С арт поглед към природните науки

За трета поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира добри примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg.

Националното издателство „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярваме, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната система.

Днес разказваме за Ралица Ранчова – старши учител по физика и астрономия в Професионалната гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ в София. Тя спечели наградата на журито за практиката си, която внедрява фундаментални основи на физика в обучението по дизайн. 

„Моите ученици са творчески насочени. Те обичат да творят – да правят модели и макети, да рисуват, докато задачите по физика не са им най-силната страна“, споделя Ралица Ранчова, старши учител по физика в ПГ „Елисавета Вазова“ в София, за „Аз-буки“.

Тя подчертава, че

всички ученици в гимназията са будни и интелигентни млади хора,

които са приети с висок успех, но науката не е това, което ги вълнува.

Решава да участва в „Добрите практики на фокус“ по няколко причини. На първо място, иска да бъде полезна на колеги, които също се опитват да направят уроците по природни науки по-интригуващи за деца с различни интереси. Вярва, че споделянето на опита и методите ѝ може да вдъхнови и мотивира другите учители. Също така иска да провери доколко технологията би била одобрена от колегите ѝ.

Признава с усмивка, че въобще не е очаквала да спечели, но за сметка на това е изключително щастлива и поласкана от признанието, което получава.

Практиката, за която е отличена, носи името „Технология на обучението по физика и астрономия с елементи на бионика“.

Включването на елементи от биониката в обучението по физика синтезира знания по биология и дизайн, физика и електроника, математика и електроника, ботаника и архитектура, биохимия и механика, психология и биофизика. Съчетава разнородни знания в съответствие със законите на единството на живата природа.

„Това дава възможност за интегриран и многофункционален инструмент на учителя, с помощта на който той да може да решава образователни задачи в различни нива на обучение, съобразени с необходимостта да мотивираш учениците,“ посочва Ранчова.

В процеса на работа тя създава разнообразни задачи, в които учениците трябва да изследват даден процес, да си водят записки и да създадат свое портфолио, което показва развитието на знанията и уменията им по зададените теми. Портфолиото има ключов момент. Това е начинът, който намира учителката, за да покаже на учениците си, че физиката не е трудна и че ако положиш усилия, резултатите няма да закъснеят.

Другото, което е открила през годините, е, че

за да заинтригува децата, учителят трябва да се опитва да намира и да показва междупредметните връзки.

Например физиката има много общо с химията и биологията. А защо да няма общо с интериорния и графичния дизайн?

„Половината от работата е да успееш да адаптираш средата и да разбираш човека. Ако учителят опознае ученика и знае какво харесва и от какво се интересува, без проблем може да му поднесе урока по физика така, че да стигне до него“, казва тя.

Вярва, че този подход допринася за превръщането на учениците в креативни и мислещи млади хора, които смело да поемат бъдещето в свои ръце.

Моята събеседничка споделя, че

не е мечтала да стане учител, но днес има над 21-годишен професионален стаж и към момента не е работила нещо различно.

Завършила е специалност „Химия и физика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с педагогическа правоспособност. Започва работа като учител веднага след университета в 133. СУ „А. С. Пушкин“ – място, където се влюбва в професията.

„Започнах на шега, но много ми хареса. Всеки ден научавам нови неща както за себе си, така и за учениците си. Интересно ми е, забавно ми е и в същото време полезно“, казва тя.

В Професионалната гимназия по дизайн започва работа преди три години.

„Учителят трябва да бъде адаптивен. Не е лесно, но трябва да се постараеш да опознаеш децата и кой от какво се интересува. Само по този начин ще бъдеш истински полезен и ще има ефект от присъствието ти в час“, категорична е тя.

След като ги опознаеш, вече знаеш какво и как можеш да им предложиш. Връщайки се назад във времето, признава, че този преход ѝ е много труден – към учениците в езикова гимназия се подхожда по един начин, а към възпитаниците с афинитет към изкуствата – по друг.

