„Храмът на Мелпомена“ вдъхновява децата в Кипър

„Научих гръцки език през поезията, защото много обичам стихове“, казва Моника Мелеки – създател и художествен ръководител на детската театрална школа „Храмът на Мелпомена“ в Кипър. Преди 34 години тя и съпругът ѝ, завършили българския ВИТИЗ, творят и работят и за България. На юг от нас, където езикът е разновидност на гръцкия, но на сцената се играе „в оригинал“.

Какво ли не създават българите по света!

Понякога ги срещаме на родна земя, но по-често чуваме и пишем за техните дела. Случва се онова, което знаем, да ни изглежда малко и недостатъчно, търсим основанието им да напуснат България, и неведнъж сме усещали огорчение. Но на фона на всички съмнения все ще се намери някой, в някое кътче на земното кълбо, който ни подчинява с енергията, ентусиазма и непрестанното си отдаване в името на това да превърне мястото си в света в една малка България.

И ако в този текст има доза сантименталност, тя идва от километрите разстояние. В него са имената на Бойко Антонов – съучредител на българското училище „Христо Ботев“ във Вашингтон и един от създателите на Асоциацията на българските училища в САЩ, на Живка Бубалова – директор на „Малко българско училище“ в Чикаго, и най-сетне – на една жена, чието име трябва да се чува – Моника Мелеки. С нея се срещаме, за да разберем как в малка страна като Кипър „Храмът на Мелпомена“ говори и ще продължи да говори за България.

„Не съм спирала дори за минутка – признава Мелеки. – Обикнах езика, играя на гръцки, преподавам на кипърски деца от 2000 г. Със съпруга ми създадохме театър „Скала“, в който в продължение на 24 години поставяхме пиеси и на неговата сцена са гостували много български трупи. През 2017-а с моята колежка, приятелка и съратница Юлия Бациева направихме и български театър в Ларнака, Кипър. Тогава ми хрумна, че мога да създам и детска школа на български език, и година по-късно реализирахме идеята.“

Моника споделя, че

„Храмът на Мелпомена“ тръгва изключително силно,

с около 20 деца, посещаващи българските неделни училища в региона.

Започват с „Анини приказки“ на Стефан Цанев. „Защото той пише в стих и така на децата им става по-лесно да се изразяват – обяснява Мелеки. – „Анини приказки“ са написани по детски разбираемо, но отправят послания и към големите, а за мен винаги е било важно спектакълът да не бъде предназначен само за един вид публика.“ Моника добавя, че

приказките на Стефан Цанев разкрепостяват децата,

а тя им помага с атрактивния начин, по който ги поставя.

Първото им участие е на фестивала „Приятели на България“ в „Албена“, защото художественият им ръководител е дълбоко убедена в ползата от фестивалите. На тях децата получават възможност да отворят своя мироглед и да видят как играят връстниците им. В Албена театралната школа получава награда, която се превръща и в първия подарък за труда на децата.

„Трябва да сме откровени – казва Мелеки. – Различно е да си в България и да се изразяваш на езика, на който говориш от сутрин до вечер, и

съвсем друго е преживяването за децата, които идват от чужбина.

Казвам го и за себе си, ние сме дърво без корен – чужденци сме в чужбина, чужденци се чувстваме и в България. В чужбина децата ходят само в събота и неделя в българско училище и дори в семействата, в които се говори на български, това не е литературният език. Затова, когато отиваме на международен фестивал, чуваме онзи език, който трябва да научим. Езикът, на който и театърът те учи – да говориш правилно, изразително, да можеш да разказваш за себе си.“

През годините Моника Мелеки насърчава българските деца в Кипър да се изразяват хубаво на български. Работи много с тях със словото, но е убедена, че

театърът е онази магия, която дава на публиката не само слово, но и движение, музика, танц.

Шест години по-късно, основателката на българския театър в Кипър ще напише: „Браво, мили деца! Напред и нагоре!“. Обръщението е към Арис Здравков, Анелия Пантели, Катерина Папаставру, Лилиа Георгиева и Мина Пантели от ръководената от нея театрална школа „Храмът на Мелпомена“.

Случва се веднага след завръщането им от фестивала „Децата на България“ в Чикаго.

Школата печели първа награда в категория „Поетичен танцов спектакъл“ с „Приказка за другото овчарче“ на Стефан Цанев.

Тръгва си и с първа награда за костюмите на Мелеки.

