От образованието зависи дали ще обичаме и ще живеем в мир

Около 250 души от цялата страна се очакват на международния образователен форум “Градът и децата“, който ще се проведе на 28 септември в Аулата на Икономическия университет във Варна.

Морската ни столица ще се превърне в домакин на едно от най-вълнуващите образователни събития за годината. Форумът ще постави въпроси, засягащи образователната система, и ще създаде възможност за диалог, в който да се коментират връзките между услугите за деца, качественото образование и обществения прогрес.

След първия успешен опит – конференцията „Образът на детето“, състояла се също във Варна преди пет години, организаторът фондация „Калейдоскоп“ извежда на преден план наболелите теми в образованието отново, като разчита и на международното сътрудничество.

„Вдъхновението за предстоящия форум идва от факта, че фондация „Калейдоскоп“ вече е официален член на международната мрежа на Reggio Children – казва председателят Нора Гавазова. – Но преди всичко оставаме мотивирани от

успешния подход на италианската община Реджо Емилия за ранно детско образование,

фокусиран върху това да възприемем децата като равноправни граждани, чийто глас може да бъде чут.“

През последните две десетилетия Реджо Емилия и международният център „Лорис Малагуци“ изпъкват като глобална референтна точка за разработването на висококачествени програми и услуги за ранно образование в целия свят. Реджо-подходът се откроява със своята демократичност и ценностна ориентация към една съвременна култура на участие и усилване на детските гласове — не само в образованието, но и в обществото.

Децата граждани ли са? Как културата на учене влияе на качеството на живот в един град?

Може ли детското развитие да бъде ключ към развитието на обществото? На тези и на още въпроси от сферата на образованието ще се търсят отговори на 28 септември.

Изключително ценно е участието на двама лектори, пили директно вода от извора. Това са Паола Строци и Марина Кастанети – истински легенди на образователния подход „Реджо Емилия“. Заедно с италианския педагог Лорис Малагуци те са част от историческия екип, благодарение на който през 1991 г. списание Newsweek обявява детската градина „Диана“, а чрез нея и всички ясли и градини в община Реджо Емилия, за най-напредналите в света места за ранно детско образование.

Реджо Емилия започва да посреща изследователи от цял свят и 30 години по-късно се превръща в модел за качествено ранно образование за държавите от всички континенти.

Седмица преди откриването на Форума във Варна и благодарение на съдействието на Нора Гавазова „Аз-буки“ разговаря с педагогическия координатор и презентатор Паола Строци и преподавателя обучител по международни проекти на Reggio Children Марина Кастанети. Благодарим за отзивчивостта и пълнокръвността на отговорите на нашите въпроси!

– Бихте ли споделили личен спомен от времето, когато сте били в детска градина или в първите класове на училището?

Паола Строци: Родена съм през 1955 г. в селце в провинцията на един малък град, Реджо Емилия. Училищното образование в Италия в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век все още беше много традиционно, в смисъла на голяма организационна и педагогическа строгост. Имам много ясни спомени за това как „излизах на дъската“ в енорийската детска градина или „на катедрата“ в държавното начално училище, за да бъда изпитана пред целия клас, като трябваше да отговоря на въпрос, който имаше само един възможен отговор.

Независимо дали ставаше дума за това да нарисуваш „ваза“, или да рецитираш стихотворение наизуст. Тогава учителите все още имаха право, ако не по закон, то поне по силата на съществуващата негласна практика, да „наказват“ децата словесно, а понякога и физически.

От онзи момент в съзнанието ми се е запечатало: „никога не унижавай дете“.

Марина Кастанети:  Разбирам въпроса по по-различен начин от моята колега Паола. Под „личен спомен“ възприемам опита си като млад преподавател, започнал през 1982 г. Ентусиазмът от началото на първата ми работа, общуването с деца и колеги в рамките на един иновативен педагогически проект, силно вкоренен в историята на града, винаги са ме е подтиквал да изграждам отношения и да осмислям нещата по начин, който да бъде обвързан с всекидневния житейски опит на децата.

