Повече зрелостници със 100 точки на матурата

Мария Костова, ученичка в ПГЧЕ „Петър Богдан“ – Монтана, постига 100 точки на матурата
по БЕЛ

Повече ученици са с максимален брой точки – 100, на някой от държавните зрелостни изпити тази година. Това сочат анализите на Министерството на образованието и науката. На майската сесия през учебната 2022/2023 г. без грешка се справят 50 дванайсетокласници, докато за учебната 2021/2022 г. 100 точки са изкрали 32-ма от явилите се на матура.

Сред тазгодишните ученици, постигнали максимален брой точки, е Мария Костова. Тя завършва паралелка с интензивно изучаване на немски език в ПГЧЕ „Петър Богдан“ – Монтана.

„Имаше задачи, за които се колебаех и се надявах да съм отговорила правилно. Ако темата на последния въпрос не беше за Петя Дубарова, не знам как щях да се представя. Предполагам, че резултатът ми се дължи на слушане в час при учителката ни Екатерина Джокова и четене от учебника. От друга страна, от пети клас ходя на уроци по български език и литература при Иванка Николова, при която съм писала есета и съчинения. Матурата, като цяло, беше приятна, но предполагам, че постигнатото от мен е комбинация от ученето и приноса на учителите ми“, казва ученичката пред „Аз-буки“. Тя посочва, че в училище е правила три пробни матури, на които изкарва между 89 и 93 точки, а на частните уроци – около 30 изпита. Втората матура на Мария е по математика, защото ѝ трябва оценка над 3 за Техническия университет в Айндховен, Нидерландия, където е приета в „Индустриален дизайн“. Тя изкарва 45,5 точки, или 3,72 и ѝ остава да положи само изпит по физика в Нидерландия.

Средният резултат на матура по БЕЛ, на която се явяват 45 864 ученици, е 50,14 точки, което отговаря на оценка „Добър 3,93“. Това е с 2,63 точки по-малко спрямо миналогодишния резултат, когато зрелостниците средно изкарват 52,77 точки, или „Добър 4,05“.

Отлични оценки тази година имат 3,87% от явилите се на изпита, или около 1700, а много добри – 26,16%, или около 12 000.

Най-голям процент от зрелостниците – 36,72%, или около 16 800, изкарват „Добър“.
Резултат, равняващ се на „Среден“, имат 15,31% от явилите се, или около 7000. 17,74%, или около 8100 от положилите ДЗИ по БЕЛ не са покрили минимума от 30 точки и са изкрали оценка „Слаб“.
Анализите на МОН сочат, че повечето зрелостници се справят със задачите, изискващи възпроизвеждане. Но въпросите, при които трябва да се проявят разбиране, осмисляне, интерпретиране, прилагане на наученото, остават предизвикателство за голяма част от тях. При езиковите задачите със свободен отговор с най-голям брой верни отговори е задачата, чрез която се проверява членуването на съществително име, а затруднения се отчитат при употребата на бройна форма за мн. ч.

При литературните задачи със свободен отговор учениците успешно се справят със свързването на изучени творби с имената на техните автори, но трудно извеждат функцията на диалога в повествователен текст. Затрудняват се и при съпоставянето на интерпретацията на дадена тема в изучен и в неизучен текст.
Повече зрелостници тази година са решили на последната задача да напишат есе – 32 506 (71%), докато интерпретативно съчинение са създавали 9119 (20%). 4239 зрелостници (9%) не са работили по последния, 41 въпрос, а 862 от тях само са преписали стихотворението на Петя Дубарова „Посвещение“.
С близо 2500 повече са и зрелостниците, положили втория задължителен изпит по профилиращ предмет, сочат още анализите на Просветното министерство. Философия и английски език са избрали съответно 80,3% и 69% от изучаващите тези предмети като профилиращи, а информатика и химия и опазване на околната среда – само 4,2% и 1,8%.

Усредненият резултат от втората матура по профелиращ предмит е 62,11 точки, което отговаря на оценка „Добър 4,48“.

По-високият успех на втория изпит е очакван, като се има предвид, че на първата матура се явяват всички завършили XII клас, а втората е по избор по профилиращ предмет и на нея отиват по-малко на брой и по-мотивирани зрелостници, смятат експертите на МОН.

С най-висок среден резултат са чуждите езици (английски език В1.1. – 88,75 точки; италиански език В1.1. – 86,75 точки; немски език В1.1. – 76,88 точки; немски език В2 – 72,89 точки), а с най-нисък са най-масовите изпити – география и икономика (41,51 точки), информационни технологии (42,04 точки), биология и здравно образование (44,25), философия (46,5). В сравнение със сесията от предходната 2022 г. резултатите са увеличени с 5 и повече точки по информатика, биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, предприемачество, изобразително изкуство, френски език, посочват от МОН. По-ниски резултати са регистрирани по математика, география и икономика, философия.

С две пълни шестици са 30 зрелостници, а с две отлични оценки – 1086 от положилите изпитите. Две слаби оценки имат 1050 младежи. Няма зрелостник с 0 точки на изпита по български език и литература, а само 9 нямат нито един верен отговор на ДЗИ по профилиращ предмет. Както и в предходната година, няма зрелостник с 0 точки и на двата изпита, но няма и такъв със 100 точки на двете задължителни матури.
Като цяло, се запазва подредбата на регионите с най-добри резултати от ДЗИ по БЕЛ. Първите пет са София-град, Смолян, Пловдив, Варна и Благоевград. Последни по резултати са областите Шумен, Разград, Плевен, Пазарджик и София-област. Забелязва се, че Хасково, Добрич, Кърджали и Силистра са единствените региони, които имат по-високи резултати сега в сравнение с предходната година на първата задължителна матура.

Трябва да се направи анализ защо резултатите намаляват всяка година, посочи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков и обясни, че ще бъдат правени проверки при постигнати ниски резултати.

„Училища, които две-три години имат само ниски оценки и резултатите на учениците падат драстично, лесно ще могат да се определят на образователната карта на България. След това да се вземат мерки, свързани със съответни проверки както от страна на Министерството, така и на регионалните управления на образованието. Те могат да бъдат тематични, свързани с общата организация на обучението и с работата с учениците, включително и за възможностите за общата подкрепа на децата и учениците“, каза министърът.