Корен нямаш ли, плод не връзваш

Българското училище „Иван Вазов“ във Великобритания отваря врати преди две години – на 19 септември 2021 г. В началото функционира само на един адрес в Престън, но от настоящата учебна година вече има филиал и в Ланкастър. Общият брой на учениците е над 60. Те са на възраст от 4 до 16 години и са разпределени на групи и класове в зависимост от нивото им на владеене на български език.

В училището редовно организират интересни инициативи,
с които разнообразяват учебния процес и поддържат българския дух

Всеки от нас е и родител и ясно осъзнава колко е важно да дадем на децата си корени. Защото „корен нямаш ли, плод не връзваш“, както ни каза Кольо Фичето в първия урок от нашия „Жив учебник“, казва основателят и директор на Българското училище „Иван Вазов“ във Великобритания Ралица Невянова-Бойкова. Както в. „Аз-буки“ съвсем наскоро разказа, една от най-новите им инициативи е проектът „Жив учебник“. Събитието е с благотворителна цел и събраните средства ще бъдат използвани за закупуване на сценични костюми и реквизит за следващи уроци.

Първият урок се проведе в началото на ноември и тематично бе посветен на народните будители. Под надслов „Пряпорец, перо и пушка“ в него се включват не само учители и ученици, но и много родолюбиви българи зад граница. В театралната постановка по текстове на Добри Войников, която озаглавяват „Що е то болгарский род“, взимат участие родители, които и друг път са се изявявали на училищната сцена – Надя Болярова, Мария Неделева и Диляна Боевска. Насър Монем пък се превъплъщава в образа на Кольо Фичето и разказва за мостовете, манастирите и часовниковите кули, които е построил. А Радостина Тодорова и Десислава Дамянова се включват в краткия рецитал на децата, посветен на будителите.
„Без помощта на родителите това нямаше да е възможно или поне щеше да е много, много трудно. Надяваме се, че все повече майки и бащи ще изявяват желание да участват. Защото любовта към родината не се изразява само в развяването на българско знаме, тя е и в делата, и в думите, и в сърцата“, разказва Бойкова.

Следващият урок от „живия учебник“ ще бъде за обесването на Васил Левски и Освобождението на България. „Ще си дадем малко повече време за подготовка, защото става дума за две свещени дати от нашата история“, допълва моята събеседничка. Тя разказва, че идеята за Проекта не е нова, а е отлежавала доста дълго в главата ѝ и търпеливо е чакала своето време.

„Децата сами ми подсказаха какво трябва да направя. В процеса на работа видях, че имат нужда да видят нещо, да се докоснат до него, за да го разберат. Правих опити със снимки, с филмчета, които подготвях, със срещи с паметника Шипка и къщата на Васил Левски в Карлово, но нещо все липсваше“, споделя директорката. Миналата година решават да направят сурвакарски дружини, с които обикалят домете на българите в Престън. Това се превръща във вълнуващ спомен за българчетата във Великобритания. Затова решават да пресъздадат в училището разпита на Левски пред съда. И този урок запомнят и след това дълго само за него говорят. И така Бойкова продължава да измисля все нови и интересни възстановки на паметни моменти от историята, родни традиции и празници. Продължават с разказ за тайнствените самодиви и представяне на самодивски танц.

„Децата трябва да бъдат част от историята, която им разказваме, от приказката, която им четем, от обичая, за който им говорим… Това е правилният път – категорична е тя и допълва: – Тези мъници растат в по-различна среда. Те по-трудно осмислят българската история, традициите и обичаите български. Когато им разказваш за българската роза, те я асоциират с Войната на розите, патриарх се отъждествява с крал; Аспарух прилича на викинг, а кукерските маски са като хелоуински костюми във въображението им. Тогава започнах да използвам тяхната логика и знанията им от английското училище, за да стигнем до знанията за България. И за да ги затвърдим, ще се потопим в тях и ще ги съпреживеем. Това е „Жив учебник“. Не зная дали това е правилният начин, но засега дава резултати. И докато е така, ще продължаваме да го правим.“

Любовта към родината и милеенето за българското се раждат и възпитават първо в семейната среда, чак след това се доразвиват в училище. А когато живееш далеч от нея, за да обичаш страната, в която си роден, за нея трябва да се говори всеки ден. „Тези деца растат извън България и за да имат някакво отношение към родината, трябва да имат своя пример. В случая този пример сме ние, родителите, а после ние, учителите“, обобщава моята събеседничка.
Самата Ралица Бойкова е рожба на Родопите и сърцето ѝ винаги ще бие с ритъма на гайда. Но съдбата и любовта я отвеждат в родния град на Иван Вазов – Сопот. Завършила е „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а преди почти десет години със семейството си се установяват във Великобритания.

„Идеята за създаване на училище не беше спонтанна. Обмислях я и се подготвях дълго време. Нуждата от училище беше осезаема в района, но ясно осъзнавах каква отговорност поемам, и малко се страхувах. Знаех, че освен позитиви ще пожъна и негативи – това е част от живота. Когато реших, че съм готова, се заговори за пандемия и коронавирус и всички знаем историята след това“, разказва тя.
Първата година на училището е много трудна, но се справят. „Струваше ми много усилия, много лични средства, много време, много безсънни нощи, но не съжалявам за нищо. Имало е смисъл и ще има, докато има български деца по света“, допълва директорката на БУ „Иван Вазов“.

