Всичко за България

Образователният и културен център „Св. Климент Охридски“ във Вашингтон вече 20 години съхранява родния език и култура сред сънародниците ни в САЩ

С песни и танци от бивши и настоящи ученици Българският образователен и културен център „Св. Климент Охридски“ във Вашингтон отбелязва 20-ата си годишнина. Детската група на танцов състав „Здравец“ танцува буйна ръченица. Театрална школа „Традиции“ представя част от авторския спектакъл „Живи шевици“. За празника видео поздрав отправят и няколко ученици от първия випуск на Центъра. „Това беше много приятна изненада“, споделя пред „Аз-буки“ директорката Доротея Кадра. На празника присъстват около 200 гости – бивши и настоящи директори, настоятели, деятели, учители и ученици, семейства от общността, сродни организации от района. Официален гост е посланикът на България в САЩ Георги Панайотов. От името на цялата мисия на Българското посолство в САЩ той поднася на училището почетен плакет за значим принос за съхранението на българския език и култура в Америка. Специален гост е и основателят и председател на Центъра на българската общност във Вашингтон Асен Асенов, който оказва постоянна подкрепа на училището.

Деца
и учители от Българския образователен
и културен център „Св. Климент Охридски“ във Вашингтон честват българските празници

Стела МАРИНОВА

Началото на Българския образователен и културен център „Св. Климент Охридски“ е поставено през 2002 г. от група ентусиасти. „Д-р Силвия Николaeва – преподавател в Софийския университет, и Марлена Мутафова, с моралната и финансова подкрепа на Георги Лазаров от Балтимор и с помощта на инициативна група от 21 човека, организират проекта „Всичко за България“. Благодарение на вдъхновения труд, енергия и ентусиазъм на тези хора и всички последвали ги Центърът не е спрял да се разраства“, споделя Кадра.
В началото на проекта в рамките на 45 дни, всяка събота през март и април се провеждат безплатни занятия по български език, история и география на България за децата от района на Вашингтон, които в началото са само 12.
20 години по-късно училището е едно от най-големите български школа в района. Днес в БОКЦ „Св. Климент Охридски“ се обучават над 130 деца, а учителският колектив е от 25 души.
„Някои от учителите преподават в училището от над 10 години, всяка учебна година обаче се присъединяват и нови колеги“, допълва директорката. През годините училището се е помещавало на няколко различни места в района на Вашингтон, като от 2018 г. се намира в сградата на частното New School of Northern Virginia, където разполага с чудесна база и достатъчно място за нарасналия брой ученици. Още от първите години след създаването на училището има и детска градина. Групата за най-мъничките става все по-популярна и тази година в нея има 18 дечица.
„През годините Центърът е постигнал много успехи благодарение на отдадения труд на тези учители и на труда на техните ученици, разбира се. Много наши възпитаници са участвали в конкурси по литература и изобразително изкуство, както и в многобройни инициативи и програми“, горда е директорката. Центърът работи съвместно с множество образователни институции и културни организации от района – Българския център „Зора“ в Ричмънд, Българското училище „Дора Габе“ в Балтимор; и от България – с Департамента за езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет, ОУ „Кочо Честеменски“ в Пловдив, Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян и др. От 2007 г. членуват в Асоциацията на българските училища в чужбина. А през 2011/2012 г. училището официално е лицензирано от MOН за класовете по български език, литература, история и география и преименувано на Български образователен и културен център.
Съвсем малка част от децата, които посещават училището, са родени в България.
Немалка част от всички са от семейства, в които само единият родител е българин. При част дори другият родител не е американец, така у дома говорят и трети език.
В същото време, има и такива, които идват от България със семействата си и са тук временно, например заради назначението на родителите си. „Те посещават съответния клас, в който би трябвало да са в България, тъй като работим по програма на българското Министерство на образованието и науката. В края на съответната година децата получават удостоверение, което при връщането им в България се признава и те могат да продължат в българската образователна система, без да пропускат година или да полагат приравнителни изпити. Или поне по предметите, които се изучават в българското училище в чужбина – български език, литература, история и география“, разяснява Кадра. Според нея е много полезно за останалите деца в класа, когато в него има ученик, дошъл от България, особено в часовете по български език. От тях съучениците им научават много за културата в българското училище, за езика и говора на младите.
