Д-р Ваня Монева, хоров диригент: Учителите за мен са свети хора

Ваня Монева притежава дарбата да открива, школува и дирижира талантливите гласове на България. Класическото ѝ музикално образование е преплетено до съвършенство с автентичния ни фолклор в създадения от нея Женски народен хор „Космически гласове“ (1994 г.), който от години носи името ѝ. Иновативният ѝ подход, музикалната естетика и високият професионализъм в изграждането на репертоарната тъкан на хоровата формация „Ваня Монева“ я нарежда сред най-ярките имена в историята на българското хорово изкуство.

Започнала професионалните си занимания с музика 5-годишна, Ваня Монева вярва, че за твореца няма лек път и за да прояви дадения му свише талант, са нужни изключителна вяра, упоритост, търпение и труд. През годините е била главен художествен ръководител и диригент на „Мистерия на българските гласове“, Женския народен хор при БНР, Представителния смесен хор „Алеко Константинов“, Хора на софийските девойки, Представителния смесен хор „Петко Стайнов“ и Хоровата школа – Казанлък, както и на хорови формации в София, Лом и Стара Загора.

Талантът и богатата професионална кариера на Ваня Монева са оценени с редица награди през годините: „Кристално огърлие“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, „Златна лира“ на СБМТД по повод 25 години хор „Ваня Монева“, наградата „Следовник на народните будители“ за изключителен принос в отстояване на българската духовност и хорово изкуство (от Върховния читалищен съвет на Съюза на народните читалища в България, 2015), Първа награда на международния хоров конкурс „Нека пеят народите“ на Европейското радио (2015), наградата „Сърцето на София“ (2014), „Златна книга“ за принос за развитието на българската култура (2011), „Златно петолиние“ от Съюза на българските композитори (2005), „Златно перо“ за принос към българската култура, ФМ „Класик радио“ (2001) и още.

За магията на музиката и българския фолклор, за учителите, оставили най-ярка следа в живота ѝ, и за личния ѝ подход като преподавател в НМА „Панчо Владигеров“ разговаряме с хоровия диригент д-р Ваня Монева.

Г-жо Монева, като хоров диригент и човек, посветен на музиката, как бихте описали призванието на учителя? Има ли мелодия, в която да го „облечете“, или песен, която бихте посветили на своите учители?
– Учителите за мен са свети хора! Те са тези, които, откривайки у нас скритите възможности, ни дават насока и път! Дължа много на своите учители и изпитвам вечна благодарност и преклонение пред тях. Много бих искала ореолът, който са имали моите преподаватели за мен, и днес педагозите да го имат за своите възпитаници. Бих избрала най-красивата песен, възпяваща обичта и преклонението пред Учителя с главна буква.

– Кой пръв събуди музикалния ви талант?
– Моята майка е открила в много ранна детска възраст изявения ми музикален талант. На 5 годинки ме хвана за ръчичката и ме заведе в музикалната школа в родното ми Велико Търново. Така мой пръв учител по пиано бе Маргарита Тананова – за времето си най-добрият и търсен пианист в града. А солфеж ми преподаваше другарят Стайков – изключителен педагог. И двамата ми поставиха стабилна начална основа по пиано и солфеж.

– Завършили сте Музикалното училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Кои са преподавателите, оставили най-ярка следа у вас, и какви качества ви помогнаха да изградите?
– Отличната ми музикална подготовка в школата се оказа наистина на високо ниво, защото кандидатствах и веднага бях приета на първо място в СМУ „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Имах щастието да попадна на чудесни педагози. Незабравима остава работата с учителката ми по пиано Пепа Селвелиева – с мен тя изнасяше открити уроци. А нивото на подготовката ми бе такова, че като третокурсничка бях избрана да свиря ре-минорния концерт на Моцарт с Русенската филхармония.

Много важна роля за бъдещото ми професионално развитие изигра Веселин Байчев – оперно-симфоничен диригент, който ми преподаваше по ансамбли. Това означава аз, като пианист, да съпровождам две певици – сопран и мецосопран, мои съученички. Той ме е наблюдавал как се справям през цялата учебна година, как самостоятелно работя с тях, и написа на родителите ми писмо, което пазя до ден-днешен. Вкратце ще кажа основния извод: „Ваня е роден диригент!“. По-късно се срещна с тях и ги убеди, че такива качества не всекиму са дадени. Той ме представи на големия хоров диригент Васил Арнаудов, който стана мой професор по дирижиране в Държавната консерватория, днес Музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

– Кои бяха най-характерните качества на учителите по времето, когато вие сте учили?
– Бяха строги, взискателни до най-малките детайли. Същевременно носещи харизмата и ореола на артиста. Това също е много важно за младите хора, посветили се на изкуството, защото учителят трябва да бъде и пример за човек със сериозно познание, авторитет и запомнящо се присъствие.