Успях в това начинание, като бях в непрекъснат обмен с учителите, педагогическия координатор, помощния персонал, готвачката и родителите на децата.

Това, което най-вече научих, е начин на мислене, който винаги започва с децата

и се развива чрез приноса на всички, свързани с образованието, които, от своя страна, приветстват наличието на множество гледни точки, което да гарантира качествени преживявания с децата.

През годините изградих също така силно чувство за принадлежност към образователния проект благодарение на изключителната възможност да си сътруднича с Лорис Малагуци и Веа Веки в ролята ми на преподавател в общинската детска градина „Диана“ по многобройни образователни проекти.

– Според Вас кое остава повече в съзнанието ни: обстановката и атмосферата в детската градина, респективно – в училището, или отношението на преподавателите към нас?

Паола Строци:  Искам да ви разкажа какво ме впечатли най-много, когато за първи път съвсем случайно влязох в детска градина в Реджо Емилия. Беше 20 май 1976 г. По стените бяха окачени рисунките на децата, придружени от техните коментари.

Всички бяха различни, но имаха обща тема: „Ако завали вино“. Графиките и мислите на децата бяха изключително забавни. Впоследствие научих за

сътрудничеството през онези години между Лорис Малагуци и Джани Родари по темата фантазиране.

Помня стаите, в които нямаше чинове и дъски, а различни кътове за игра и ателиета. Помня учителите, по двама за всеки клас, както и децата, които посещаваха мястото. Бях млад заместващ учител и за мен беше любов от пръв поглед – втората в живота ми, след срещата с красивото момче, за което щях да се омъжа през 1980 г.

От тези първи два месеца, през които замествах преподавателка в отпуск по майчинство, в паметта ми са останали безкрайните срещи с целия училищен персонал. Включително с готвачката и помощния персонал, с педагогическия координатор и понякога със самия професор Малагуци. Това бяха срещи за споделяне на ценности, избори, организации и нерядко много практическа работа, тъй като сами си сътворявахме мебели и търсехме материали.

Спомням си документацията със снимки, творби и текстове на децата, толкова интересна и същевременно малко трудна за изготвяне.

Спомням си срещите на отделните групи с родителите, които тогава бяха по-големи от мен, но участваха на тези срещи не само за да се информират за резултатите на децата си в училище, но и за

да се насладят и споделят интелигентността на децата, когато са поставени в условия да създават и разбират заедно.

Марина Кастанети: Мисля, че тези три елемента – обстановката, атмосферата и отношението на преподавателите, са тясно свързани като сетивни, когнитивни и емоционални условия, които определят нашите взаимоотношения и преживявания.

Ние проектираме и реализираме образователната среда с мисъл за детето, което непрекъснато изследва и развива своето познание.

Естетическите, мултисензорните и междуличностните качества на средата, в която живеем всекидневно с децата, са важни за създаване на усещане за благополучие и наслада.

Средата е съставена именно от кръговия характер на нашия избор на дизайн, материи и материали.

Изборите и непрекъсната загриженост за преживяванията с децата се осъществяват чрез изследване, което е в непрекъснато развитие и в което учителите участват чрез инструментите на наблюдението и документирането на тези преживявания, възприемайки този процес като важна възможност за интерпретация и неспирно изграждане на значения.

Под „отношение“ разбираме точно това – начин на мислене и действие, който признава и възстановява стойността на многобройните интелигентности на децата.

– Как се е променил с времето образователният подход, на който сте се посветили и който е свързан с община Реджо Емилия и с международния център „Лорис Малагуци“?

Паола Строци: Промените във времето са многобройни. Разшири се възможността за диалог с хора с различен опит, което е сериозен ангажимент, отговорност, но и преди всичко голяма възможност за развитие на образователната култура.

Обществото се промени, невинаги в положителен смисъл, но със сигурност с нови и много важни закони, като например тези за включването на децата със специални образователни потребности.

Промениха се очакванията на семействата, нарасна чувството за уязвимост на родителите,

но също така се увеличи и признанието за един образователен опит с основополагащи ценности, които са все още актуални.

