За спортните площадки

Ванина СУМРОВА*

Сигурно с изненада ще разберете, че за обособените в парковете и градските градини, в училищните дворове или в междублоковите пространства места с уреди за фитнес има множество описателни названия: (спортна) площадка за фитнес (на открито), (спортна) фитнес площадка (на открито), (спортна) площадка с фитнес уреди (на открито).

Откъде идва разнообразието при названията?

Всичките названия съдържат съществителните площадка and фитнес, някои от тях – прилагателното спортна и/или съчетанието на открито.

Резултат от комбинацията им са посочените свободни словосъчетания със съгласувано или несъгласувано определение, повечето от които са създадени по традиционния модел за българския език. Само съчетанията фитнес площадка and фитнес уреди следват чужд синтактичен модел, при който има предпоставено съществително име във функция на прилагателно. Предложният израз на открито изрично посочва мястото на назования обект.

За спортна площадка, включваща успоредки, халки, шведска стена и под. съоръжения, се използват описателните названия: площадка за уличен фитнес, улична фитнес площадка, в които отново се забелязва съчетаване на български и англоезичен модел.

На табелите, обозначаващи съответното място за спорт, е достатъчно да бъде написано Спортна площадка или Площадка за фитнес (подобно на табелата Детска площадка) съобразно със значението на съществителното площадка: ‘място с определено предназначение, уредено и обзаведено за детски игри, спорт, строителство и др., означени от определението’ (Речник на българския език, онлайн).

Препоръчително е в подобни случаи да се използва традиционният за българския език модел.

* Д-р Ванина Сумрова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Данни и база от данни Пеперуди в стомаха двадесет и четири седем Паронимия и четене „Затварящата“ запетайка