Да запазим пчелите

Най-добрите потенциални разработки на учени от Българската академия на науките (БАН) бяха представени по време на третото издание на „Наука за бизнес“. То е организирано от БАН и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Форумът дава възможност учените да представят последните си разработки и да посочат какви партньори от страна на бизнеса търсят. Сред показаното е пчелен кошер, произведен по иновативна технология от аморфна кварцова керамика, от екип от Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при Българската академия на науките.

Дървените и пластмасовите кошери, които пчеларите използват в момента, притежават редица недостатъци, които застрашават живота на пчелното семейство.

„Дървените кошери са се наложили като най-евтин вариант. Но те хващат плесен, акари, дървото гние, смъртността на пчелите е сравнително голяма, няма пълно запълване на питите с пчелен мед. Недостатък при пластмасовите кошери е, че при висока температура през летните месеци пластмасата отделя вредни вещества в обема на кошера, които са причина за смъртност на пчелното семейство. Пластмасата старее и се свива за 2 – 3 години. А колкото повече старее, толкова повече вредни вещества отделя“, обяснява пред „Аз-буки“ проф. д-р Любен Лаков от екипа, разработил иновативния продукт.

Новият кошер има редица предимства, които създават по-благоприятни условия за живота на пчелното семейство. „Керамиката, която предлагаме, не е обикновена. Тя е химически чиста. Конструкциите на кошера са изградени от кухинни конструктивни елементи. Представете си дъска, която има челна и задна дебелина на стената по 5 – 6 мм и между тях има кухина. Въздушната кухина позволява висока шумоизолация и ниска топлопроводност, тъй като въздухът е лош топлопроводник. Тези два фактора дават възможност в обема на кошера през лятото да е сравнително хладно, а през зимата – топло“, разяснява проф. Лаков.

Кварцовата стъклокерамика е и екологична. Тя не гние и не старее във времето като пластмасата и дървото. Не абсорбира и не задържа вода и химикали, използвани в агротехниката. Намалява образуването на акари до 95%. Керамиката, разработена от Института, е по-здрава на натиск и огъване. Така кошерът е защитен както от горските обитатели, като мечки, така и от насекоми, защото не може да бъде проядена като дървото. Друго предимство е, че не отделя вредни емисии през горещите летни дни. Добивът на мед е повишен с 30%, тъй като рамките в кошера се запълват напълно. Смъртността на пчелното семейство е много по-малка, почти нулева.

„Тези фактори спомагат в кошера хем да се създават екологични условия за живота на пчелното семейство, хем да има максимален добив на пчелен мед. Това е един от начините за запазване живота на пчелите“, заявява проф. Лаков.

Екипът, разработил иновативния продукт, е от технолози по керамиката и едни от най-добрите специалисти в България, които създават формова екипировка. Институтът за първи път разработва кошер. „В началото беше като хоби, а сега имам чувството, че разработеният от нас кошер ще се превърне в професионално поприще. Дори не мислехме да го разгласяваме много, но обстоятелствата го налагат. Нещата започват да получават развитие“, казва ученият от Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика.

Самият кошер не е патентован, но материалът, от който е изработен, има патент. „Става дума за материал, при който има повторяемост на свойствата. Технологията позволява винаги крайният резултат да е един и същ, а не да има разминаване. За едно производство е важно крайният резултат да бъде постоянен. Иначе няма как едно изделие да се сертифицира“, обяснява проф. Лаков.

Учените са изследвали условията за получаване на стабилни суспензии от кварцово стъкло. Установили са времето на третиране на стъклото в мливните агрегати, пропорциите на компонентите, влиянието на модификаторите при стабилизиране на суспензия чрез регулиране нивото на pH, както и най-подходящия седиментен състав на стъклените частици. Изследвани и установени са и факторите, определящи скоростта и степента на спичане на керамиката.

На този етап цената на кошера от аморфна кварцова керамика е малко по-висока в сравнение с тази на дървените и пластмасовите. „Едно е да се произвежда в малки количества, но даже и цената да е малко по-висока, тя е оправдана при наличието на всички предимства, които кошерът от кварцова стъклокерамика предоставя“, казва проф. Лаков.

Институтът вече има първата си поръчка за 10 керамични кошера, която предстои да бъде предадена. От посолството на Китай също има интерес. По време на форума иновативният пчелен кошер привлича вниманието и на представител на американска банка. „Той работи с клиенти, които се занимават с пчеларство, и иска да направим внедряване в Америка. Вече водим разговори“, споделя ученият. Институтът е във връзка и с пчеларски клуб, който също проявява интерес към кошера от кварцова стъклокерамика.

По думите на проф. Лаков екипът му може да внедри на практика тази технология и да създадат истинско производство. За целта обаче трябва и помощ от бизнеса. „Още е самото начало, но вече става ясно, че нещата ще претърпят развитие. Ние сме институт и можем да произведем 10 – 20 кошера – обяснява той. – За масово производство ще са ни необходими инвестиции от бизнеса, за да се направи, на първо време, малък цех, който да може да отговори на потребностите.“

Учените вече имат и идеята как да надградят постигнатото. Те планират да създадат и балансиран комбиниран кошер, който да дава не само мед, а и пчелен прашец и прополис. „Цената на меда и стойността на меда е многократно по-ниска, отколкото цената на пчелния прашец и прополиса, от който се правят десетки видове продукти – разкрива проф. Лаков. –В България има малко пчелари, които произвеждат едновременно мед, пчелен прашец и прополис в комбинирани кошери. Един такъв кошер ще стане много по-приемлив, отколкото само един обикновен кошер за пчелен мед.“

Свързани статии:

Защо хората боледуват Вдъхновени от човешкия мозък Десети юбилейни награди „Питагор“ 2018 „Хъбъл“ откри свръхмасивна бягаща черна дупка