Ученици събират неиздавани автентични народни песни

С фолклорен театър учениците представят всекидневието на традиционното българско семейство от края на XIX век. Снимки – Личен архив

Ученици от Първа езикова гимназия във Варна събират неиздавани автентични народни песни от различни краища на България в нотен сборник и диск. Инициативата е реализирана по проект „Мелодиите на нашето наследство“ по идея на Никола Стамов, който тази година завършва средното си образование и вече е приет да следва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Младежът си поставя за цел да подпомогне съхраняването на стари автентични народни песни от всеки край на България и те да бъдат предавани от поколение на поколение.

За да може всяко следващо да бъде възпитавано в любов към българския фолклор.

Идеята за инициативата се заражда спонтанно, но по думите на Никола, е много навременна:

„В наши дни все по-малко се обръща внимание на българския фолклор. Особено ние, младите, гледаме повече в бъдещето, отколкото да обръщаме поглед назад към миналото, а това е изключително важно. Точно там са златните находки и светини на българските традиции, които носят много от българската история и темперамент. Цялото ни общество е важно да бъде възпитано в уважение, любов и респект към българския фолклор“.

Младежът бързо намира съмишленици от клуба по история в гимназията, който е под ръководството на учителя по история Нела Димова. Първоначалната идея е проектът „Мелодиите на нашето наследство“ да се осъществи във Варненския регион, но участниците разширяват границите, като завръщайки се по коледните празници по родните си места, записват изпетите песни от свои баби и родственици. Инициативата среща силна подкрепа не само от роднините на младежите, а и от читалищни структури в страната. Така придобива нови мащаби.

„Благодарение на мотивацията ни, на амбицията ни и на това, че много хора откликнаха на идеята, Проектът се разпростря из пределите на цяла България“, казва Никола.

„Мелодиите на нашето наследство“ е реализиран на няколко етапа. В рамките на първия, озаглавен „Живата памет пее“, младежите посещават различни села из страната и се срещат с възрастни жители. Те имат спирка в три села от Варненския регион – Блъсково, Бозвелийско и Чернево, в Странджанската област отиват до Бродилово и Кости. За материали от Тракийската фолклорна област посещават селата Челник, Победа и Саранско. Намират и няколко песни в Гоце Делчев и една от Кюстендилско.

Във всяко от населените места са посрещнати топло от местните жители.

Те не само запяват автентичните стари песни от селото, но и разказват на младежите за живота си, за всекидневието си, за своите преживявания, за обичаите, които следват, за традициите в даденото населено място.

„Някои жители ни показваха автентични народни носии от своите ракли, които поместихме в нотния сборник. Видяхме и много фотографии от етнографските сбирки в читалищата – споделя Никола. – Така в нотния сборник освен нотните аранжименти на песните и невероятните им текстове поместихме и фолклорно изкуство – български шевици и бродерии, които могат да се видят по малките населени места в народните носии.“

След като песните вече са събрани, следва тяхното нотиране и аранжиране, за да могат да бъдат изпети и презаписани.

Следващият етап е оформянето на нотния сборник с партитури и текстовете на песните, които са обработени във втория етап.

„Всички събрани песни в този сборник и в този албум са взети от извора и са автентични.

Те не са издавани, не са записвани, прозвучавали са само в селото на седянка, на сбор и на различни празници. Това е уникалното“, посочва младежът.

С песните човек може да научи какви са били радостните моменти на тогавашния българин, как се е чувствал, неговите преживявания, терзания, с какви проблеми се е сблъсквал, предават се и легенди.

След като всичко е добре оформено, нотният сборник е издаден. Направени са и записите на албума в музикално студио.

Последният етап на Проекта е осъществяването на фолклорни празници във Варна, които са замислени като двудневен фестивал „Мелодиите на нашето наследство“.

Първият ден е открит с постановка под формата на фолклорен театър със заглавие „Гласовете на традицията“.

„Представихме всекидневието на едно традиционно българско семейство от края на XIX век, преплитайки автентични народни песни. Направихме сюжетните линии, така че народните песни да вървят плавно. Получи се нетрадиционно, но много интересно представление на записаните песни“, с усмивка споделя младежът.

Още от самото начало възпитаниците на Първа езикова гимназия се стремят проектът им да бъде полезен на колкото се може повече хора, които имат интерес към фолклора. Затова решават да предоставят голяма част от нотните сборници на самодейни структури и на музикални училища в страната.

