Меките умения са нашето скрито знание

Уменията, необходими на всеки човек за оптимална реализация на неговия потенциал, са различни спрямо времената, в които живее. Допреди 20 години на преден план бяха уменията, придобивани и развивани чрез знанието, което хората са получвали по време на обучението си в училище или в университета. Достъпно за всеки, който има или е имал желание да учи и да се развива. И това знание е било достатъчно за успешна професионална реализация. Колкото по-висока образователна степен, толкова по-голям шанс за развитие.

„Учи, за да успееш.“ Всички сме чували този израз, който е валиден и днес, но в настоящето е необходимо да имаме още нещо и то е набор от т.нар. меки умения.

Меките умения са нашето скрито знание.

Продукт на много личностни характеристики, които ни помагат да бъдем успешни във времената, в които живеем. За разлика от предишните поколения, днес е нужно да имаме умения да работим в екип, да представяме завладяващо себе си, продукти, услуги и проекти.

Необходимо е и да имаме добре развита емоционална интелигентност, да умеем да предотвратяваме конфликти и да водим преговори, и не на последно място – да знаем как да бъдем желани събеседници. И това не е изискване към единици хора, а е насочено към всеки, който иска да съществува като част от екип, организация или общество. Такива са времената, такива са и нравите!

Има нова норма за това, което се изисква от един човек в професионален и в личен план. Всеизвестен факт е, че ни канят на интервю за работа заради знанието, на което сме носители и сме придобили в образователната система, но ни наемат заради меките умения, които вече притежаваме. Представянето по време на интервю е продукт именно от тях.

Само допреди няколко години хората работеха по двама или трима в кабинети, в затворени пространства.

Днес масово се наемат и използват офиси от т.нар. отворен тип – пространства, в които сме заедно.

Там е нужно да споделяме тишината, шума, разговорите по телефон или тракането на клавиатурите. Пространство, в което при ескалираща ситуация с член на екипа е необходимо да проявим съобразителност и да овладеем емоцията – чуждата или собствената, така че да не стане достояние на цял етаж с хора.

Как да се случи това, ако имаме служители, които все още не са преминали през програми за личностно развитие, в които бизнесът инвестира голям финансов ресурс всяка година? Ефективни ли са тези програми и как се измерва тяхната полза, е труден въпрос. Но преди да го зададем, е нужно да обърнем внимание на друг. Може ли тези умения да се развият в по-ранна възраст, след като така или иначе съвременният начин на живот го изисква?

Меките умения се развиват чрез модели на поведение, които наблюдаваме, и ситуации, в които попадаме, и се развиват във всяка възрастова група. Но все по-често чуваме за деца, които са показали агресивно поведение. Чуваме или наблюдаваме деца, които показват признаци на стрес.

Виждаме деца, които се справят прекрасно при писмени изпитвания, но им е много трудно да представят знанията си при устни.

Все ситуации, които са резултат от наличието или липсата на гореспоменатите меки умения.

Да си представим свят, в който хората развиват тези умения в много ранна училищна възраст. Учат се как да разпознават сигналите за назряващ конфликт, и прилагат уменията си да го предотвратят, още преди да е възникнал. Свят, в който детето се учи как да говори пред други хора, и това за него да е естествен процес, все едно е застанало и рецитира стихче в защитената среда на семейството си. Свят, в който осъзнава, че има някаква емоция в него, която е различна от радост, и е нужно да намери само начина да я преработи – градивно за себе си и щадящо за околните. Да има знанието и увереността, че начините за преработване на тези емоции са различни от това да прояви агресия към друго човешко същество. Хубав свят, но за него е нужно да се положат усилия.

Усилия, които да бъдат продукт и на образователната ни система, и на семейството като градивна единица на обществото.

Към момента на учителите са делегирани редица отговорности –

да предават информация, да проверяват дали тя е приета и научена, да бъдат възпитатели, да бъдат довереници, да не говорим за административната работа и други задължения, които са почти непосилни за изпълняване випуск след випуск. Затова е необходимо да се помисли или за облекачаване в някакъв аспект от вече съществуващите задължения, за да имат педагогическите специалисти времето, капацитета и желанието да работят в посока развиването на меки умения у децата, или за обучаването на специалисти, които да се грижат малчуганите да развиват уменията на XXI век, така че да влизат в света подготвени за него.