Занятията в Центъра се провеждат всяка събота от 13,30 до 16,45 часа в 4 учебни часа от по 40 минути. „В междучасията също кипи бурен живот – всички се събират отвън на площадката или във физкултурния салон на училището да играят, да си говорят или пък похапват царевични пръчици и солети от българския магазин, който е в училище всяка събота“, споделя Кадра. Преди и след редовните часове децата могат да се включат в извънкласни дейности по свой избор. От 2015 – 2016 г. към Културния център започват програми по изкуствата с директор Деси Джорданоф. Те включват изобразителни, театрални и танцови изкуства за различни възрастови групи. В театрална школа „Традиции“ с ръководител Юлия Ташева от миналата година децата работят по авторския спектакъл „Живи шевици“, с който вече се представят на няколко фестивала в района. Фолклорният танцов състав „Здравец“ с ръководител Деси Джорданоф редовно представя България на Деня на отворените врати на посолствата.
„Тази година имаме и изключително интересна програма за часовете по изобразителни изкуства с Димитър Мавров, където децата научават повече за древната тракийската култура. Творят свое златно тракийско съкровище, запознават се с принципите за сеченето на монети и разкодират съдържанието в монетите от Древна Тракия, Гърция и Рим, разпространени и по българските земи“, разказва директорката.
От тази учебна година имат и балетна школа за най-малките. „Когато гледам изпълненията на по-малките ни ученици на училищните празници или при участия в международни фестивали, желанието, нетърпението и емоцията да се представят, да покажат какво са научили от българската култура, език, традиции, ме изпълват с гордост“, заявява Кадра.
Директорката обяснява, че между VI и IX клас има период, когато децата най-силно се демотивират. Изключително заети са в редовните си училища, ходят по спортни състезания и българското училище започва да им идва в повече. „Част от тях дори прекратяват посещенията си. Но и голяма част малко по-късно, съвсем съзнателно, дори без намеса на родителите, вземат решение да се върнат и да продължат до завършване“, разкрива Кадра.
За мотивацията да продължат с изучаването на майчиния език, роля изиграва и една възможност, която датира от 2018-а. Тогава българският език е включен в програмата за двуезичност от Департамента по образованието на Федералния окръг Колумбия и се признава във Вашингтон, Мериленд и Вирджиния. „Вече 13 американски щата включват българския език в така нареченият Печат за двуезичност. Това означава, че местните университети признават издадения от българска институция документ за владеене на езика. Той носи предимства при кандидатстването в колежи и университети“, разяснява директорката. От 2018/2019 учебна година БОКЦ „Св. Климент Охридски“ е официален тестов център и домакин на провеждането на изпита за владеене на български език. Досега там са подготвени и са се явили на изпит 28 ученици. Всички издържат изпита успешно и получават свидетелства за владеене на български език и „Печат за двуезичие“.
Българският образователен и културен център може да се похвали, че тази учебна ще изпрати своя 10-и випуск абитуриенти. В него ще завършат четирима дванайсетокласници. Част от тях се връщат в училището и след като го завършат, за да се видят с преподавателите си. „Всеки път,
когато вече завършили наши ученици се върнат в училище просто защото им липсва,
да се разтъжат и да се видят с учителите си, това ни прави толкова щастливи. И си казваме, че това е смисълът на всичко, което правим в българското училище – заявява Кадра. – Неотдавна дъщерята на нашия помощник-директор, която къде с желание, къде по принуда е посещавала българското училище от двегодишна възраст до завършване на XII клас, ѝ се обади по телефона от колежа и ѝ каза: „Знаеш ли, някой ден, когато имам деца, ще ги водя на българско училище“. Това са моментите, които ни правят щастливи и горди.“
В Центъра се провеждат и курсове по български език като чужд за възрастни. Акцентът е върху слушане и четене с разбиране и овладяване на езика говоримо. Курсът обикновено се посещава от този родител в смесените семейства, който не е българин. Например тази година в него се включват двойка, в която момичето е българка, но е израснала в Америка и не говори добре български, и нейният партньор американец. Изучаването на българския език като чужд привлича и хора без български корени. Тази година в курса се е записала по-възрастна дама – американка, която желае след пенсиониране да се установи в България, защото е посещавала страната ни и много ѝ харесва. „Неотдавна имахме ученик, който случайно попада на видео за България в YouTube. Страната и културата му се струват толкова интересни, че решава да научи повече. Така открива нашето училище, което посещава в продължение на няколко години“, разказва Кадра.