Ванина СУМРОВА*
Думата сутрин е съществително име (тази юнска сутрин; сутрините са хладни), което се използва и като наречие (сутрин ставам рано).
Остарялата дума сутрен е запазена в производното съществително сутренник (‘лек вятър, който духа сутрин’), което присъства в Яворовия стих:
А сутренник полъхва леко / и звън от хлопки издалеко / донася в село; стадо блее.
Две са относителните прилагателни имена, производни от сутрин, с еднакви съвременни значения – сутрешен and сутринен: сутрешна закуска and сутринна мъгла; сутрешен вестник and сутринен влак. Примерите с прилагателното сутринен в електронния архив на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ са 25 пъти по-малко в сравнение с прилагателното сутрешен, което показва ограничение в употребата на сутринен.
Защо пишем сутрин, но сутрешен?
Наставката –шен, с която се образува прилагателното, се добавя към наречия за време и място. Така са образувани следните прилагателни имена, някои от които са разговорни: днешен, утрешен, вчерашен, предишен, раншен, одевешен, ланшен, тукашен, тамошен и др., а по аналогия – и годишен. Прилагателното сутрешен е производно от диалектното наречие за време сутре, а не от книжовното сутрин, затова се е утвърдило с такава форма в съвременния български език.
*Д-р Ванина Сумрова е главен асистент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg