Уроци с… киноленти и камера

При създаването на всеки филм децата са инициаторите – те снимат, те създават, те презентират

Днес ви срещаме с един учител от ново поколение. Той не е традиционалист, а новатор. Вярва, че познатият до момента модел на преподаване не работи, и затова използва нови методи и средства в час. За Даниел Симеонов от ОбУ „Неофит Рилски“ в село Дерманци киното е инструментът, с който децата могат да усвоят умения и знания за живота в XXI век.

Гледането на филми в час не може да бъде използвано като средство за уплътняване на времето, то е педагогическо изживяване“, казва учителят по английски език и кинознание в Обединеното училище „Неофит Рилски“ в село Дерманци, област Ловеч. То е единственото у нас, което предлага кинознанието като факултативен учебен предмет. Учителят Даниел Симеонов пренася учениците в света на киното. Завършил е „Кинорежисура“, а след това – „Педагогика“. Решава да стане учител на 33 години, като работи в ОбУ „Неофит Рилски“ от 2016 г. насам. Преди това в продължение на 13 години е част от голяма мобилна компания. Започва като оператор, а след това заема позиция във вътрешния отдел на фирмата.
„Реших да сложа край на работата в офис и да направя някаква ревизия на живота си, защото усещах, че няма да мога да издържа още дълго в корпоративния свят“, разказва моят събеседник. И така се връща в родното си село Ъглен. Съвсем случайно попада на обява на „Заедно в час“ за учители и без да мисли много, решава да кандидатства.

„Това не е програма само за учители, а лидерска програма за повишаване на житейската квалификация“, казва Даниел. Сега преподава английски език и кинознание на учениците в с. Дерманци.
В началото киното присъства в обучението под различни извънкласни форми, а след това става нововъведението, чрез което школото получава статут на иновативно училище.

„В зората на иновативните училища нашата директорка Петя Кръстева предложи да изберем въвеждането на киното като задължителен учебен предмет, с което да кандидатстваме за статут на иновативно училище. Тя вече бе видяла ефективността, полезността и силата, с която седмото изкуство мотивира децата“, разказва учителят. В началото признава, че е леко скептичен относно тази идея. Причината за това е голямата административна тежест, която е съпроводена с разработката за кандидатстване по програмата. Но директорката Кръстева е непреклонна. И така започва всичко. С помощта на „Арте Урбана Колектив“ разработват цялата концепция и нещата се получават по най-добрия начин.
Това, което преподават в час, е базирано на френската методология за кинообразование. Основната максима, по която се водят, е, че киното е интуитивно. „Първо срещаме киното в киносалоните, след това говорим за киното – обсъждаме филми, и чак след това правим кино – заснемаме филми“, обяснява Даниел.

Обучението на учениците е съпроводено от редица практически упражнения, които не е задължително да бъдат свързани с правенето на филми или боравенето с камера. Те могат да бъдат в полето на другите общообразователни предмети, като създаване на текст, изработка на плакат или избор на музикално оформление. Ресурсите, които използват, са разработени на български език, а количеството им е необятно. „Всички те дават големи възможности киното да бъде имплементирано като инструмент за развиване на знания и умения в класната стая в XXI век“, обяснява Даниел.

В часовете се опитват да показват артистични и авторски филми, които със сигурност не биха били изборът за филм на децата в свободното им време. Но идеята не е да гледат и правят това, което харесват и искат. „Често чувам от други колеги – „Ами, дали този филм ще им хареса? Дали ще го разберат?“. Това отношение към учениците само може да им навреди. То ги определя като недостатъчно развити, за да разберат някакъв подтекст. А това не е така“, казва моят събеседник.