Заедно с вокална формация „Бамбини“ към ОДК – Пловдив, с ръководители Снежана и Димитър Доневи детската театрална школа в Кипър „Храмът на Мелпомена“ участва в програмата на II международен фестивал за детски и юношески пиеси и песни „Децата на България“, провел се на 30 и 31 март в център „Малката България“ в Чикаго.

Вокална група „Бамбини“ към ОДК – Пловдив, също си тръгва с първа награда – за цялостно представяне в категория „Музика“. Фестивалът, осъществен по идея и със съдействието на Бойко Антонов и на „Малко българско училище“ в американския град, предлага на българските гости топъл прием, домашно гостоприемство и безупречна организация.

„Те наистина вършат голямо дело там – казва Мелеки. – Във Вашингтон Бойко Антонов ни приюти в собствената си къща, събра всичките деца и направи програма, за да ни покаже най-интересното от столицата. В „Малко българско училище“ в Чикаго, където се проведе самият фестивал, имаше страхотна организация и това определено се дължи и на директора на училището Живка Бубалова. Благодарни сме много и заради хора като тях се чувстваме горди като българи! Вярвам, че трябва да изразяваме най-доброто от себе си и да се поддържаме навсякъде по света.“

На Фестивала, официално открит от Генералния консул на България в Чикаго Светослав Станков, участниците получават обръщение в специална видеовръзка от актьора Димитър Маринов, станал популярен като първия български актьор, качил се на сцената по време на церемонията по връчването на наградите „Оскар“.

Участниците са приветствани и от създателя на Фестивала Бойко Антонов, както и от директора на „Малко българско училище“ в Чикаго –Живка Бубалова.

В Ню Йорк генералният ни консул Ангел Ангелов ги запознава с културните инициативи на общността, а след това отиват на прием, организиран от Българското училище и хор „Гергана“.

Посещават и Посолството на България във Вашингтон, където са посрещнати и приветствани от посланика ни в САЩ Н.Пр. Георги Панайотов.

За прекрасното представяне на пиесата „Приказка за другото овчарче“ на Стефан Цанев децата от школата „Храмът на Мелпомена“ получават насоки от Цветана Папаставру, която помага в режисурата на Моника Мелеки.

„Цветана е училищен ръководител на БНУ „Васил Левски“ в с. Дали – споделя Мелеки. – Ние сме приятелки и колежки, нейната дъщеря също участва в Школата. Радвам се винаги, когато имам възможност да си сътруднича с българските неделни училища.

Правих майсторски клас в българското училище в Пафос и в БНУ „Паисий Хилендарски“ в Лимасол.

За първи път играхме спектакъла и пред неделните училища. Видях колко са талантливи  децата и как добре им се отрази срещата с театъра. Преди да заминем в Америка, ходихме в Българското училище „Народни будители“ в Паралимни, където всъщност направихме премиерата си. Мечтая си децата да играят пред всички български училища, не само в Кипър, но и в другите страни. Да се срещат със своите връстници и да усетят, че театърът е голяма връзка.“

В момента Моника Мелеки работи с децата от Театралната школа всяка събота.

Те са на различна възраст, с различно ниво на познаване на езика и затова използва различен подход към всяко от тях. Опитва се да им създаде чувство на гордост не само от това, че са българи, но и да се гордеят с това, което правят – с изкуството.  И тъй като репетират на сцена под наем, си е поставила за цел до есента да намери къща, в която, както сама казва, „да влезе „Храмът на Мелпомена“.

Специално за в. „Аз-буки“ Моника Мелеки разкрива една въодушевяваща новина:

„Следващият фестивал трябва да бъде при нас, в Кипър – казва тя. – И понеже „Децата на България“ е фестивал, който продължава в Америка, ще нарека нашия „Храмът на Мелпомена“. Мелпомена е музата на театъра и тъй като групата ни се казва така, съм решила, че следващият фестивал за български деца – от България и от чужбина, ще бъде в Кипър. Слагаме началото и се надяваме да получим подкрепа и от България. Ще я търся и ще я очаквам. Иска ми също да доведа в България и кипърската театрална група. Да запозная кипърските деца с България, да им покажа какво представлява нашата страна. Но най-много искам да получим съдействие да пътуваме и да играем пред децата от българските училища в чужбина. Защото това за тях е голяма емоция и голям урок по родолюбие.“

Свързани статии:

Всеки е добре дошъл в българското училище в Барселона Рентгеновият лазер* 15 млн. лева за неделните училища в чужбина Малка България в сърцето на Ереван