природата, за зачитането на основни човешки права. Второто е те да са и активни граждани на Европа, защото все по-често предизвикателствата напускат границите на отделните държави, независимо дали става въпрос за климатични промени, тероризъм, пандемия или война. И те могат да се решат единствено чрез тясно сътрудничество, зачитане на многообразието и солидарност.
И не на последно място, младежите да се включват във вземането на решения при изготвянето на политики, които засягат тяхното бъдеще и настояще, защото могат да дадат новаторски идеи, енергия и оптимизъм.
Дискусията на тема образование започна с въпрос към участниците дали са си свалили и ползват приложението на програма „Еразъм+“. Отговорът на 83% беше „не“. Скорошно проучване на ЕК показва, че само 40% от младежите у нас знаят за самата програма, която съществува от 35 г. и по нея са осъществени над 10 млн. мобилности на студенти, ученици, учители, преподаватели, младежки работници и т.н.
В рамките на ЕС приложението на „Еразъм+“ е свалено над 160 000 пъти. То дава достъп не само до информация, а и до административни услуги, както и до отстъпки за младите хора при ползване на транспортни, културни и други услуги. То е една от стъпките към обща европейска студентска карта, която ще бъде на разположение на всички студенти, а не само на включените в „Еразъм+“.
Младите хора много се вълнуват от климатичните промени и те са в първите три приоритета, посочени от тях за Европейската година на младежта заедно с образованието и менталното здраве. Борбата с климатичните промени е свързана не само с технологии, а и с промяна в нагласите, в поведението и образованието – това е, което може да задвижи промените в тази посока. Затова „Еразъм+“ е със силен
бюджет от 28 млрд. евро.
В Програмата има нов компонент – „Зелен Еразъм“, за да могат младите хора да изразят своите предпочитания към транспорт с по-ниски емисии, да участват в екопроекти. Това е идеята и на Коалицията за образование за климата, в която вече има повече от 2000 души – учители, ученици, които обменят добри практики, за да започва това обучение още от най-ранна възраст в детските градини.
Виктор Цветанов от столичната ПГ по транспорт „Макгахан“ каза, че приоритет за младите хора е и предприемаческото образование, и попита каква подкрепа е предвидена за него. Мария Габриел отговори, че точно затова 18% от бюджета на „Еразъм+“ са за подкрепа на предприемаческите умения. Тя не спира само до средното образование, а включва и университетите. За първи път в Европейската стратегия за университетите са включени и иновациите, които са свързани с предприемаческите умения и образование. В нея има три конкретни инициативи. Да бъдат създадени инкубатори в университетите, които да осигуряват по-лесен достъп до компаниите и успешните предприемачи. Втората е програмата „Новатори в училище“, по която собственици на вече успели стартъпи и предприятия да споделят своя опит с учениците.
Третата инициатива е организиране на годишно изложение на талантите в Европа с представители на бизнеса и млади хора за обмен на информация и контакти.
В областта на цифровизацията в образованието има две основни теми: цифрова инфраструктура, свързаност и оборудване и основни цифрови умения, каквито липсват у 1/3 от младите хора в Европа. При възрастните този процент стига до 54%.
„Когато говорим за цифровизация, трябва да говорим и за изкуствен интелект, за киберсигурност, за микроелектроника, които ще ни осигурят стратегическа автономност“, подчерта Мария Габриел. Затова в Европейската стратегия за университетите е предвидено да се създадат магистратури по тези стратегически области. Вече има стратегия за изкуствения интелект, включително в образованието.
В него ще се инвестират поне по 20 млрд. евро годишно.
Младежите научиха, че могат да изкажат мнението си и да споделят идеите си и в новата онлайн платформата „Изрази мнението си“. А всички инициативи, свързани с Европейската година на младежта, могат да се видят на европейския младежки портал.