Всички филми, които са направили заедно с децата, са на базата на лента, която са гледали в час, и на концепция, която са обсъдили. При всеки филм децата са инициаторите – те снимат, те създават, те презентират. По проекта „Киното, 100 години младост“ са показвали свои собствени ленти във Франция и Германия. За някои от децата това е било първо излизане от България. Всъщност повечето от учениците преди това не са стигали по-далеч от табелката „Дерманци“ в края на селото.
През тази учебна година Даниел ще води и няколко групи по занимания по интереси. Една от тях е
фотографско ателие, където учениците ще се научат да правят образи, свързани с техните емоции и чувства. Освен това ще разберат как чрез фотографията да саморегулират уменията си за самостоятелно учене.

Сега, след като ОбУ „Неофит Рилски“ е избрано за една от петте училищни лаборатории за иновации в страната, Даниел Симеонов споделя, че мечтае да успеят да направят учебник за изучаването на кино в училище. „Иска ми се да направим изчерпателно и подробно ръководство за това как да учим киното така, че то да бъде педагогическо изживяване и инструмент за знания и умения в XXI век. Представям си го много добре разписано, с голям снимков материал и различни варианти за упражнения и задачи“, разказва той.

Другият вариант е да се разработи концепция за по-задълбоченото изучаване на акустичното образование. „На предмети като музика, изобразително изкуство и кино незаслужено се гледа като пълнеж на учебната програма, а не като на сериозна възможност децата да повишат компетенциите и знанията си в рамките на конкретното учебно съдържание – аргументира се учителят. И допълва: – В света, в който живеем, децата са заливани с образи от екрани още от самото си раждане. Те имат мотивиращо отношение към образа. Затова киното е пространство, което е близко до разбирането им за света.“
Това, което иска, е да развие до национален мащаб концепцията за по-засилено присъствие на изкуството в училищата.

„Имаме нужда този вид образование да бъде поставено по важност редом до математиката и българския език, както е вече в много европейски държави. Защото чрез изкуството учениците развиват знания и умения, които другите предмети не могат да дадат, а са много важни“, споделя Симеонов.
Другото основополагащо за него е гражданското образование. Разказва, че в американския щат Охайо, където е бил на специализация, от X до XII клас имат предмет „Американско правителство“. Учат как работят законите, как се създават, как функционират съдебната система, президентската институция и т.н. „Ние също трябва да учим младите хора на това, ако искаме да са отговорни, да спазват законите и да познават правата си“, вярва той.

Моят събеседник е на мнение, че много учители отписват една или друга задача, защото не искат да положат усилие така да я интерпретират, че да бъде хем полезна за учениците, хем представена по интригуващ начин. „Трябва да разберем, че старият начин на преподаване, при който учителят пише на дъската с гръб към учениците и задава купища домашни, вече не работи“, казва той. Симеонов е против възлагането на голямо количество задачи за самостоятелна подготовка у дома. Основната работа на преподавателя е в час. За работа вкъщи могат да бъдат поставяни изследователски проекти, които
да разширят кръгозора на децата.

„И ако преди е имало смисъл от машиналното преписване от учебника в тетрадката часове наред у дома, то днес вече няма. Поколението е различно. Времето, в което растат децата, също не е същото“, обяснява той.
Категоричен е, че за да си добър учител, най-важно е винаги да бъдеш на гребена на вълната, да не спираш да учиш, да се развиваш и да се адаптираш. В противен случай може да изостанеш и да се превърнеш в човек, който отива на работа с неохота и преподава в часове, в които децата влизат без желание. Във времена, в които целият свят е залят от информация, преподавателят трябва да може да обясни на учениците си как да боравят с нея, как да отсяват вярното и важното, как да я използват занапред в живота. Според Даниел българското образование не подготвя младите хора за това, което ги очаква, след като завършат училище.

Споделя, че голямо внимание трябва да се обърне и на изграждането на дигиталните умения на децата. В по-малките населени места липсват подготвени специалисти, които да го направят. „В часовете по информационни технологии не трябва да се набляга на теорията, а на практиката. Ако едно дете не може да напише и изпрати мейл, за какво му е да знае разликата между мегабайт и гигабайт“, завършва той.