Децата не се раждат с компетенции

Проектът „Отново заедно: Практически техники за възстановяване на междуличностните отношения и насърчаване на психосоциалното развитие в епохата след КОВИД-19“ е стратегическо партньорство за иновации по програма „Еразъм+“.

Основната му цел е да се подпомогне справянето с последиците от изолацията и социалното отчуждение на ученици и техните учители вследствие на пандемията. Това разказва Даниела Фингарова от Сдружението на младите психолози в България, което е един от партньорите по Проекта. От българска страна в Проекта участва и столичното 93. СУ „Александър Теодоров-Балан“.

Иновативни инструменти в действие

„Избрахме да направим иновативни инструменти, като програми, игри, упражнения за изграждане на психосоциални компетенции и усъвършенстване на емоционалните и меките умения на ученици и разбира се, на тяхната чисто емоционална интелигентност – казва Даниела Фингарова. – Емоционалната интелигентност е нещо доста популярно като тема в част от европейските държави.

Използвахме добрия опит на училище в Испания, което бе част от Проекта, както и научните познания на неправителствените организации партньори по него, за да може да адаптираме съдържание, което да може да бъде прилагано в българските училища.“

В Проекта участват 8 партньора от 4 държави – Полша, Словакия, Испания и България.

Четири от тях са училища в горен гимназиален курс. Останалите са неправителствени организации.

Предимството на този тип проекти е, че те възникват при нужда и успяват да срещнат крайни потребители, които нямат необходимия инструментариум за изпълнението на определена цел и за решаването на конкретен проблем.

„Отново заедно“ е проект, който се ражда по време на карантината – започва в началото на 2022 г. и приключва в началото на 2024 г. Координатор е полско училище, а създаването му е съвместна работа на експерти, които са заети в неформалното образование в частния сектор и в държавното образование.

„Това са иноватори, които гледат напред и си дават сметка, че след като всичко, свързано с пандемията, отшуми, голямото затваряне и социалната изолация ще имат реален ефект върху децата и учениците – казва Даниела Фингарова. – Те, за разлика от възрастните, нямат изградени устойчиви социални механизми за справяне с подобен тип ситуации. Със своя житейски опит възрастните притежават механизми за справяне, с които могат да намерят рационален изход от всяка ситуация. Но децата и учениците нямат богат социален опит. Те попадат в състояние на абсолютна несигурност. Затова превантивно от самото начало се започва със създаването на методология, която да може да помогне не просто при тази криза, а и при всички останали. Защото веднъж открили отговор в дигиталните технологии като основен начин за образоване и ограмотяване в извънредни ситуации, това ще бъде начинът, по който да се решава проблемът с продължаване на учебния процес.“

Училището като място за съзравяне и изграждане на социални компетентности

Но ефектът от подобен тип обучение, в което децата нямат възможност да се срещат едно с друго, нямат възможност за неформално общуване, нарушава естествения цикъл на тяхното съзряване, категорични са специалистите. Училището има много възпитателни функции и те са различни от ограмотяването на децата. То е място, където децата съзряват, нат­рупват социален опит, изграждат социални компетентности, учат се да общуват. Но ако те са заключени пред един компютър вкъщи, това противоречи на всякаква логика. Неестествено е да оставаме сами за толкова дълги периоди.

„Затова решихме, че най-естественият отговор на такъв тип ситуации е да наблегнем на образованието в ценности – казва Фингарова. – Да научим децата на тези умения и да изграждаме у тях онези компетенции, които са им необходими, за да могат в такива ситуации да бъдат много по-спокойни, да имат изградените умения да се справят.“

За тази цел специалистите залагат не просто на обучение, а и на развитие на емоционалната интелигентност на децата. Класичес­ката интелигентност се свързва с умението за решаване на различни проблеми, а емоционалната – със способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции. Да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението.

„Залагайки на модела на емоционалната интелигентност на Джон Майер и Питър Саловей, успяхме да създадем три големи продукта по проекта, които представляват наръчник за учители, който дава обширна и интересна гледна точка за 4 много важни направления – обяснява Даниела Фингарова. – Първото беше експертите от неправителствените организации от четирите държави да се запознаят задълбочено с темата. Бяха прочетени всички актуални изследвания от държавния и частния сектор за това как влияе на децата обучението от разстояние в електронна среда. Бяха анализирани положителните модели, предложени като решения и в четирите държави.“

Как дистанционното обучение влияе на децата

След това се правят фокус групи с учители, за да се отговори на въпроса как дистанционното обучение влияе на децата. Какво се е променило, кои деца са успели да се променят в положителна посока и кои са срещали трудности. Така са дефинирани основните проблеми, които стават основата на създаването на наръчник на учителя.

В него има 4 важни теми, между които психично здраве, мотивация, самоуправление и вземане на решения в състояние на несигурност. Проследява се как тези състояния са свързани със социалната изолация. Наръчникът точно и ясно дава насоки за работа и в четирите направления.

