Никола Рахнев, създател на „Гората.бг“: Успехът е реализация на достоен идеал

Той е създател и неуморен двигател на най-голямата доброволческа инициатива в България – „Гората.бг“. Вече 10 години благородната кауза на Никола Рахнев да засажда нови дървета и гори у нас, увлича хиляди хора, споделящи убеждението му „да оставим по-добра планета за децата ни и по-добри деца за планетата ни“. Близо 2,5 милиона са засадените плодни, медоносни и горски дървета в стотици градове и села в цяла България, а това не е единственото добро, сторено от Никола и всички сърцати доброволци през годините.
„Освен милионите засадени дървета правим всичко добро, което може да бъде направено. В момента изпращаме помощи за Армения, преди седмица се върнах от Молдова, където занесохме 1300 книги и учебници на многото бесарабски българи, ученици и учители. Помагахме активно при земетресенията в Турция и Сирия, строим българска детска градина в Мароко“, споделя Никола Рахнев. При наводненията в карловските села през миналата есен „Гората.бг“ е сред първите организации, които осигуряват хиляди доброволци на терен, за да помогнат на бедстващите жители и да върнат надеждата им насред царящото отчаяние. Никола споделя, че това е сред най-силните емоционални моменти, защото трагедията обединява всички и извежда напред силата на българския дух и добрината на сърцата ни.
За добрите примери, най-важните житейски уроци и за номинацията „Будител на десетилетието“, Никола Рахнев в специално интервю за в. „Аз-буки“.

Повечето българи те познават като създател на „Гората.бг“. Кажете какъв беше Никола, преди да „хване гората“ – къде сте учили, какво сте завършили?
– Роден съм и съм учил в Габрово, където завърших Природо-математическата гимназия с профил „Химия“. Продължих в Софийския университет – там една година изучавах специалността, която бях избрал, и мислех, че е моята – приложна математика. Бях много добър и силен по математика в гимназията, но впоследствие разбрах, че математиката, изучавана в университета, а именно – над 40 висши математики за целия курс на обучение, не е точно това, което искам и си представям. Прекъснах след първата година и завърших УНСС, специалност „Стопанско управление“, след това и магистратура „Бизнес администрация“. И всъщност оттам нататък започнах да уча. Защото училището и образованието са чудесна основа и отварят много врати, но истинското учене е през целия живот. И продължих да уча и се уча всеки ден.

– Кои бяха учителите, оставили най-ярка следа в съзнанието ви? Какви качества възпитаха у вас и как ви се отблагодаряват те през годините?
– Много е важно като деца да имаме добрите примери. Семейството, разбира се, е определящо. Но освен родителите имаме нужда от авторитети и от хора, от които да учим кое е правилно и кое е грешно, особено по отношение на нашето поведение, морала и ценностите ни. И това са нашите учители. Тези, които са оставили най-ярки следи в съзнанието ми, са ми повлияли по два различни начина.
От една страна, са учителите, които са будели възхищение у мен – с това, че са били изключително интелигентни, че в конфликтни ситуации, без да бъдат прекомерно строги, благодарение на своя авторитет са съумявали да овладеят положението, да заявят кой всъщност ръководи целия процес. От друга страна, за мен много ценни бяха учителите, които ми даваха вярата, че мога, които откриваха потенциала у мен и чиято подкрепа чувствах. Това са учителите, които дават криле. Те понякога с малко думи окуражават децата и им дават възможност да повярват в себе си. А нашата увереност е голяма част от успеха. Много често разликата между това дали ще успеем, или ще се провалим, е просто нашата нагласа, вярата ни дали можем да направим нещо, или не.

– Как човек открива своята мисия в живота? Как това се случи при вас?
– Не знам дали съм открил мисията си в живота. Но вярвам, че всеки трябва да намери начина на живот, който да носи стойност. Вярвам, че един от начините да носим най-много стойност, е това, което правят учителите – да правим добро, да помагаме на хората. В моя случай, помагам на хората и на природата, но то пак е помощ за хората. Защото без природа сме загубени. Открил съм, че мога да правя добри и смислени неща, и се старая да ги правя колкото се може повече.
Не смятам обаче, че имам някаква много специална мисия. Всеки гради своя свят и всеки може да направи много повече, отколкото си мисли. И не се изискват много усилия. Знаете ли колко малко е нужно – ако всеки изчисти пред собствената си врата, то целият град и цяла България ще бъдат чисти. Ако всеки направи едно малко добро – 6 милиона души да направим по едно добро, тогава и България ще стане по-добро място.
Всеки от вашите читатели може да се замисли как се е чувствал последния път, когато е помогнал на някого. Обикновено това е начинът, по който успяваме да се почувстваме щастливи и удовлетворени. Да помагаме, ни е заложено еволюционно и биологично, механизъм за оцеляване е. Гледаме на себе си като на отделни личности, но всъщност оцеляваме като общество само заедно – като си помагаме един на друг, като решаваме предизвикателствата на конкретното време със съвместни усилия.