Действително, в българската образователна система са залегнали предмети и подходи за развитие на меките умения. Например създадените клубове в заниманията по интереси са подобна възможност за децата. Но от самата формулировка прозира, че само децата, които имат осъзнат интерес към дадена дейност, се записват в съответния клуб. Дете, което вече е осъзнало, че за него е интересно да говори, да пише, да чете, ще се запише в клуб по дебати, в клуб по четене или творческо писане.

А идеята е да провокираме и да помогнем на всяко дете да разбере къде е силно.

Защото децата не се отглеждат и възпитават в една и съща среда – социална и семейна. Поради тази причина не всяко е имало възможността да повярва в себе си и да използва например тези клубове за своето развитие.

Темповете на изграждане на уменията ще са различни, защото децата са различни. Успешен подход, който се прилага в момента, е още в началните класове да се генерират различни проекти, които децата трябва да вършат съвместно в малки групи. Надграждането би следвало да бъде в посока съответният специалист да следи всяко дете в проектите да взима различна групова роля. Например веднъж ще отговаря за спазване на срока и ще подтиква цялата група, а в друга дейност негов връстник ще има функцията на ръководител на проекта и т.н.

Важното е децата да се учат да функционират в екип, да влизат в различни роли, за да знаят в коя им е комфортно.

Специалистът да види къде не се чувстват уверени, за да може да се работи в тази посока.

Искаме да развиваме у децата умения за говорене пред публика. Един от начините за това е разказването за любима книга или филм, учейки децата как да използват и съответните мултимедийни инструменти.

Разбира се, резултатите, които ще постигат децата, ще бъдат различни, защото те не са еднакви и носят собствен потенциал в определени сфери. Но във възрастта на училищния живот ще бъдат положени основите, върху които впоследствие да се гради. А градеж ще бъде нужен, защото живеем в такива времена.

За да заработи идеята за развитие на меки умения, трябва целенасочено да се освободи време в учебната програма.

Видно е, че българското образование работи в тази посока. Темповете обаче невинаги са оптималните, а светът не ни чака. Очакваме от учителите да съвместят и развитието на тези умения в часовете, в които трябва да предподават уроците. Нека не пропускаме факта, че върху тези уроци се поставят оценки. За някои деца оценките са с голяма важност. Комбинирайки развитието на меки умения с оценяването на знанията по даден предмет, има огромен риск. Рискът да оценяваме притеснението на ученика, развивайки презентационните му умения, вместо знанията, които има по даден урок. Това размива критериите и е неприемливо. Самите меки умения не бива да подлежат на оценяване, защото субективният фактор би бил огромен. Необходимо е да се обхваща всеки клас, така че пред всеки ученик да се открие възможността да види ползата, да изпробва себе си, да бъде мотивиран и поощрен спрямо собствения си потенциал. И без излишен натиск към деца и учители да се постави основата.

Има много успешни примери и практики от чуждестранни образователни модели как се развиват меки умения. Разбира се, нито един от тях не може да бъде изцяло копиран и приложен в България. Просто всеки народ има своята народопсихология и поради това

можем само да взимаме и апробираме успешни елементи, като се стремим да ги прилагаме спрямо нашите стандарти и ценности.

Всичко това, зачитайки интересите и силните страни на учениците. В среда, която да позволи да се проявят тези силни страни, за да се набляга именно на тях. Всеки миг е нужно да помним, че живеем в променлив свят. Свят, в който способностите ни да бъдем гъвкави в мисленето, да сме креативни, да умеем да предаваме ясно мисли и намерения, ще ни превежда през живота с по-голяма лекота.

*По текста работи Лили Славейкова

Свързани статии:

Ученички от Бургас с бизнес проекти на световно ниво За тънката граница между физиката и… физическото Да учиш винаги и навсякъде За по-качествен живот