„Самодейците са тези, които пазят жив българския фолклор. Искахме да предоставим нашия труд на колко се може повече хора, които се занимават с народно пеене, за да може тези песни да влязат в техния репертоар и по този начин да се запазят“, казва още Никола.

Екипът, който стои зад „Мелодиите на нашето наследство“, има амбицията да не спират дотук. Определят проекта като мисия за цял живот.

Затова и си поставят за цел всяка година да посещават поне по едно населено място и да събират и съхраняват още народни песни.

По този начин ще помогнат за устойчивостта на музикалния фонд на България.

Надяват се фолклорните празници да се провеждат всяка година и на тях да бъде представяно богатото фолклорно наследство на България. Да се превърнат в място, което да обединяват любителите на българския фолклор от цялата страна.

„Проектът не е само за съхраняването на българското музикално наследство, той е и мост между миналото и бъдещето, минавайки през настоящето. Спомените на старите българи са като неугасващ огън в силен вятър в бурни времена. Този огън е на път да изгасне. Но има искри, които винаги го поддържат жив. Ние разказахме всъщност историята на част от тези искри. И ако всеки от нас запази искрите от паметта на дедите ни, българското ще пребъде“, категоричен е Никола.

Инициативата завладява много младежи

„Искам да изкажа своята благодарност на целия екип на Проекта, който прие тази идея, не се отказа въпреки общоприетото разбиране, че младите хора не се интересуват от своите традиции, от своите корени. Проектът запали искри у много млади хора“, споделя Никола.

В екипа, който опровергава твърдението, че младите не се интересуват от традициите, са Симона Вълчева, Велина Вълчева, Калина Бърнева, Марина Плугчиева, Вяра Маринова, Мария Кацарова, Даниел Марчев. С гласовете си Грета Бакалова и Бояна Васева вдъхват нов живот на песните. Актьорите от фолклорния театър са: Николай Нейков, Ясен Караиванов, Виктория Стоянова, Диляна Пенчева, Александра Пенева и Савина Зафирова. Никола благодари и на възрастните хора, които ги приемат в домовете си, отварят сърцата си и им дават толкова ценни находки в българското музикално наследство.

Клубът по история прави възстановки на празници

Ръководител на клуба по история в Първа езикова гимназия и консултант по Проекта е Нела Димова – преподавател по история в училището. За Никола тя споделя, че това не е първата негова инициатива, с която младежът се стреми са съхрани родовата памет. Той създава различни по тематика документални филми, прави интервюта с хора, свидетели на събитията, и специалисти по темите. Тази година те му носят награда „Варна“ – „Ученик на годината в областта на общообразователната подготовка“, от Община Варна и почетния знак на Държавна агенция „Архиви“ – „Приятел на Агенцията“ за 2023 година. След двете отличия ръководството на Първа езикова гимназия с директор е Ангел Митев изразява благодарност за приноса на младежа в издигането на авторитета на гимназията и му пожелават още много успехи.

Учителката разказва и как се стига до издаването на нотния сборник и диска с 10 автентични народни песни: „Разбрахме, че фондация „Благотворител“ имат проект за млади благотворители, и кандидатствахме в обявения национален конкурс. Одобриха ни като идеен проект и ни поканиха да го защитим пред експертно жури първо онлайн, а след това Никола и екипът го представиха и на живо. Класирахме се на първо място“.

В школата по история от 8 години съществува традицията учениците да участват в три възстановки, които правят в музеите на Варна. Момчетата възстановяват обичая  коледуване и пеят коледарски песни, а групата на момичетата пресъздават обичая лазаруване и изпълняват лазарски песни с голямо вълнение. Третият обичай, който пресъздава групата, е Еньовден, отново в двора на Етнографски музей Варна. А групата на Никола е била много активна през изминалите 4 години.

„Нямаха търпение да започнат репетиции в музеите, когато празниците наближаваха. Тук е моментът да благодарим на специалистите от РИМ – Варна, които предоставят съдействие за всяка инициатива  на клуба. Стремим се да отредим достойно място на тези песни и мелодии, да ги представим пред младите хора и да ги направим достъпни за бъдещите поколения. Вярваме, че това автентично културно богатство има способността да вълнува, вдъхновява и обединява, като представлява ключ към разбирателство уважение към нашата история и национално наследство, за това говори и логото на нашият проект“, споделя Димова.