Инструменти за работа

Освен него е създаден и комплект инструменти за работа учител – учител, както и учител – ученик, който включва 20 различни инструмента. Те са лесно приложими както във вътрешната квалификация, която е заложена в плана на всяко училище, така и в часовете на класа или в часовете за занимания по интереси, които са част от наредбата за приобщаващо образование, както и в извънкласни дейности от всякакъв характер.

Наръчникът предоставя 20 инс­трумента за развитие на социални и емоционални компетентности в средното образование. Той е създаден да подпомага учителите, както и училищните психолози и педагогическите съветници.

Инструментариумите са свързани с 4 различни направления – самоуправление, несигурност и вземане на решения в състояние на несигурност, психично здраве и мотивация.

Те включват игрови упражнения, инструменти, дискусии. Поставят ученика в центъра и го стимулират да бъде инициатор за по-голямата част от процеса на комуникация. Децата трябва да бъдат провокирани да мислят и да намират решения по различни теми. Това е една от основните цели на тези инструменти.

Проучване сред учениците

Вторият резултат от изпълнението на Проекта е свързан с голямо проучване сред ученици за тяхната емоционална интелигентност.

Изследвани са над 350 деца и набелязването на основните липси на умения и компетенции води до създаване на наръчник с 20 инструмента – за самопознание, за социално познание, за самоуп­равление на собствените емоции и поведение, за управление на взаимоотношенията.

„Инструментите са с дълги имена и може би звучат малко помпозно, но всъщност са много практични и лесни за употреба в класната стая – подчертава Даниела Фингарова. – И при международното тестване на инструментариума, което беше задължително, за да бъдат стандартизирани на европейс­ко ниво, се приеха положително от учениците – дори питаха може ли да правят тези упражнения по-често.“

Един от инструментите е базиран на теорията на Стивън Кови за кръга на влияние и кръга на загриженост. Той учи как човек да анализира кои са темите, които го карат да се тревожи, върху кои от тях той има пряко влияние и върху кои изобщо не може да влияе. Така човек може да насочи усилията си към неща, които зависят от него.

Инвестирането в неща, които зависят от нас, ни мотивира да действаме сами, категорични са специалистите. Друг инструмент, който работи със социалните предразсъдъци, ни кара да осъзнаем колко лесно успяваме да проектираме собствените си разбирания и предразсъдъци в една или друга ситуация и твърде често истината ни убягва. Учи ни как да не съдим прибързано и винаги да се опитваме да намерим и друга гледна точка във всяка ситуация.

Инструментите целят да дадат на учителите структуриран подход

„Тийнейджърите се открояват с това, че са спонтанни, емоциите там са доста необуздани – казва Даниела Фингарова. – И когато прилагаме инструментариума при възрастни хора, там отговорът винаги е много уклончив. Докато децата и младежите са много категорични. Мнението им се формира бързо, то е абсолютизирано и рядко допускат, че може да има различна гледна точка от тази, която им е хрумнала първоначално. Да анализираме собствените си мисли и емоции, е нещо, което придобиваме със зрелостта. А инструментите целят да дадат на учителите структуриран подход, с който такъв тип умения да бъдат изграждани у децата възможно най-рано.“

All инструменти, създадени по Проекта, са качени на сайта на Проекта и могат да се ползват от всеки.

Възпитание чрез действие

„В Испания образователната система залага отрано на обучение в емоционална интелигентност – казва Даниела Фингарова. – Това е възможност децата да дефинират как се чувстват, да назовават емоциите си, да правят разлика между чувство и емоция. Чувствата са устойчиви, а емоциите са ситуативни. Няма как да очакваме децата да не бъдат жестоки, ако не сме се постарали да изградим у тях емпатия. Няма как да очакваме толерантност, ако не сме я възпитали у тях. Децата не се раждат с компетенции. Отговорността е на родители, учители и цялото общество. Заети с това да ги ограмотяваме и да пълним главите им със знания, назад остана възпитателната функция на училището.

Интересното на училището в Испания беше и това, че в двора нямаше абсолютно никакви съоръжения, като катерушки, пързалки и други. На въпроса с какво си играят, ни отговориха – едни с други.

Учениците сами залагат места, които искат да посетят през учебната година – естествено, от предложения, подготвени от учителите. Ако искат екскурзия, сами трябва да организират създаване на продукти и базари, на които да се продават, за да финансират пътуването.

За абитуриентския бал дванайсетокласниците сами сковаха сцената, където ще се проведе тържеството, сами украсяваха сградата.

В училището в Братислава имаше огромна библиотека, където децата се събираха да си общуват. Имаха училищни животни като рибки, игуани, за които се грижеха.

В Полша децата имаха възможност да посещават институции, където се прилагат знанията, преподавани им в училище. Всеки месец имат такива посещения.

Свързани статии:

Разчитат българския геном Непознати страници от родната история Най-малките страдат от всяка раздяла с майката Министър Галин Цоков: Дуалното обучение влиза във висшите училища