Новото лице на климата*

„Температурните рекорди през 2023 г. бяха безпрецедентни по света и в България“, казва климатологът д-р Симеон Матев, който представи преди дни пред журналисти презентацията „Защо 2023 г. беше най-топлата година в света и България“. Събитието е организирано от научнопопулярната платформа „Климатека“. Д-р Матев направи климатологичен анализ на факторите и данните, които стоят зад температурните рекорди, на които станахме свидетели през изминалата година.

Отминалата 2023 г. беше най-топлата година в света от 1850 г. насам, откакто се правят системни метео­рологични наблюдения. Като средната глобална температура беше 14,98оC, което е с 0,17оC повече от предишната най-висока годишна стойност през 2016 г. Миналата година е била по-топла с 0,60оC от средната за периода 1991 – 2020 г. и с 1,48оC от прединдустриалното ниво от 1850 – 1900 г.“, обяснява Симеон Матев. Той представи какви бяха рекордите по света.

Негативни рекорди

Освен най-топла година в световен мащаб през 2023 г. бяха подобрени и редица други рекорди. Всеки месец – от юни до декември, е бил рекордно топъл, с по-голямо температурно отклонение от всеки съответен месец в която и да е предходна година. Юли и август пък бяха най-топлите два месеца като абсолютна температура в историята. „Лятото беше най-топлият сезон, измерван някога“, каза Симеон Матев.

2023 г. е първата година, през която всеки ден е с над 1оC температурно отклонение от нормата спрямо прединдустриалното ниво от 1850 – 1900 г. Близо 50% от дните са били с повече от 1,5оC по-топли от нивото от 1850 – 1900 г.

А 2 дни през ноември са били с повече от 2оC по-топли, което се случва за пръв път в историята.
Изминалата година подобри националните рекорди в 77 държави из целия свят, като това са райони, където живеят 2,3 милиарда души. Част от държавите, в които бяха отчетени нови рекордни годишни стойности, са Китай, Бразилия, Япония, Мексико, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Украйна, както и в Гърция, Сърбия и България.

2023 г. – втората най-топла за Европа

Въпреки че не беше най-топлата година за Стария континент, 2023 г. се отчете с редица други рекорди. Например всички месеци от годината бяха със средни температури около и над нормата, като май беше единственият месец под нормата. А септември е най-топлият в историята – с 0,5оC по-топъл от предходния рекордьор през 2020 г. Зимата беше втората най-топла в историята.

А през лятото имаше няколко горещи вълни с множество счупени дневни температурни рекорди и дълги безвалежни периоди, довели в някои страни до тежки суши и пожари. Есента е втората най-топла – само с 0,03оC по-хладна от есента на 2020 г. Обилни и интензивни валежи предизвикаха значителни наводнения на целия континент.

Най-топлата година в метеоисторията на България

От 2011 г. насам не е имало година, която е с температури под нормите. А само за последните 30 години средната температура в страната ни се е повишила с 0,8о до 1оС.

Най-голямо затопляне се наб­людаваше в Централния Предбалкан, в централните части на Дунавската равнина, в много райони на Североизточна България като Лудогорието и части от черноморското ни крайбрежие.

През 2023 г. бяха поставени и няколко сезонни рекорда, като зимата и есента са най-топлите до момента в историята ни, а лятото е третото най-топло с няколко горещи вълни и рекордно топъл дълъг период в края на юли. „Годината беше белязана и с много екстремни явления, включително интензивни валежи и наводнения, като през юни, септември и ноември бяха най-масовите и с големи щети“, обяснява д-р Матев.

Причините за рекордите

Една от основните причини за рекордите са предизвиканите от човека климатични промени. През 2023 г. атмосферните концентрации на въглероден диоксид и метан продължиха да се покачват, като достигнаха рекордни нива от най-малко 800 000 години. В допълнение на антропогенния натиск имаше и редица естествени фактори, които изиг­раха важна роля. Един от тях беше феноменът Ел Ниньо, чиито признаци се появиха през пролет­та на 2023 г.