Марина Кастанети: Във времето винаги сме се опитвали да тълкуваме социалните, културните и образователните промени, като сме търсили нови организации, ресурси и умения. През 1991 г. американското списание Newsweek посочи общинската детска градина „Диана“, в която Паола и аз работихме като преподаватели в продължение на много години, за най-напреднала в света по отношение на детското образование. Имаше огромно международно и медийно присъствие.

Лорис Малагуци беше наясно, че образователният опит трябва да намери нови начини за удовлетворяване на исканията за сътрудничество, за да защити себе си и да допринесе се развитие на образователните изследвания.

Въз основа на тези идеи се оформиха впоследствие Reggio Children s.r.l. (1994 г.) за защита и насърчаване на правата и потенциала на децата и международният център „Лорис Малагуци“ (2005 г.) – обществено място в рамките на града, което се представя като

културен, изследователски и иновационен център за изграждане на нова култура на детството,

вдъхновена от ценностите на различията в международния диалог.

– Въз основа на опита и професионализма, който сте натрупали през годините, какво значение лично Вие придавате на определението „образован“?

Паола Строци:  Думата „образован“ идва от латински – „in“ (вътре) и „struere“ (наслояване). Ако разбираме това действие в смисъл на „свързване“, бих казала, че се вдъхновяваме от начина, по който работи нашият мозък, като пред количеството неврони предпочитаме тяхното свързване чрез синапсите.

Според някои учени се раждаме със 100 милиарда неврона и през първите две години от живота ни половината от тях биват „окастряни“, докато развиваме 80% от синапсите, които ще използваме до края на живота си.

Училището със сигурност може и трябва да насърчава това образование/свързване.

От начина, по който може да го направи, зависи дали хората ще обичат, или няма да обичат, ще продължат или ще спрат да се опитват да се образоват през целия си живот.

Марина Кастанети: Във връзка с това, което Паола добре отбеляза, човешкото същество още от раждането си е готово за изграждане на взаимоотношения и учене. Детето е голям създател на учене. То се сблъсква със света и знанието, изследва ги с любопитство и се опитва да им придаде смисъл.

Следователно още от първите месеци на живота си детето изгражда основните структури на бъдещия си живот и ще продължи да изгражда своите познания, своята личност и своя начин на общуване.

Като родители и възпитатели, трябва да насърчаваме изграждането на среда и условия, в които децата могат да изразяват начините си на учене заедно с другите като активни участници.

Ето защо говорим за това колко е важно

да се гарантира правото на знание на децата и възрастните като непрекъснат процес в живота на всеки човек навсякъде по света.

– Според Вас има ли образованието важно място в днешния свят?

Паола Строци:  Разбира се, образованието има съществена важност, ако го разглеждаме в широк смисъл, а не само като сбор от енциклопедични и неизменни данни.  Жаждата за знания и умения, без разделения или йерархии, е от основно значение за благосъстоянието на хората и обществата. Ученето заедно с други хора, макар и с основен индивидуален ангажимент и принос, е изключително удовлетворяващо. Да бъдем образовани, в смисъл да изграждаме и насърчаваме начини на мислене, които

да са любопитни, отворени и приветстващи разнообразието и промяната.

Да знаем как да подкрепяме усилията дори когато целта изглежда далечна, да знаем как да променяме посоката и понякога да се връщаме назад и да започваме отново. Да преодоляваме неуспехите и винаги да намираме нещо положително, на което да се опираме в трудностите.

Марина Кастанети: Смятам, че изразяването на културата на всяка страна е от съществено значение за еманципацията на отделния индивид.

Образованието и училището са места, където човек може да има взаимоотношения с другите, да обменя с тях мисли и преживявания, да ги опознава и да учи заедно с тях.

Уважението към другите, различните гледни точки, толерантността са ценности, които могат да изградят култура и образование, чийто център е мирът. Те са спешно необходими на много места по света в тези деликатни и трудни времена.

Свързани статии:

Без песнички на телефона за най-малките Говорете с децата си! Превенцията е най-добрата терапия 11 млн. лева за научни проекти и национални програми