Пътищата на таланта

Златното момиче на Кюстендил Александра Умленска взе участие като представител на Съюза по автоматика и информатика „Джон Атанасов“ в националното изложение конкурс за иновативни разработки, креативност и иновации „Среща на поколенията“, организирано от Федерацията на научно-техническите съюзи. В него се включват проекти на ученици, студенти и докторанти в разнообразни инженерни области. Младата девойка кандидат-инженер представи новите си проучвания, които е провела за възможнос­тите на разработката си – робот MagneBot, който е от семейс­твото на катерещите се роботи. Използва се за изследвания на пространства, които са опасни за човека. Александра започва разработката от началната фаза, още когато е ученичка в Кюстендил, като проектира и изгражда корпуса. В момента фокусът ѝ е върху промяната на магнитната конфигурация на колелата на робота, повърхностите и препятствията, които преодолява, както и условията на работа.

С него тя печели висока оценка, подкрепена със златен медал и специална награда на международната олимпиада World Science Environment and Engineering competition, организирана от Indonesian Young Scientist Association и Malaysia Innovation Invention Creativity Association.

През септември се състоя едно от водещите научни събития за масово популяризиране на науката – Европейска нощ на учените, провеждана във всяка европейска държава, както и извън тези предели. Бъдещата изследователка имаше честта да се изправи в Аулата на висшето училище, в което се обучава – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, пред основна аудитория от ученици. От нея те научиха как могат да реализират проектите си, да се включат в състезания, да предават знанията си и дори да започнат да работят върху първия си научен доклад.

Малко по-късно в община Сев­лиево се проведе и фестивалът „Наука на сцената“, където студентката отново беше поканена да представи пътя си вече и пред опитна в научната сфера аудитория, както и пред учители. Те бяха впечатлени как елементарни математически познания могат само с прилагането на логика да създават изключително сложни задачи, предизвикващи и велики умове. Там успяха да обменят предложения за нов педагогически подход, както и реален поглед на човек, специализиращ в научна непедагогическа специалност „Математика“, за връзката между университета, училището и науката.
Наскоро Александра, която изучава и инженерната специалност „Автоматика и ИТ“ в ХТМУ, завоюва престижна награда в математическата сфера на международната олимпиада Hong Kong Olympiad – бронзов медал, малко след като се завърна от състезание в Ню Йорк, САЩ. То беше проведено в Колумбийския университет, който се нарежда сред водещите висши училища за математически изследвания в Бръшляновата лига. Тя спечели безспорно един от трите златни медала сред участници от десетки страни. Към момента Александра се занимава и с подготовката на ученици за международни олимпиади по математика.

Тя коментира и изследването PISA 2022, проведено сред ученици на 15-годишна възраст от 81 държави. „Неговата основна цел е не да провери натрупаното количество знания от учениците, а дали могат да ги използват оптимално. За да бъде решен този тест, не е необходим голям обем от знания, а по-скоро практика и осъзнаване на това, което знаят учениците. Това го прави и един от най-важните методи за проверка. Сред българските ученици най-големият проблем е назубрянето на информация без нейното разбиране. По този начин те остават функционално неграмотни, а „знанията“ бързо се забравят след дадено изпитване. Важно е бъдещите педагогически кадри да бъдат обучени да преподават материала така, че учениците да го разбират, да се създават у тях постоянни знания“, коментира пред „Аз-буки“ Александра Умленска.

По нейни думи, това може да се постигне чрез асоциации, реални примери, логически задачи, анализ на статистически данни и мотивация на учениците да мис­лят самостоятелно и да работят сами с учебниците. „Последните две способности са изключително необходими, тъй като висшите учебни заведения предлагат прог­рами в задочна и самостоятелна форма на обучение.

Разбира се, няма как да пренеб­регнем факта, че и PISA е изпит, и ако даден ученик се подготвя по неговия модел, може да изкара малко по-висок резултат, отколкото без абсолютно никакъв поглед върху формата. Тоест, това е шаблонно изследване, което има определени изисквания, за да бъде покрито. Например винаги ще има разчитане на диаграми и четене с разбиране, които с упражнения ще са по-лесно разбираеми за учениците. В образователната програма, заложена в учебния процес, няма часове за подготовка за изпита PISA, което е една от ключовите предпоставки за по-ниските резултати. Нямаме и обучени специалисти за подготовка, тъй като голям процент от преподавателите не са напълно подготвени да отговорят на задачите, дадени от PISA, с максимален резултат. За да има разбиране на практическото приложение на знанията, е необходимо да бъдат въведени кадри от практиката, които да провеждат допълнителни часове с учениците“, категорична е Умленска.

Тя посочи още, че всички часове по природни науки в България се въвеждат, когато на учениците им предстои завършване на основния етап на образование и им предстоят изпити по математика и БЕЛ. Това води до неглижиране на този учебен материал и фокусиране върху високия резултат на малките матури. „Важно е да отбележим, че българските ученици винаги са едни от водещите на международни олимпиади в различни области и не отстъпват като познания на чуждестранните си конкуренти“, обясни още златното момиче на Кюстендил.

Свързани статии:

Възпитаник на Шуменския университет със световно признание Какво научаваш, когато цял живот си бил учител Наши лекари с публикация в топ медицинско списание Кой ще представлява България на два научни панаира