Карен Алексанян, създател на Двора на кирилицата: За мен най-благородна е учителската професия

Преди 30 години Карен Алексанян посещава България, без да подозира, че тук ще срещне бъдещата си съпруга, а страната ни ще се превърне в негова втора родина. Съдбата чертае невероятен сценарий за арменския бизнесмен от Ереван, чието преклонение пред достойнствата на българската писменост и култура се превръща в настояща житейска мисия. През 2015 г. Алексанян купува земя и със собствени средства създава внушителния културно-исторически комплекс „Двор на кирилицата“ в старопрестолния град Плиска. Красиво изваяни скулптури на буквите посрещат гостите в единствения музей в света, посветен на кирилицата, обединяваща в своето писмо 202 народности. Алеята на писателите повежда из необятния свят на литературното творчество на народите, пишещи на кирилска азбука, а всеки бюст-паметник е изработен от скулптор от националността на съответния писател. През годините Дворът на кирилицата създава и нови традиции – млади родители избират да кръщават децата си в подножието на паметника на св. княз Борис I Покръстител, а стотици първокласници получават грамотите си на празничния 24 май именно тук.
За величието на българския културен дар – кирилицата, почитта към учителите и любовта към словото, разговаряме с Карен Алексанян, събрал славното минало на България на късче свята земя.

Кои са вашите вдъхновители по пътя към тази отдаденост и почит към буквите и словото?
– Най-големият вдъхновител е моята майка, която беше преподавател по руски език и литература, а също и по пиано. Вкъщи имахме библиотека с 3000 книги, почти всички от които съм прочел. Така че любовта към книгите и словото най-напред идва от майка ми.
Друг голям мой вдъхновител беше учителката Йорданка Славова, с която се запознах в Двора на кирилицата, но за съжаление, тя почина. На 84 години, леля Йорданка, както всички ѝ казвахме, беше изключителен общественик и дарител в цяла Шуменска област, тя остави неизличими следи след себе си. Изцяло подкрепяше музея, дари пет паметника на Алеята на писателите, наричахме я Духовна майка на Двора на кирилицата. Към учителите винаги съм имал специално отношение, имам го и сега.

– Какви качества изградихте благодарение на своите учители?
– Много може да се говори на тази тема. Средното си образование съм завършил в Ереван и имах много добри преподаватели, които си спомням до ден-днешен. Един от тях е учителят по история, който ни преподаваше не само предмета, но ни учеше на умението да мислим логично, аналитично, да четем между редовете. Например от книга с 300 страници той искаше с няколко фрази да можем да му обясним сюжета, а не да говорим наизуст. Всеки учител е оставил по нещо в моето съзнание.

– Като човек, посветен на каузата за прослава на кирилицата като свята азбука, как бихте описали учителската работа?
– За мен това е най-благородната професия. Много хора споделят, че лекарската професия е най-благородната, в семейството ми има и лекари, но в крайна сметка медиците също се обучават от учители. Мисля, че тяхната професия е най-трудна, пък и да не забравяме, че някога духовните лидери на българския народ също са били учители – като Ботев и Вазов. Със своя интелект, знания и възможности те са преподавали по селата, обучавали са народа, защото, както се казва: „Земята ражда“.
Днес много учители и техните класове посещават Двора на кирилицата и аз виждам колко се стараят да възпитат децата, да им дадат нови знания. Много неща не оценяваме, докато сме ученици. Но по-късно разбираме на какво са искали да ни научат учителите, и колко много всъщност са ни дали. За мен най-благородна и невинаги благодарна е учителската професия.

– Не сте роден в България, но идеята да построите в Плиска единствения в света музей, посветен на кирилската азбука, е делото на живота ви. Как се роди то?
– Сигурно е от Господ, защото в осъществяването на тази идея съм надхвърлил своите интелектуални възможности. И второ, не е важно дали идеята е осъществена от българин, или не, важно е, че имаме музей, културно-исторически комплекс, посветен на единствената азбука, създадена от светци. При посещението си в Плиска президентът и премиерът нарекоха Двора на кирилицата „храм“ и всички ние трябва да го пазим и разширяваме, за да може той да носи още по-голяма слава на България. Много съм пътувал в чужбина и съм разказвал къде е създадена кирилицата – че е дело на български светци, че първо е била българска, а после е надхвърлила пределите на държавата и е покорила славянския свят, че много представители на други религии също използват кирилица. Затова тя вече не е само българска азбука, а български културен дар. 202 народности пишат на нея, само в бившето съветско пространство са над 300 милиона души. По наши изчисления около половин милиард пишат на кирилската азбука, и то благодарение на българския народ. Дворът на кирилицата е каменният паспорт на българина. А ние трябва да разпространяваме това знание, защото много от пишещите не знаят, че тази азбука е създадена в България. Наша задача е самите ние да познаваме историята ѝ – дело, което нагледно и подробно обясняваме тук, и да предаваме това знание на поколенията.