От настоящата 2023/2024 г. училището е вписано в Списъка на българските неделни училища на МОН. Бойкова е негов ръководител от създаването му до настоящия момент. Разказва, че преди няколко месеца към нея се обръщат родители от Ланкастър с молба да започнат дейност и там, ако е възможно. „Обмислях дълго това предложение, защото трябваше да съм сигурна, че имам сили и възможност да го направя, а и няма да ощетя други училища в района. Получих подкрепа от колегите от другите училища, за което им благодаря. Към днешна дата успешно работят и двата адреса – и Престън, и Ланкастър“, споделя Ралица.

Истината е, че работят повече от успешно. Редовно провеждат интересни инициативи, с които да разнообразят учебния процес. Освен „Жив учебник“ сега подготвят още два доста любопитни проекта – „Наследство“ и „Скритата история“. Те ще стартират още от тази учебна година. С „Наследство“ насочват вниманието на възпитаниците си към българските традиции и обичаи. „Ще създаваме кукерски маски и костюми, ще усукваме мартеници, ще кичим дрян и все такива хубави неща“, разказва тя. Акцент в този проект ще бъде и друг елемент от фолклора – приказките. Учителите ще запознават децата с това кой е Крали Марко и наистина ли е закърмен със самодивско мляко; кои са самодивите, кой е Хитър Петър и къде крие своята торба с лъжи.

Зад „Скритата история“ стои идеята децата да се запознаят с археологически находки, открити по нашите земи. „Иска ми се да успеем да включим и гости, които да ни разкажат повече по темата,. Но е свързано с много средства, нужни са ни и повече контакти и ще го отложим за по-късен етап“, казва директорката.
Освен всичко това БУ „Иван Вазов“ има и собствен училищен вестник „Чичовци – галерия от типове и нрави български в сегашно време“.

„Идеята за вестника се роди като още една възможност за децата да четат и пишат на български език. Списването му започна много плахо от страна на нашите ученици. Първоначално изпращаха само снимки, а после малко по малко започнаха да се включват и с текстове. По-малките ни предаваха устно това, което искат да публикуваме, а по-големите започнаха сами да пишат. Все още има ученици които се притесняват да споделят свой материал, но с времето и те ще добият увереност. Най-важното за нас е този вестник да ги мотивира да пишат, да четат, да търсят информация и да я подреждат сами в текст. А защо го нарекохме „Чичовци“? Ще ви отговоря – защо не. Първо, това е заглавие от Вазов, и второ – чичовци винаги ги е имало, има ги и ще ги има. Навсякъде са и мен лично ме забавляват много“, разказва Бойкова.
Наистина, тази жена има толкова много интересни идеи в главата си, за които не пести нито време, нито усилия, за да ги реализира. Разказва ми, че тези хрумки се зараждат рано сутрин, докато пие кафето си и се радва на тишината и спокойствието у дома. Освен това разчита много и на екипа, с който работи. Всички те ѝ помагат със свои предложения и идеи за доразвиване на „сутрешните ѝ хрумвания“, както самата тя шеговито ги нарича.
„Тази учебна година се увеличи не само броят на учениците, но и дейността на училището, което доведе и до разрастването на екипа.
В момента сме пет човека – четирима учители и един, който пое групата по народни танци“, споделя моята събеседничка.
С подготвителната група в Престън работи Пламена Димитрова. Тя е завършила Университета по хранителни технологии в Пловдив, а след това придобива педагогическа правоспособност във Великобритания и работи като помощник-учител в английската образователна система. Димитрова се присъединява към екипа им тази година и активно участва в училищните дейности.
Първокласниците и в Престън, и в Ланкастър имат удоволствието да работят с Жанета Иванова. Тя е завършила „Българска филология“ в Шумен и е част от екипа за втора година. „По природа е тиха, но работи с хъс, желание и любов. Всеотдайна е, децата я обичат много и постига отлични резултати в учебния процес“, допълва Бойкова.
Второкласниците в Престън работят с Ивана Димова. Тя е завършила „Български и английски език“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, филиал Смолян. Присъединява се към екипа на БУ „Иван Вазов“ малко след началото на учебната година, но бързо печели сърцата на всички – на ученици, родители и колеги.
Последният член на учителския състав е самата директорка. Тя работи и на двата адреса. „За част от класовете си съм отделила и два дни от седмицата – сряда и четвъртък, в които провеждаме занятията“, допълва тя.
Групата по народни танци пък ръководи един от родителите на учениците – Камелия Тодорова. „Това е екипът на БУ „Иван Вазов“ в Престън – нито малък, нито голям, но отдаден на работата, на каузата, на децата, на родината. Всички си имаме своите слаби и силни черти, имаме си и своите чудатости, но като екип гледаме в една посока – децата на България, които растат в чужбина“, завършва Бойкова.