Книги от 3 см до три века се пазят в хранилищата на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в дунавския град
Петя НИКОЛОВА
На 11 февруари 1888 г. се създава едно от най-старите духовни средища в България – първата обществена библиотека в Русе. На 11 февруари 2023 г. Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в дунавския град отпразнува 135 години. Направи го с тържествена програма, част от която е откриването на изложба „Колекциите на русенската библиотека“.
В пет витрини са подредени експонати, всеки от които буди възторг. Най-старата книга, която се съхранява в Русенската библиотека, се нарича „Евангелион“ и е на над три века. Най-малката е „Моите права в Европейския съюз“, с височина само 3 см. Най-дългата книга е „Дядовата ръкавичка“ – над 3 метра. Изданията в изложбата са малка част от всичко ценно, което притежава Регионалната библиотека.
Сред изданията във фонда ѝ присъстват ценни книги като „Неделник“ – първата отпечатана на новобългарски език и съставена от Софроний Врачански. Документи, ръкописи, списания от личната библиотека на Захари Стоянов, от личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов, както и първото издание на „Под игото“ и стихосбирката „Избавление“, която Иван Вазов завършва по време на едногодишния си престой в Русе.
С два забележителни факта започва разказа си нейният директор Теодора Евтимова: „Впечатляващо е, че обществената библиотека в Русе се създава 10 месеца преди откриването на Софийския университет, който отваря врати на 1 октомври същата година. Със събраните 1500 лева се закупуват книги и върху всяко издание се поставя печат „Русенска градска общинска библиотека“. Другият любопитен детайл е свързан с факта, че още тогава Русенската библиотека започва да работи с подробен и актуален за времето си правилник за вътрешния ред. Това е прецизно написан документ за задълженията на библиотекарите и на читателите. За това как да се ползват книгите, какъв да е редът в читалнята, до какви периодични издания – вестници, списания, географски карти, песнопойки, да имат достъп ползвателите.“
Най-многолюдният в Княжество България след Освобождението, с отличителна архитектура, наричан Малката Виена, Русе е един от най-напредничавите градове на Балканите по онова време. С участието на най-заможните русенци и с дарения на стотици граждани се вдига уникален архитектурен шедьовър, който впечатлява и днес – Доходното здание, което да удовлетвори културните потребности на града.
„В Доходното здание се е помещавала и градската библиотека, а това вече показва потребността на русенци от културно въздигане, пиетет към образованост по европейски модел, модерност в мисленето и в действието – казва Теодора Евтимова. И добавя: – Нашите предци, на които дължим този културен „перпетуум мобиле“, са били находчиви, имали са мащабно мислене и усет за историческа отговорност – все неща, напоследък поизгубени или похабени в съвремието“.
Дигитална трансформация
През последното десетилетие екипът на Регионалната библиотека концентрира усилията си върху технологичното бъдеще и модернизирането на библиотечните процеси. Библиотеката да запази позициите си на предпочитан партньор на съвременника в познанието за света – това е целта на промените, свързани с библиотекарския труд и пряко засягащи по-доброто позициониране на читателя в този двустранен процес. „Трансформацията вече е в ход – казва Теодора Евтимова. – Ще бъде завършено едно от най-модерните книгохранилища в България.“ Новата библиотечнокаталожна система е изцяло дигитална и съвместима с международните стандарти. Близо 600 000 са документите, въведени в нея.
Предлагат онлайн услуги
Регионалната библиотека може да се похвали, че е първата у нас, която прилага интегрираната библиотечна система Koha, използвана в стотици библиотеки по света, както и в повечето държави в ЕС. Преструктурирането започва преди пет години. Днес в Русе са на крачка от въвеждането на набор от онлайн услуги за читателите, като презаписване на заемания, резервации, ползване на библиотечни ресурси, подаване на предложения за придобиване и др.
„Ако не бъдем на висотата на потребностите на модерния читател – казва Евтимова, – има стотици други ниши, където търсачът на нови знания може да намери нещо, което го интересува и му е любопитно.“
Лесен достъп до каталога на всяка европейска библиотека
Библиотеката притежава технологична свързаност с целия свят. За секунди всеки читател или ползвател на библиотечна услуга може да „надникне“ в каталог на която и да е европейска библиотека или да контактува с книгохранилище в арктическите ширини. Да прави справки, да копира документи, да иска услуги и страници от книги, които са единствено и само в библиотеката, с която контактува.