– Как се срещнахте с хоровото дирижиране и с какви предизвикателства трябваше да се справяте?
– Споменах как бях открита за бъдещата ми професия и връзката Веселин Байчев – Васил Арнаудов. Имах няколко подготвителни урока при Васил Арнаудов. Кандидатствах в Консерваторията и бях приета в специалност „Хорово дирижиране“. За щастие, мой учител бе проф. Васил Арнаудов. За мен тази нова специалност никак не бе лека за навлизане и овладяване. Много познание и качества са нужни да имаш и да доизграждаш у себе си, за да станеш добър диригент. Но когато имаш примера на изключителен музикант, диригент, артист, ерудит като Васил Арнаудов, се стремиш да поемаш максимум от познанието му и от бляскавото му присъствие на сцената!

– За кои уроци сте най-благодарна на своите учители – и в музиката, и в живота?
– Мога да кажа, че осъзнато или неосъзнато, всеки мой учител е оставял следа у мен в годините. Но най-голямата ми благодарност остава към моя любим учител – проф. Васил Арнаудов. Имам незабравими уроци, които съм получила от професора – с пример, с думи, а дори и без думи. Той ме провокира да дирижирам без ръце, само с очи, с лице, с присъствие, с излъчване. Не мислете, че не съм проляла някоя и друга сълза. Тогава получих следващия урок: „Диригентът никога не плаче“. И още: „Няма болен диригент – или е жив, или си е отишъл от този свят“. Така помня неговите заръки и ги спазвам. Не боледувам, не плача, не се огъвам пред трудностите, винаги заставам пред хора с настроение. Смятам, че така е нужно – за да си водач, трябва да си пример!

– С какво ви плени народната музика и как постигате съвършената плетка на женските гласове във вашия изключителен хор?
– Нямам спомен в живота ми да не е присъствала народната музика. Моят прадядо е бил гайдар, дядо ми – кавалджия, баща ми свиреше на мандолина, баба и мама пееха. От дете пеех народни песни и танцувах в детския танцов състав. И въпреки че моите професионални занимания от самото начало бяха насочени към класическата музика, интересът и пулсацията на фолклора в кръвта ми винаги са се изявявали. Това усети и проф. Васил Арнаудов. Той ме изпрати за един сезон като помощник диригент в Ансамбъла за народни песни на БНР. И този ми досег с невероятните гласовити народни певици ме вдъхнови и провокира да мечтая един ден да дирижирам такъв хор. И моята мечта се сбъдна.

След десетилетие, в което бях диригент на школувани хорове в София, Казанлък, Стара Загора, Лом, спечелих конкурс за диригент на същия този Народен хор на БНР.

За жалост, този най-добър и изтъкнат хор, наречен „Мистерия на българските гласове“, бе съкратен от Националното радио. И ето момент, в който смело реших да създам женски народен хор. Това се случи през 1994 г. Неговото първо име бе „Космически гласове“. Впоследствие обстоятелства наложиха да променим името, и днес хорът ни се казва „Ваня Монева“. Догодина ще отбележим подобаващо 30-ата си творческа годишнина.

– Вие самата преподавате в НМА „Панчо Владигеров“. Какъв е личният ви подход в педагогическата работа?
– Щастлива съм, че вече 5 години в Академията, която съм завършила, има фолклорни специалности и съм сред основателите им. Искам да дам на студентите си познанието как се прави и достига музицирането. Защото да познаваш нотите и музикалната теория, е началото. Да правиш въздействаща музика – ето това е трудното. И това човек цял живот го усъвършенства.

И още – опитвам се да създам артистична среда и усещане за общност в академичния ни фолклорен хор и вокалните ансамбли. Учим и дирижиране на фолклорен хор, а също така и вокална методика.

Виждам интереса на студентите, желанието да попиват познание – интересуват се, питат, присъстват на лекциите. А блясъкът в очите им и радостта от музицирането заедно за мен са гаранция, че пътят на обучение е верен. Всичко това ме прави щастлива, а и резултатите са налице. През декември 2022 г. участвахме в международния музикален фестивал „МузикАртисимо“, а през април 2023 г. – в Европейския музикален фестивал. Това, на което искам да науча нашите студенти, е да имат добър музикален вкус. Да бъдат верни на музиката и да съхраняват и развиват българското богатство – фолклора ни.

– Може ли според вас човек сам на себе си да бъде учител?
– Задължително е всеки, избрал нелекия път на изкуството или на знанието, да се усъвършенства. Учителите дават познание и насока, а от всеки зависи до каква степен ще развие себе си.

– Наградата, която цените най-силно?
– Най-голямата награда е бурно аплодиращата публика, станала на крака, която е най-верният барометър за това дали изкуството, което правя, е стойностно и въздействащо – каквато е основната му роля!