Друг важен фактор беше рекордно високата температура на океанската вода, която имаше исторически най-високи стойнос­ти от април до декември. Изригването на вулкана Хунга Тонга, едно от най-мощните вулканични изригвания, също допринесе за затоплянето поради повишената концентрация на водна пара.

Какви са последствията

Последствията от затоплящия се климат имат редица проявление от различен характер. Екстремните горещини засегнаха много части на света. Горските пожари в Хавай, Канада и Европа доведоха до загуба на животи, унищожаване на домове и мащабно замърсяване на въздуха. Наводнения, свързани с екстремни валежи от средиземноморския циклон Даниел, засегнаха Гърция, България, Турция и Либия.

Антарктическият морски лед достигна рекордно ниски нива през 8 месеца от 2023 г. През февруари беше отчетена най-нис­ката месечна и дневна стойност, откакто се правят наблюдения.

А нивото на Световния океан продължава да се покачва, като през последните три десетилетия се наблюдава значително ускоряване на повишението.

Симеон Матев уточнява, че по-високите температури имат и редица неблагоприятни ефекти върху здравето на хората. Според Световната здравна организация климатичните промени увеличават смъртните случаи. Малка част от проявленията върху здравето са топлинен стрес, увреждане на белите дробове от димa от горски пожари, както и бум на комарите, пренасящи болести.

Всеки четвърти човек по света пък е преживял екстремни горещини

Според доклад на Climate Central 90% от световното население (7,3 млрд. души) са преживели поне 10 дни с температури, силно повлияни от изменението на климата, като климатичните промени са направили тези температури поне 3 пъти по-вероятни. А 73% от световното население е изпитало тези температури в продължение на повече от 1 месец. Всеки четвърти човек по света пък е преживял екстремни горещини, които са продължили поне 5 дни, като изменението на климата е направило тези многодневни горещини поне два пъти по-вероятни.

Затоплящият се климат крие и редица социално-икономически въздействия и предизвикателства. Част от тях са несигурност в земеделския сектор, който е подложен на засушавания, интензивни валежи, градушки, промяна в температурните условия. Друг важен аспект е уязвимостта на водните ресурси поради риска от по-чести и по-продължителни засушавания, по-трудно прогнозиране на водния баланс, ограничение в използването на ВЕЦ и др.

От друга страна, има рискове и за енергийния сектор поради невъзможността за точно прог­нозиране потреблението на електроенергия. И не на последно място са и предизвикателствата в туристическия бранш поради несигурност в планирането на туристически дейности.

Какви са очакванията

„Феноменът Ел Ниньо ще продължи най-вероятно до средата на 2024 г., но влиянието му ще се усеща няколко месеца след това. Прогнозната средна глобална температура за 2024 г. е 1,34о – 1,58оC над средната за прединдустриалния период, което показва, че можем да станем свидетели на нови температурни рекорди и през новата година.

Очаква се това да е 11-ата поредна година с температури от поне 1оC над прединдустриалните нива“, обяснява д-р Матев. Очакванията са, че екстремните явления и събития ще бъдат още повече на брой и с по-голям териториален обхват.

По думите на д-р Матев, човешкото влияние има голям принос както за климатичните промени, така и в частност за тази най-топ­ла година в света и в България, когато бяха подобрени много температурни рекорди. Вече сме свидетели как екстремните явления стават все по-интензивни и по-чести, а човешките жертви и икономическите щети се увеличават.

„Тази рекордна година е ярък пример за условията, които скоро могат да станат типични за един по-топъл свят. Именно затова са необходими адекватни мерки за справяне и адаптация с климатичните промени и техните проявления както в световен план, така и на национално ниво“, казва още той.

Свързани статии:

Непознати страници от родната история Кой уши байряка, кой му тури знака Разчитат българския геном Теорията и практиката вървят ръка за ръка