– Номиниран сте за „Будител на десетилетието“ в компанията на редица изтъкнати съвременни будители. Признание или отговорност – какво е чувството?
– Преди всичко е отговорност. През 2019 г., честно казано, неочаквано за мен бях избран за „Будител на годината“ и още тогава осъзнах и споделих, че в крайна сметка, това е отговорност. Защото подобно признание поражда след себе си моралната отговорност да бъдеш още по-добър, да правиш още повече смислени неща. Единственият начин да приема тази висока чест, е като кажа, че тя не е за мен, а за всички 293 хиляди души (до момента), които правим „Гората.бг“ това, което е.
Защото сам човек може да направи много неща, да вдъхнови, да насърчи, но истински големите успехи се случват, когато хиляди, хиляди хора помагат и създават смислени неща заедно.

– Каква е вашата дефиниция за успех?
– За мен успехът е прогресивна реализация на достоен идеал. Във времето, в което живеем, успехът за някои се изразява в пари, кариера или нещо друго. Ако за конкретния човек това е достоен идеал, към който се стреми – добре. Но за мен огромен успех например е една майка да отгледа и възпита добри деца. В моите очи огромен успех е един учител да предаде своите знания, ценности и морал и да превърне хиляди деца в добри хора. Това е успех, който не може да бъде измерен с пари. Затова успехът е нещо, което е достойно за конкретния човек, но и добро за останалите и носи стойност. Успехът не е единствено в материалното – поне за мен. Макар че, държа да отбележа, аз живея в двата свята – нито съм аскет, нито съм монах. Развивам бизнес, който по общата дефиниция е много успешен и благодарение на него имам възможност да финансирам каузите на „Гората.бг“ или да си позволя да отделям често пъти 90% от времето и вниманието си на обществено полезни дейности.
Нека онези, на които западната дефиниция за успех им идва в повече, чуят и тази – има смисъл от доброто, което правите. Има смисъл от това да възпитавате бъдещото поколение на България. Защото само едно дете след години може да промени света към по-добро – дете, което вие сте вдъхновили, вие сте научили, което вие сте накарали да повярва в себе си.

– Каква според вас трябва да бъде есенцията на съвременното образование?
– Бих искал първо да поставя акцент върху важността на образованието. В България, най-бедната държава в ЕС и една от най-бързо губещите своето население страни в света, имаме много сериозни предизвикателства пред себе си като народ. И вярвам, че за да се оправят нещата у нас и да бъдем всички по-добре, са нужни само две неща, които са свързани.
Едното е обществото ни, в своята цялост, да има висок морал и правилни ценности. Другото необходимо е добро и качествено ниво на образование. Ако имаме високообразовани хора с висок морал, много от проблемите, които са на дневен ред в момента, просто ще се решат от само себе си. Тогава корупцията, която ограбва всички ни, ще отпадне, ще имаме по-добра инфраструктура, по-добра социална среда, по-качествено здравеопазване, по-добри човешки взаимоотношения. Но за да се случи всичко това, то е пряко свързано с образованието. Така че на плещите на учителите и на всички, свързани със системата на образованието, особено тези, които задават посоката на тази система и я управляват, в момента лежи най-голямата отговорност. Защото тя определя какво ще се случи в България в следващите 10, 20, 30 години.

За съвременното образование конкретно – според мен е нужен много прецизен анализ, да се организира широко експертна група, в която да влязат множество учители, академични преподаватели, мултидисциплинарни специалисти от различни области. Да се поканят международни експерти – да се види къде образованието в света е на най-високо ниво и кои са факторите за това, да се заимстват добрите примери. Нужно е да се направи стратегия за поне 10 – 15 години напред, защото реформата и промяната в образованието не могат да станат от днес за утре. Те не стават само с оборудването на STEM кабинети и доставянето на компютри. Вярвам, че това може да се случи, защото у нас има достатъчно подготвени специалисти с опит, но като че ли няма достатъчно политическа воля. Надявам се да успеем да катализираме този процес, защото от него зависи бъдещето на България.

– Най-важният житейски урок за вас досега?
– Може би смъртта е най-добрият житейски урок, колкото и тежко да звучи. Защото, когато човек загуби някой близък, родител, да речем, си дава сметка, че всъщност не знае колко време ще бъде на тази земя. Всички живеем така, сякаш ще сме тук вечно, но това, за съжаление или за радост, не е така. Всеки следващ ден може да е последен за нас. И това понякога дава дълбочина в живота ни и ни казва, че няма да можем да вземем нищо материално със себе си. Но вярвам, че доброто, което ще направим, дърветата, които ще засадим, това, което ще оставим в сърцата на хората, то ще живее и след нас. И то има най-голям смисъл.