МОН въвежда национално входно равнище в IX клас

Министерство на образованието и науката планира да въведе ново входно равнище за учениците от IX клас по основните предмети – български език и литература, математика и природни науки. Целта е да се видят уменията и възможностите им да решават по-практически задачи и тестове от типа на Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment, PISA), съответно и пропуските им. И още в първия срок учителите ще получат подкрепа как да преподават и да оценяват по различен начин, ориентиран към усвояване на компетентности, а не към възпроизвеждане на знания.

Новите входни равнища ще се въведат от началото на следващата учебна 2024/2025 г. Разликата с досегашните е, че те няма да са вътрешни за самото училище и подготвени от самите учители, а ще са на национално ниво за всички училища с деветокласници, съответно ще се анализират на национално ниво. Това съобщи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха представени мерки за промени в училищното образование, ден преди да бъдат обявени публично резултатите от международното изследване на грамотността сред 15-годишните ученици PISA 2022 г.

МОН планира да оказва по-голяма подкрепа на училищата, участващи в самото изследване, в годината на тяхното участие. „Идеята е те да получат по-голяма подкрепа – както с възможност за мотивация на учениците и учителите, така и с методическа помощ за съставяне и решаване на задачи, насочени към практически умения и възможност за трансфер на знания и компетентности“, посочи проф. Цоков. От догодина се планира и въвеждане на специален модул в националните програми за повишаване на резултатите от PISA. Той ще е насочен към квалификацията на учителите по посока на подготовката им на задачи от типа на PISA, както и към самите ученици, които ще решават практически задачи.

Страната ни ще използва и възможностите на програма „PISA училища“ на Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По нея 200, 300 или 500 училища ще получат възможността да работят целогодишно за разработване и въвеждане на PISA задачи и решаване на такива тестове от учениците. Учителите ще се обучават в различни начини на преподаване, но и на оценяване, свързани с формирането на компетентности у учениците, ще се правят годишни доклади за напредъка им.

Догодина се очакват и промени в учебните планове, даващи възможност за интегрирани учебни предмети, по които учителите по различни учебни предмети да преподават съвместно. Сред новостите са и поетапни промени във формата на националните външни оценявания с включване на повече практически задачи в тях.

„Българската образователна система работи добре по отношение овладяването на знания. Трябва още малко да я балансираме и калибрираме по посока на уменията на учениците“, смята проф. Цоков. Той обясни, че МОН не може веднага да промени формата на националното външно оценяване, но следващите години ще се работи за добавяне на повече практически задачи в тестовете. „През 2024 г. планираме промени в задачите в НВО за X клас, следващата година – в задачите за IV клас, а след две години – и на задачите в НВО за VII клас. Учениците, които в момента са в V клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след VII клас през 2025/2026 г. Знаем колко важен е изпитът след VII клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, подчерта министърът. По думите му, по-ниско рисково е да се въведат входните равнища и през тях да се опита промяна на преподаването и оценяването, отколкото да се изменят НВО изведнъж.

Образователният министър припомни свършената досега работа от МОН, акцентирайки върху промените в наредбите за оценяването, за конкурсите за директори, за организацията на дейностите в училищното образование и определянето на втора дата за явяване на НВО, променените учебни програми от I до X клас. Той обърна внимание и върху подготовката на други промени, които се очакват в скоро време – в Наредбата за приобщаващото образование, в тази за статута и професионалното развитие на учителите, свързани с езиковата подкрепата на децата, с новата концепцията за ранно детско развитие и др. Сред тях е и стандартът за качество.

По думите му, според стандарта качествено образование означава то да е приобщаващо и да насърчава възможностите за учене през целия живот за всички деца и ученици. Придобитите знания и развитите отношения, нагласи и умения следва да допринасят за успешното личностно и професионално развитие на учениците. Качеството в образованието е постигане на разумен баланс между осигуряване на благополучието на децата и учениците и развиването на техните компетентности. Министър Цоков допълни, че се предвижда този стандарт да има подкрепяща роля и да насърчава образователните институции сами да правят самооценка на силните и слабите си страни и да планират мерки на тази основа. По думите му, това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата образователна система.

С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации са определени показателите за качество в 4 направления: преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището. Проф. Цоков отбеляза, че когато се говори за качество, то трябва да се измерва според спецификата на отделната институция. Затова училищата и детските градини ще могат да се фокусират върху онези области, които в най-голяма степен ще им помогнат да напредват, като се самооценят. Към системата, като цяло, обаче ще бъдат зададени минимални очаквания: за обхват, осигуряване на безопасна среда, индивидуализиран подход при обучението, решения, базирани на данни.

„Целта ни е механизмът да започне да действа през 2025/2026 г. за всички институции. Планираме той да се изпробва първо чрез Националната програма през 2024/2025 г., за да се усъвършенства, ако трябва, а ще бъде въведен през 2025/2026 учебна година“, разясни проф. Цоков.

Проф. Галин Цоков, миинистър на образованието и науката:

„Екипът на МОН вече е готов с разработването на визия за Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде разработен с приетите законови промени през 2016 г., но досега са липсвали действия в тази посока. За пет месеца и половина успяхме да създадем концепция, която ще обсъдим в детайли със социалните партньори, работодателите и заетите в системата, за да предложим за обществено обсъждане и конкретните нормативни текстове.“