Младите хора са приоритет
Според директора Евтимова младите хора, учениците, малките граждани на Русе са приоритет за комуникация. Библиотеката има съвместни изяви с училища и езикови школи. Непрекъснато се провеждат събития, посветени на писатели, литературни четения и работилници, конкурси и представяния на книги. Над 100 ученици, студенти и учители от цялата страна се записват в третото издание на литературния форум, наречен „Арнаудови срещи. Пътят към познанието“. На литературната среща през 2022 г. на млади автори и ученици изследователи се представят научни доклади и мултимедийни изследователски проекти в областта на хуманитарните науки. Има лекции на литературоведи и дискусия, посветена на творчеството на Яна Язова. Участниците и гостите се запознават с личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов и уникалната музейната експозиция с библиотечни архивни материали. Теодора Евтимова отбелязва успешното партньорство не само с училища, но и с РУО – Русе. „Имаме прекрасни деца – споделя тя. – В нашата „Алея на четящите звезди“ вече са подредени десет гипсови отливки на ръчичките на най-ревностните ни малки читатели. Това са първенците по четене в Русе, те предизвикват интерес и увличат други читатели сред най-младата ни аудитория.“
В Регионалната библиотека полагат всекидневни усилия да привличат младите читатели в залите ѝ, където ще получат професионална помощ и консултация как да намерят своята книга, кое четиво е подходящо за тяхната възраст, кое ще обогати познанието им от наученото в училище.
Директорът Теодора Евтимова, която вече 12 години ръководи библиотеката, нарича работното си място „къщата на книгите“, където се съхраняват образците на човешкото знание и културата на местната общност и на нацията. Вярва, че ролята на съвременния библиотечен специалист е „да придаде нова стойност на твърде обезценената през последните 30 години любов на българина към наука и просвета“. Според Евтимова няма друг вид институция, който да замести библиотеката. „Няма и да има – убедена е тя. – През каквито и технологични „завихряния“ и нови открития за комуникация и обмен на информация да премине търсещият разум и забавляващият се човек. Разковничето във всяка човешка дейност, включително и в библиотечното дело, е в изобретателността и настойчивостта, в диалогичността, в умението да продуцираме проблемите си пред онези, от които зависи финансирането на библиотеките.“
А какво предстои?
Предстои реализацията на голям проект, финансиран със спечелени средства по европейска програма. В продължение на две години трябва да се реализира проект с отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 776 992,53 лв. С тези средства в библиотеката ще възстановят голяма концертна/кино зала и ще осигурят за Русе още едно модерно и функционално място за срещи, концерти, представления, премиери и мащабни инициативи.
Защото в Русе всеки милиметър, всяка глътка въздух са история и модерност. А библиотеката вече 135 години е средоточието на тези духовни „стихии“ – място, където се раждат идеите и където мечтите се превръщат в реалност за идващите поколения.
„135 години по-късно Русенската библиотека е не просто културен център, а туптящото сърце на Русе. Тук хората не само откриват книгите и знанието, те създават приятелства и стават част от неповторимите събития, които екипът организира непрекъснато“, обобщава и кметът на града Пенчо Милков.
2022-ра в цифри
През 2022 г. в Русенската регионална библиотека са организирани 323 културни събития, от които 30 изложби, 193 срещи и 64 други прояви. 157 от всички са за деца и немалка част от тях са съвместна работа с ученици от русенските училища. И още – „Нощта на Андерсен“, „Европейска нощ на учените“, „Лято в библиотеката“; „Търсачи на съкровища в библиотеката“. Инициативите в културния институт през миналата година са посетени или гледани от 22 900 души.
Библиотеката има много добри контакти с международния музикален фестивал „Мартенски музикални дни“, като почти във всяко издание има участие в съпътстващата културна програма. Големи имена от света на музиката – музиканти, певци и диригенти, идват в библиотеката, която е домакин на дискусии, посветени на музикалното наследство на Русе, на приноса на известни русенци на световната музикална сцена. Подреждат се изложби с образци от богатия музикален отдел, където се пазят оригинални партитури на известни произведения, свирени в Русе.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg