Малките стъпки към голямата цел

Горица Маджарска е тазгодишният носител на наградата „Стоян Михайловски“ за особени заслуги в областта на просветното, културното и синдикалното дело на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Учителката по история и гражданско образование в СУ „Козма Тричков“ във Враца получава високото признание в категорията „Класен ръководител“ за работата си с VIВ клас.

„Този клас е много добър. Май за всички свои ученици казвам така, но наистина са прекрасни“, споделя тя. Нейните деца, както сама ги нарича, са 26 на брой. Всеки от учениците ѝ е добър в нещо и има своя ярка индивидуалност. Затова и инициативите, в които се включват, са много и различни по характер. Сред тях са доброволчески и благотворителни кампании, спортни състезания, театрални постановки, музикални представления и дори групово представяне в рецитаторски конкурси.

„Наградата е резултат от колективна работа. Заслугата за нея със сигурност не е само моя. Тя е най-вече на децата,

защото винаги с желание се включват във всичко, което реша да правим, на техните родители, които винаги са до нас, и не на последно място – на ръководството и целия педагогически колектив, с който работя и ме подкрепя във всяко начинание“.

Така започва разговорът ми с класния ръководител на 2024 г. Горица Маджарска. Чистосърдечно признава, че не е очаквала да спечели отличието, защото по презумпция наградата в тази категория би следвало да отиде при начален учител.

„Всички имаме наблюдения колко много интересни неща правят колегите в начален етап, така че не очаквах да спечеля аз, която работя с по-големите ученици“, обяснява тя.

Маджарска преподава история и гражданско образование в прогимназиален и гимназиален етап на обучение. Работи като учител от шест години.

Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца със специалност „Счетоводство и контрол“. Още като ученичка любимите ѝ предмети са литература и история. От малка мечтае да стане учител. И всичко това предопределя избора ѝ за специалност в университета. Записва да учи „Педагогика на обучението по български език и история“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„Малко след като завърших образованието си, получих шанса да започна работа като учител. И оттогава до днес

не съм си представяла, че мога да работя нещо друго“,

разказва тя.

За моята събеседничка възможността да бъде класен ръководител, е привилегия и огромна радост. Работата ѝ позволява да опознае всяко дете и да види буквално как то пораства пред очите ѝ. А този процес обвързва. Обучението в университета не те подготвя за това. „Сигурна съм, че всеки класен ръководител минава през този емоционален път. Последната година преди раздялата с твоя клас е много важна. От една страна, трябва да ги подготвиш за всичко, което им предстои напред в живота, а от друга – да ги увериш, че не си ги изоставил и ще бъдеш до тях, ако имат нужда от теб“, обяснява учителката. Всеки ден точно това се опитва да направи – да помогне на учениците си плавно да преминат през проблемите за възрастта си, и да ги направи независими личности със собствено мнение.

Класен ръководител на настоящия VIВ става миналата година.

С такъв ентусиазъм и пламък в очите говори за „своите“ деца. В класа ѝ има изявени спортисти, ученици с академични постижения и деца с различни творчески дарби и наклонности. Интересното е, че на пръв поглед, всички те са много различни, но от друга страна, са обединени от общи интереси. И това, което Маджарска е открила за тези две години, е, че са много добри в художественото слово. Редовно ходят на рецитаторски конкурси, в които участват групово – като отбор. Миналата година печелят първо място в 61-вия Национален рецитал конкурс за изпълнение на Ботева и възрожденска поезия и проза. Тогава всички заедно рецитират стихотворението „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев.

За позитивната среда в класната стая се грижат изцяло учениците. Те сами решават какъв да бъде интериорът в нея. Стените в стаята са в цветовете, които децата сами са избрали. Всеки гардероб е с индивидуален етикет, изработен лично от класната им. Стените пък са украсени с грамоти – свидетелства за общия им училищен живот и снимки от споделени моменти с родители, съученици и учители. Така една обикновена стая се превръща в тяхната класна стая.

„Предпочитам, когато има възможност, часовете на класа да бъдат изнесени или открити, или и двете заедно“, разказва моята събеседничка.

Затова често VIВ ги провеждат в музеи и културни институции в града. Редовно в тях се включват и майките и бащите на децата, а не само експертите от институциите. Провеждат открит урок за Васил Левски, а преди няколко месеца – за патрона си Козма Тричков.

За да поддържа духа и единството в класа,

учителката редовно инициира участието в различни състезания и доброволчески кампании.

Истината е, че децата с готовност и желание се включват във всяко ново начинание. Сред тях е и прекрасната инициатива „Осинови врачанско семейство“. Тя се организира за 17-а година поред по идея на граждански организации и помага на социално слаби семейства и техните деца. Кампанията е анонимна. Всеки желаещ да участва в нея, изтегля листче, където е написано какъв подарък детето си е пожелало за Коледа.

„Обикновено учениците се ентусиазират и купуват много повече от това, което е посочено“, обяснява моята събеседничка.

Миналата година по идея на учениците решават да направят тържество за своите майки по случай Международния ден на жената 8 март.

„Седнах до всяко дете поотделно и така, рамо до рамо, заедно измислихме стихотворение за всяка от тях. Помогнах с римуването, а всяко дете посочваше личните добродетели на своята мама“, посочва тя.

След това с помощта на другия родител, тайно от майките, намират общи снимки и превръщат стиховете със снимките в магнити – саморъчно изработени. И разбира се, кулминацията е празнично тържество с рецитал.

„Опитваме се да се обличаме тематично за всеки празник и да имаме костюми за различни поводи“, казва учителката. Така за 3 март обличат бели, червени и зелени дрехи в цветовете на националния трибагреник.

За Деня на християнското семейство организират състезание между отбори в състав родител – дете. За Коледа учителката написва представление с 26 роли в нея, за да може да се включи всяко дете. Пиесата е хумористична, а в края има подарък за всяко семейство. Празничната програма за Великден също е богата и изпъстрена с много събития. Учителката завежда своя клас в  Етнографско-възрожденския комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей във Враца. Децата с интерес наблюдават възстановката на традиционните обичаи за региона по случай празника. Направлявани от експертите от Музея се включват и в традиционното боядисване на яйца.

„Направи ми впечатление, че с всяка изминала година броят на желаещите да се включат в пресъздаването на традициите, свързани с великденските празници, намалява“, обяснява тя.

Причината за намаляване на интереса към инициативите, свързани с българските празници, може да се корени навсякъде. От една страна, учениците порастват, от друга – може би днес традициите не се спазват у дома в семейна среда, така както са се почитали преди. И за да запали интереса им, младата учителка решава да направи конкурс за най-хубаво боядисано яйце на ниво клас. По този начин успява да въвлече повече ученици и да събуди състезателния им дух.

„Работата с хора, като цяло, изисква доста умения да можеш да балансираш. Няма универсална формула за това как да се включат родителите в училищния живот. Аз самата също се уча всяка година и ситуациите, в които попадам, никога не са едни и същи“, разказва преподавателката.

В работата си се опитва да изслушва всички страни

и винаги да се допитва до мнението както на учениците, така и на родителите им. Телефонът ѝ е включен 24/7 и винаги могат да поговорят с нея при нужда. Тази комуникация е изключително важна и в случай на поява на проблем с някой ученик. Промяната в поведението му със сигурност ще бъде забелязана както в семейна среда от родителите, така и в училище – от класния му ръководител.

„За проблемите винаги трябва да се говори открито. Ако ги премълчаваме, с времето те стават по-големи и трудни за разрешаване. Малките стъпки са много важни в изминаването на цялостния път“, казва Маджарска и допълва:

„Важна е комуникацията, важно е общуването.

За всяко нещо трябва да бъде търсен учителят, но не за да му се търси отговорност накрая, когато ситуацията е изпусната, а в началото, когато има минимално притеснение, да се потърси начин за връзка и за общо разрешаване на проблема. Само така децата ще се почувстват спокойни, а когато са спокойни, могат да се концентрират върху това, което е най-важно за тях – образователния процес.“

Учителката е категорична, че незаинтересовани родители няма и няма човек, който да не обича детето си. И след като го обича, е склонен да се включи във всяка инициатива, която е в интерес на детето му. По същия начин стоят нещата и с проблемите – готов е да ги разреши по най-благоприятния за детето начин. Друг е въпросът, че понякога има не толкова активни родители. Тук идва ред на психологическия подход на учителя. Той трябва да инициира среща с родителя и да разговарят за ползите от участието му в училищния живот и колко е важно това за детето му. Учителката е категорична, че за въвличането на родителите в заниманията много им помага педагогическият съветник към СУ „Козма Тричков“. Той умело ги насочва кога, какво и как да направят.

Със сигурност за активността на родителите помага и родителският актив. Когато става класен ръководител, Маджарова веднага инициира сформирането му. Прави го на родителска среща, последвана от тематичен ден – Деня на християнското семейство. Срещата протича под формата на интервю с опознавателни въпроси за деца и родители. Всички те преминават през обща житейска ситуация, изпитвайки едни и същи емоции, а емоциите сближават. Неименуемо, в началото се прокрадва притеснението от това, че трябва да се представиш пред непознати хора. Но след това идва ред на удоволствието от това да представиш детето си пред всички. Категорична е, че многобройните общи инициативи сближават родителите на децата. „Важна е подкрепата на родителите към родителите. Ако се усеща, че каузата е обща, усилията на всички са в една и съща посока. А целите могат да бъдат различни – по-висок успех, разрешаване на конфликт вътре в класа или нещо друго“, завършва тя.

Свързани статии:

А, кога свърши този час? За днешните деца Бай Ганьо не е антигерой Шеф готвач в учебната кухня Човек трябва да е влюбен в работата си