В момента Ралица Ранчова

посещава курс по „Графичен дизайн“, за да стане по-полезна за учениците си

от VIII, IX и X клас.

Тя обяснява: „Така ще мога да вплета физиката в техните интереси“.

В учебните часове Ралица открива, че физиката предоставя много възможности за импровизация и интерпретация на учебния материал. „По време на моята учебна подготовка предпочитах химията, но като преподавател се вълнувам все повече от физиката“, споделя тя.

Нейни възпитаници са печелили два пъти Националното състезание по природни науки и екология.

През 2023 г. под нейно ръководство ученици от Професионалната гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ извоюват първото място в категория VIII – XII клас, като изпреварват редица други гимназии със своя проект „Дишай!“, в който бъдещите дизайнери представят биоиндикацията като метод за изследване чистотата на въздуха.

Ралица Ранчова е класен ръководител на бъдещите деветокласници от специалност „Интериорен дизайн“.

„Вече и от тях научавам различни неща. За щастие, все още не са започнали да учат професионалните предмети, така че и аз имам време да наваксам“, обяснява учителката.

Ролята на класен ръководител много ѝ харесва.

Разказва, че винаги се е опитвала да не бъде строг и взискателен учител, а по-скоро човек, който разбира и подкрепя учениците: „Понякога, когато преподавам физика на моя клас, учебният материал се конкурира с наболелите проблеми в клас“.

Моята събеседничка обяснява, че за нея е изключително важно да знае всеки от учениците ѝ от какво се вълнува, има ли проблеми, за какво мечтае.

„Винаги търся това, което вълнува учениците ми и извън училище“, допълва тя.

Това е тънък психологически момент, но точно там се крие разковничето на успеха ѝ. За нея е важно още в началото на учебната година класният ръководител да обясни на учениците си, че оттук нататък те са едно семейство, а членовете на всяко семейство се подкрепят и си помагат винаги.

„Искам да ги науча да работят не като колектив, а като близки роднини“, смее се тя.

Признава, че невинаги се получава, но за сметка на това не спира да се опитва да го прави винаги, с всеки следващ клас, на който става класен ръководител.

„Както всеки човек, така и всеки клас е различен. Но

за да вървят гладко нещата, е много важно да бъдат ясно поставени правила още в началото“,

споделя тя.

Всяко нарушение има последствия. И разковничето е, че всички са запознати с правилата, за да изберат кога какво да направят.

Ранчова и досега поддържа връзка с ученици от първия клас, на който е била класен ръководител.

„Те са големи, имат семейства и деца и съответно аз вече съм и „баба“ на техните деца – шегува се моята събеседничка. – Мисля си, че съм постигнала успех с някои от възпитаниците си.“

Не крие, че през годините е имала и трудни, пакостливи, палави ученици, но и към тях винаги се е опитвала да намери път чрез правилния подход и подходящите думи. Твърдо вярва, че ако покажеш на едно дете в какво е добро, то ще започне да става добро и в други неща.

Ранчова е на мнение, че както се говори за ново поколение ученици, така трябва да се посочи, че

на хоризонта се задава и ново поколение родители

– такива, които искат да участват в живота на училището и истински се интересуват от всичко, което се случва там.

При работата с гимназисти комуникацията с родителите не е толкова интензивна както при по-малките ученици. Общо взето, с тях разговаря само при изключително голям проблем.

„Майките и татковците на тазгодишния ми клас са много добронамерени и се опитват да помогнат – кой с каквото може. В тяхно лице усещам голяма опора“, казва тя. Най-важното е, че те искат да бъдат част от живота в училище.

Самата тя е родител на шестокласник, така че у дома често ѝ се налага да влиза в обувките на детето си и да погледне на дадена ситуация с неговите очи. По този начин по-лесно може да му обясни какво трябва да направи занапред, за да надгради това, което има.

„За да вървят нещата нормално, трябва непрекъснато да бъдеш гъвкав и да знаеш как да обиграеш ситуацията“, завършва учителката по физика.