Другата страна на науката

*При връчването на Ig Nobel учените демонстрират как се движат обектите на техните опити. Снимки – Ig Nobel Prize*

Поредна порция необичайни проучвания от цял свят получават своето „признание“ на раздаването на 34-тите антинобелови награди. След четири издания, провели се онлайн заради ковид пандемията, сега те са присъдени присъствено в една от лекционните зали на Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ. Именно там се провеждат първите няколко церемонии след създаването им през 1991 г. От 1994 г. техен домакин е театър „Сандърс“ в Харвардския университет.

Антинобеловите награди, известни още като Ig Nobel, или Шнобелови награди, се връчват всяка година от 1991 г. насам

от хумористичното научно сп. „Анали на невероятните изследвания“ по идея на редактора Марк Ейбрахамс. Те са за необичайни проучвания, които „карат хората първо да се смеят, а след това – да се замислят“. Всяка година се присъждат десет награди в различни категории.

В огромната си част това са тривиални или безполезни изследвания, които карат хората да се запитат кой плаща за подобни изследвания.

Но те са и доказателство, че науката трябва да изследва всичко, дори и себе си.

Тази година церемонията преминава под мотото „Законът на Мърфи – ако нещо може да се обърка, то ще се обърка“. Събитието започва с хвърлянето на хартиени самолетчета от публиката по жива мишена на сцената. Следва традиционната реч за откриването, която се състои от само четири думи – „Добре дошли, добре дошли“, преминава през продължителното ръкостискане при връчването на наградите и други смешни ситуации и музикални изпълнения и стига до пространната заключителна реч – „Довиждане, довиждане!“.

Отново по традиция призовете се връчват от носители на Нобелови награди.

Тази година гости на тържеството са френският икономист Естер Дюфло и нейният съпруг индийско-американският икономист Абхиджит Винаяк Банерджи. Те са носители на Нобел за икономика през 2019 г. заедно с Майкъл Кремър за експериментален подход към облекчаването на глобалната бедност. Присъстват и американският химик от френско-тунизийски произход Мунги Габриел Бауенди (Нобел за химия през 2023 г. заедно с Луис Брус и Алексей Екимов за откриването и синтеза на квантовите точки), американският икономист и математик Ерик Маскин (Нобел за икономика през 2007 г. заедно с Леонид Хървич и Роджър Майерсън за това, че са положили основите на теорията за дизайна на механизмите) и американският икономист Робърт Мъртън (Нобел за икономика през 1997 г. заедно с Майрън Шолс за метод за определяне стойността на финансови инструменти).

Наградата Ig Nobel има и финансово измерение – или по-точно колекционерско, тъй като

носителите на приза във всяка категория получават банкнота от 100 трилиона зимбабвийски долара.

Излязлата от употреба след рекордната хиперинфлация в африканската държава от началото на века банкнота се равнява на 40 цента.

И така, кои са отличените с Антинобел за 2024 г. в тазгодишните десет категории и какъв е техният принос в научните главоблъсканици.

Мир

Наградата за мир е присъдена в памет на известния американския психолог бихевиорист проф. Бъръс Фредерик Скинър (1904 – 1990). По време на Втората световна война и след нея той участва в проекта „Гълъб“ – разработка за създаване на ракети, насочвани от намиращи се в тях гълъби. Те са тренирани да кълват по мишена, за което са възнаграждавани с храна, ако се справят със задачата.

Анатомия

Наградата за анатомия отива при екип от френски учени, които проучват дали косите на повечето хора в Северното полукълбо се навиват на къдрици по същия начин – по посока на часовниковата стрелка, или обратно – като на хората, обитаващи Южното полукълбо. Въпросът е дали това е генно обусловено, или влияние оказва къде се намирате на земното кълбо. Статията „Genetic Determinism and Hemispheric Influence in Hair Whorl Formation“ е публикувана в Journal of Stomatology, Oral and Maxillofacial Surgery през април 2024 г.

Медицина

Призът за медицина тази година е присъден на швейцарски, белгийски и германски изследователи, които демонстрират, че фалшивите лекарства, които предизвикват болезнени странични ефекти, могат да бъдат по-ефективни при пациентите, отколкото фалшивите лекарства без подобни странични ефекти. Статията им „How Side Effects Can Improve Treatment Efficacy: A Randomized Trial“ излиза в сп. Brain през август 2024 г.

Физиология

Антинобелът за физиология получава група японски и американски учени, ръководени от проф. Таканори Такебе от Медицинския и дентален университет в Токио, които, провокирани от респираторните усложнения при редица пациенти през ковид пандемията, проучват дали бозайници могат да дишат през… ануса. Изследователите демонстрират, че мишки, плъхове и прасета могат да го правят в среда с ниски нива на кислород – например под вода. Статията „Mammalian Enteral Ventilation Ameliorates Respiratory Failure“ излиза в сп. Med през юни 2021 г.

Chemistry

Наградата в областта на химията печели изследователски екип от Франция и Нидерландия, които прилагат хроматографско изследване за разделяне на пияни и трезвени червеи. Проучването „Chromatographic Separation of Active Polymer-Like Worm Mixtures by Contour Length and Activity“ е достъпно в сп. Science Advances, бр. 8 от 2022 г.

