Фиеста, слънце и кръшни български хорà

Децата на нашите сънародници на остров Тенерифе с радост участват в кръжока „Българче“ и се занимават с приложни дейности

Тони НАЙДЕНОВА

Вече трета година българчетата, които живеят на три от Канарските острови, могат да ходят в Българското неделно училище „АзБуки“, за да се учат да четат и пишат на роден език. То е основано от Асоциацията на българите на Канарските острови „Велика“, създадена през 2019 г. именно с тази цел.
„На островите идват много семейства с малки деца, които с времето започват да говорят само на испански и губят родния език. Това ни мотивира да направим българско училище, което стартира през учебната 2020/2021 г. с 56 деца на възраст от 4 до 14 години – обяснява пред „Аз-буки“ Диана Стойкова, ръководител на Българско училище „АзБуки“ в град Адехе на остров Тенерифе. – Най-трудно беше да намерим учители с нужната квалификация, но успяхме и започнахме с трима. Учителите разговаряха с децата, за да определят нивото им на познаване на езика. След това сформирахме голяма предучилищна група, а другите деца бяха разпределени от I до III клас. От общината откликнаха и ни дадоха зала в културен център за събота и неделя, но заради ковид ни забраниха да я ползваме точно в навечерието на Коледа.
Уцелихме разгара на пандемията, когато непрекъснато се въвеждаха нови и различни правила – първо, че не могат да се събират повече от 8 човека на едно място, после ги намалиха на 6. И ние съответно разделяхме децата на групи според изискванията и ги обучавахме в офиса на Асоциацията. Това натовари учителите, но пък се работеше по-лесно и имаше възможност за индивидуален подход към децата.“
През март 2021 г. противоепидемичните мерки се разхлабват и Диана Стойкова започва да търси други варианти за помещаване, където да могат да се съберат всички ученици. И успяват да наемат зала в сградата на английско училище в Адехе. За българското школо в Тенерифе се разчува из съседните Канарски острови и българите от Гран Канария и Лансароте също искат да имат български училища. „Свързах се с тях и им казах, че можем да сформираме групи и при тях, ако има желаещи родители и деца, но при положение че си намерят учители на място. Транспортът между островите е сложен“, казва Диана Стойкова.
Сега дипломираните педагози в училището са общо петима – трима на Тенерифе и по един на островите Лансароте и Гран Канария, където това е втората учебна година за децата на възраст между 7 и 14 години. На Лансароте те са 12 и учат в смесен клас II и IV, а на Гран Канария са 10 в смесен клас I и II.
През първите две години училището работи по проект, финансиран от Националната програма „Роден език и култура зад граница“ на МОН, а от тази учебна година – по ПМС 90. Броят на децата нараства до 97 през учебната 2021/2022 г., а през тази са 73.
„Намаляването на децата ме притесни. Но когато започнах да посещавам срещите на Асоциацията на българските училища в чужбина, виждам, че същите трудности срещат и другите училища извън България. Дори и по-големите неделни школа имат проблеми със задържането на децата, особено на по-големите, в тийнейджърска възраст.
Просто трябва да намерим начин да преодолеем този отлив“, казва ръководителят на БУ „АзБуки“.
– При нас е много трудно, защото в испанските училища има различен начин на работа и децата не искат да се натоварват допълнително. Особено тук, на островите, всичко се случва по-бавно. Децата искат повече да спортуват и да си почиват.“
Освен това повечето българи на Канарските острови са заети в сферата на туризма, който беше замрял по време на пандемията, но сега е възобновен с пълна сила. Родителите работят и в събота, и в неделя и нямат време да водят децата си на българско училище.
Придвижването с градски транспорт от едно до друго населено място на Тенерифе също отнема много време. Затова училището планира да открие обучителни групи и в друга част на острова, където живее голяма българска общност. Но още са в процес на преговори с общината за осигуряването на подходящо място.
За децата има и допълнителни извънкласни дейности като клуб „Фолклор“ с народни танци, стимулирани от фолклорната група „Хоровод“, която вече от 5 – 6 години обединява българската общност на Тенерифе. Водещите хореографи от групата ходят в училището и показват нови стъпки и хорà на малчуганите. Към школото е сформиран и кръжок „Българче“, в който децата се занимават с приложни дейности, свързани с българските традиции и занаяти.
В него те правят сурвачки, кукерски маски, картички за Коледа и 8 март, боядисват великденски яйца.
Кръжокът действа и на островите Лансароте и Гран Канария, където по време на заниманията в него помагат и родителите.
От миналата година е открит и допълнителен клуб „Великани“, в който децата създават „фантазни островитянски“ приказки. Той е създаден по идея на Нели Кирилова – един от членовете на асоциация „Велика“, организирала българска библиотека на острова, която бързо се разраства благодарение на подкрепата от много хора.
През миналата година в БУ „АзБуки“ правят фотосесия на децата в народни носии и със снимките издават календар. По случай Националния празник 3 март организират онлайн връзка с Историческия музей в Бяла. На децата им е много интересно, въпреки че не успяват да разберат всичко. Но след това учителката – бивш служител на Музея, им дава допълнителни разяснения.
„Направихме контакт с Основното училище „Панайот Волов“ във Варна с идеята за съвместен проект, за да може децата ни да говорят със свои връстници в България – обяснява Диана Стойкова. – Набелязали сме много теми, но още не сме го осъществили. Надявам се да успеем да направим поне една-две от тях до края на тази учебна година.“
През декември Асоциацията организира на Тенерифе „Коледа по български“ с фолклорната група „Хоровод“, в която се включват и децата от училището с рецитации и песни.
А родителите им приготвят различни традиционни български ястия, за да се почерпят. „Хоровод“ представя България и на международния фестивал на емигрантите, където предизвиква приятна изненада с родния фолклор и колоритните костюми.
„На Тенерифе също посрещат Коледа със семейството, но нямат нашите традиции за постни ястия, а ядат риба или каквото обичат – разказва Диана Стойкова. – Нова година при тях също не се посреща тържествено. Те празнуват на 6 януари Тримата крале с шествия и паради, като на този ден се раздават и подаръците на децата.“
В Испания има много празници, а на острова са още повече. Почти всеки месец някъде се вихри фиеста – ако не е национално ниво, е регионална или местна, нещо като нашите панаири и събори. Тенерифе е много известен с карнавала, който преди ковид е през февруари, само миналата година по изключение – през юни. Той е третият по големина след тези в Рио де Жанейро и Венеция. Провежда се в столицата Санта Крус де Тенерифе и продължава няколко седмици, като кулминацията е шествие по улиците с денонощна музика и танци.
Тогава учениците имат ваканция, всички администрации също почиват.
„Животът на островите става по-различен, някак по-спокоен и лежерен, може би под въздействието на слънцето“, казва ръководителят на „АзБуки“. Канарските острови са популярна туристическа дестинация с изключително благоприятен климат през цялата година. Наричат ги „островите на вечната пролет“. Вулканът Тейде е най-високата точка в Испания и сега на него има сняг, но 1 час път по-надолу хората ходят на плаж. На Канарите правилата и законите са европейски, но работното време на банките и администрациите е до 14 часа. Само в туризма се работи нонстоп през цялата година.
„Благодарение на всеотдайността на учителите и родителите децата познават езика, произхода и корените си. Много се радвам, когато виждам, че дори родените или израснали на островите малчугани започват да казват за себе си „Аз съм българче“, а не „испанец“ или „канарец“. Затова винаги предоставяме българското знаме и народна носия на децата, за да представят България по време на празниците и тържествата в испанските училища“, завършва Диана Стойкова.