– Приемате ли себе си като съвременен просветител?
– Не, разбира се. Аз съм един обикновен човек, просветители са учителите. Аз просто им помагам със своите възможности, допринасям колкото е по силите ми.

– Може ли да се каже, че Дворът на кирилицата е жив урок по история и урок за силата на словото?
– Разбира се, нашият музей е жив урок и по история, и за силата на словото, но най-вече за силата на българския дух. Той разкрива културния феномен на българина и неговия интелектуален гений.

– Вярвате ли, че книгите също могат да бъдат учители, и кои са вашите любими книги и автори?
– Вярвам, че книгите са най-добрите учители. Да четеш интересна книга, е като да общуваш с много умен човек. Любими автори имам много и най-различни, от българските това са Ботев и Яворов. Алеята на писателите е създадена именно в знак на почит към делото на авторите, използващи кирилската писменост като път към умовете и сърцата на читателите. Имаме 80 постамента на някои от най-видните писатели от различни националности, сред които творци от България, Сърбия, Русия, Армения, Бурятия, Калмикия, Беларус, Монголия… И продължаваме.

– Най-обичаната от вас българска дума?
– Много са българските думи, които обичам, езика съм го учил на улицата и невинаги говоря правилно. Кирилица – това е любимата ми българска дума. Това е българска марка. Чувам тук-там настроения, че кирилицата трябва да се нарича българица, което според мен е лоша идея, защото много народи точно това чакат и ще кажат – тогава моята азбука е руска, моята е украинска и т.н. Кирилица е обединяваща дума, тя е азбуката, която свети Климент нарекъл в чест на своя учител Кирил, сред като преработва глаголическите букви тук, в Плиска. С нея трябва да свързват България.

– Кой е най-трудният урок, който научихте по пътя на създаването на Двора на кирилицата?
– Безразличието на управляващите. Но лека-полека това се променя, защото Дворът на кирилицата се ползва с голяма любов и популярност, вероятно това кара и управляващите да променят отношението си. В началото, когато започнахме, те сякаш не ни забелязваха. Сега е по-различно. Нашата задача е да обясним, без значение кой е управляващ, че това е лицето на България и то трябва да се развива и подкрепя. Мечтата ми е да разширя комплекса, да направим голяма библиотека и заседателна зала, за да каним ежегодно в Плиска представители на всичките 202 народности, пишещи на кирилица, и да споделяме с тях, че това е български принос, който обединява духовно различни етноси и религии в един кирилски свят. Всичко това – благодарение на България.

– Каква според вас би трябвало да е есенцията на съвременното образование?
– Най-важното според мен е да се подготвят повече квалифицирани учители, защото много университети започнаха направо да подаряват дипломи. А това е бомба със закъснител. Утре ще имаме хора с висше образование и без никакви знания. Аз самият нямам висше образование, но често срещам магистри и уж учени хора, които нямат и 10% от моите знания, което е доста притеснително. Затова мисля, че е толкова важно да се подготвят най-напред учителите, които да поемат отговорността да преподават качествено знания, започвайки още от най-малките ученици. Много празнично събитие е, когато в Двора на кирилицата тъкмо първокласниците получават своите грамоти за отличен успех и старание през годината. Рецитират стихове за буквите, пеят песни, родителите са щастливи, децата са весели и доволни. Целта ни е повече учители и учащи се от страната да ни включат в програмата си за посещения – в България има близо 700 000 ученици, а ние посрещаме годишно едва 10 – 12 000 от тях.

– Какво ви споделят учителите и учениците, когато идват в Двора на кирилицата? Коя е най-голямата награда за вас?
– Може и нескромно да прозвучи, но най-голямата награда е благодарността, която изразяват ученици и учители. А аз към тях изпитвам безгранично уважение. Така че, не се знае кой на кого трябва да благодари.