Физика

В областта на физиката призът получава д-р Джеймс „Джими“ Ляо (James Liao) от Университета на Флорида за своето изследване дали мъртви пъстърви могат да плуват. Той открива, че рибите плуват в пасажи във формата на движещ се флаг зад цилиндър. „Експериментът показа, че формата и гъвкавостта на мъртвата риба са достатъчни да генерират енергия за запазване на положението им зад цилиндъра и дори да ги придвижва напред“, обявява той. Статията „Neuromuscular Control of Trout Swimming in a Vortex Street: Implications for Energy Economy During the Karman Gait“ излиза в The Journal of Experimental Biology през 2004 г.

Ботаника

Проучване, което показва, че южноамериканската лиана Boquila trifoliolata (трилистна бокила) може да имитира листата на пластмасови растения, до които е поставена, носи Антинобел за ботаника на любителя Джейкъб Уайт (САЩ) и на Фелипе Ямашита (Бразилия) от Университета на Бон (Германия). Те правят експерименти и достигат до извода, че мимикрията на лианата се дължи на нейната способност „да вижда“ заобикалящите я растения. Изследването „Boquila trifoliolata Mimics Leaves of an Artificial Plastic Host Plant“ е публикувано в Plant Signaling and Behavior през 2022 г.

Биология

Отличието за биология е присъдено посмъртно на американците Фордайс Ели и Уилям Питърсън, които установяват, че изплашените крави дават по-малко мляко. През далечната 1940 г. те изследват различни фактори, които оказват влияние върху млеконадоя в стада от крави. Един от експериментите им включва поставянето на котка на гърба на крава и пукането на хартиени торбички до нея. В крайна сметка след бурната реакция на котката кравите, които се изплашат, спирали да отделят мляко. Резултатите от проучванията „Factors Involved in the Ejection of Milk“ са публикувани в Journal of Animal Science през 1941 г.

Вероятности

Група изследователи от Нидерландия, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Унгария и Чехия получават Ig Nobel за изследване на вероятностите, при което експериментално са проверени теориите на Пърси Диаконис (1945) – професор по статистика и математика в Станфордския университет и бивш професионален магьосник, че е по-вероятно монета да падне нагоре с тази страна, с която е хвърлена.

Сега екип от 50 изследователи провежда мащабен експеримент от 350 757 хвърляния на монети от 44 валути и установява, че има 50,8% вероятност монетата да се окаже от същата страна, от която е хвърлена. Така че, ако трябва да решавате спор с хвърляне на монета, в крайна сметка, можете да наклоните шансовете леко – съвсем леко, във ваша полза.

Статията „Fair Coins Tend to Land on the Same Side They Started: Evidence from 350,757 Flips“ все още не е рецензирана.

А ако се съмнявате в резултата и имате здрави нерви, може да изгледате видео от половиндневното занимание в Ютуб

Демография

Изследване, което разбива на пух и прах идеята за съществуването на т.нар. сини зони, в които начинът на живот, на хранене и генетични особености позволяват на местните жители да имат изключително дълголетие. Според демографското изследване на Сол Джъстин Нюман – старши изследовател в „Юнивърсити колидж“ Лондон, повечето подобни дълголетници живеят в региони, в които архивите и документацията не се поддържат добре или пък се отличават с много пенсионни измами.

Нюман установява, че например в случая на най-дълголетния мъж – японеца Джироемон Кимура (1897 – 2013), има необичаен брой биографични аномалии, като за него има три рождени дати. Едната изглежда подправена, другата е резултат от типографска грешка, а третата изглежда реална.

„Проследих 80% от хората на възраст над 110 години в света (останалите 20 % са от държави, които не могат да бъдат анализирани смислено). От тях почти никой няма акт за раждане. В САЩ има над 500 такива хора – седем от тях имат акт за раждане. И само около 10 % имат смъртен акт“, казва Нюман в интервю в Тhe Сonversation.

Разработките на Нюман – „Supercentenarians and the Oldest-Old Are Concentrated into Regions with No Birth Certificates and Short Lifespans“ и „Supercentenarian and Remarkable Age Records Exhibit Patterns Indicative of Clerical Errors and Pension Fraud“ са публикувани в BioRxiv съответно през 2019 и 2024 г.

И накрая – историята на Шнобеловите награди доказва, че понякога странни изследвания водят до важни пробиви. Например през 2006 г. е отличено проучване, че един от маларийните комари (Anopheles gambiae) е привлечен еднакво от миризмите на сирене Limburger и на човешки крака. Изводите намират приложение в борбата с маларията в Африка, като се поставят капани примамки с това сирене. Аз-буки

От Шнобел до Нобел

Колко е дълъг пътят от наградите Шнобел до истинската Нобелова премия? И извървял ли го е някой? Всъщност има такъв случай. Става дума за роденият през 1958 г. в Сочи, тогава в СССР, Андрей Гейм.

Нидерландският и британски физик от руски произход получава Шнобелова награда през 2000 г. заедно с англичанина Майкъл Бери – член на Националната академия на науките на САЩ, за изследването, което цели да накара жива жаба да левитира с помощта на магнити.

Десет години по-късно вече проф. Андре Гейм е удостоен с Нобеловата награда за физика за откриването на графена заедно с британския физик от руски произход Константин Новосьолов (1974). Двамата правят това в лаборатория в Университета на Манчестър. Преди това Гейм е ръководител на докторската дисертация на Новосьолов в Университета в Неймеген, Нидерландия, който става негов основен сътрудник. А през 2010 г. Новосьолов става най-младият жив носител на Нобелова награда за всички области. По-късно и двамата професори получават титлата „сър“ от британската кралица.