През 2024 г. най-голямото българско неделно училище в Европа – Българско школо „Васил Левски“ в Лондон, чества 15 години от своето създаване. Празникът ще бъде отбелязан с редица инициативи, като кулминацията е планирана за края на годината със запомнящ се ретро концерт. В школото вече е разположен кът с изложба на ученически рисунки, посветени на годишнината, а съставът по народни танци усилено репетира за предстоящия концерт.
„Изключително приятно съвпадение с нашата годишнина е фактът, че английска фондация изработи и преди дни направи откриване на мозайка на знаково място в квартал „Баркинг“, където се намира училището ни“, разказва за в. „Аз-буки“ основателката на училището Милена Везенкова.
Проектът е свързан с историята на квартала през годините, местните хора и обогатяването на културното наследство от живеещите наоколо чужденци от цял свят.
„Вече сме малка частица от историята на града, тъй като от 15 години сме част от общността тук и живеем в добро съжителство с всички съседи. Българското училище е добре познато не само на българите в района, но и на много англичани“, допълва тя.
Преди броени дни на посещение в Българското школо „Васил Левски“ бе и министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. „Винаги сме харесвали гости в нашето училище и най-забавно е когато най-малките не успяват да скрият любопитството си и задават най-смешните въпроси. При нас срещите винаги са приятелски. Такава беше и с министъра и екипа му“, казва Везенкова.
Разказва, че
по-малките ученици с радост споделят на проф. Цоков кои са любимите им неща в България
и защо обичат да ходят там. Съвсем разбираемо, малчуганите свързват родината с баба, дядо и кученцето на село. За българчетата зад граница асоциацията за родина е „при баба“ – най-топлото, любимо място, където винаги си очакван и желан. Там са най-вкусните гозби и най-хубавото весело лято.
Голяма част от учениците са родени във Великобритания. Затова в училището в Лондон е толкова важно да запалят искрицата, жаждата за знание и интереса в децата. „Оттам насетне е лесно – те сами започват да питат, да разучават“, казва тя.
На мнение е, че безпочвен патриотизъм на никого не е полезен: Важното е учениците да знаят кои са важните имена и места в българската история, да знаят своите корени. Родолюбието се възпитава още в най-ранна възраст в семейството. Ако има поставено начало, ние само надграждаме и заедно с родителите възпитаваме деца, които са готови да живеят в един мултикултурен свят, но знаейки добре кои са. Само така могат да бъдат истински свободни личности“, обяснява Везенкова.
Това виждат министър Цоков и колегите му по време на посещението си – запознават се с атмосферата и чуват български език с много различни акценти. На въпрос от страна на министъра дали искат да се върнат в родината си, третокласник отговаря: „Осъзнавам, че ще е трудно на мама и тати да си намерят работа в България, но много би било хубаво, ако си отидем цялото семейство скоро“.
А шестокласниците под въздействието на предишния час по литература и запознанството си с романа „Под игото“ на Иван Вазов се включват в разговора с обсъждането на няколко непознати за тях думи. „Оказаното ни внимание ни зарадва. Имахме възможност да споделим нашите постижения и проблеми“, споделя Везенкова.
Истината е, че
Българското школо „Васил Левски“ в Лондон има много поводи за гордост
Разбира се, големият принос за това се дължи на основателката на голямото семейство на БГ школо в Англия – Милена Везенкова. Днес то е съставено от три училища – Българско школо „Васил Левски“ в квартал „Баркинг“ в Лондон, Българско школо „Розова долина“ в „Тотнъм“ и филиала към него в Харлоу.
Екипът им се състои от шестима преподаватели, като някои от тях преподават в две от училищата. Имат и няколко ръководители на извънкласни форми и трима души, които се занимават с организационна и административна дейност. Общо десет човека покриват три училища в две населени места и близо 800 български деца.
„Всички в екипа ми са професионалисти, педагози и преди всичко – прекрасни хора. Всеки е най-добър в нещо конкретно, а заедно сме перфектно сработен екип“, споделя моята събеседничка. Имат човек, който е добър в планирането и комуникацията, човек, който се справя с новите технологии и знае как успешно да ги приложи в учебния процес.
Освен това разполагат и със специалист по народно пеене и организатор на събития. Учителката им по български език като чужд е и действащ преподавател по английски в колеж, което определено много помага за работата ѝ в училището. Имат и колеги, които са завършили специалности, които не се преподават в българските училища в чужбина, но това пък им е само от полза, защото
с разнообразните си знания успяват да направят уроците в клас още по-интересни.
Някои от учителите им имат и завършено образование в Англия, което също е допълнително предимство.
„Най-хубавото е, че всички наши преподаватели не спират да се учат – учат от децата, учат от допълнителни курсове и обновяват методите си всекидневно. Онова, което е работило перфектно миналата година, не е задължително да работи днес. Нивото на владеене на български език на нашите ученици се променя постоянно, а това изисква нов подход. В добри приятелски отношения сме с колегите от другите български училища в Англия и често обменяме идеи и добри практики“, уточнява Везенкова.
Категорична е, че всеки член от екипа ѝ знае точно и конкретно за какво отговаря и си върши задълженията без компромиси. Традиционно за Коледа и за края на учебната година подготвят много разнообразни инициативи – различни за всеки клас. И така, учейки се, се забавляват много.
„Трудности и проблеми имаме, това е неизбежно, но се опитваме да ги разрешаваме, без излишно да тревожим децата и родителите“, казва тя. Добре свършената организационна дейност,
доброто планиране, съчетано с брилянтни преподавателски умения,
дават своя резултат и нещата винаги се получават.
Днес Везенкова и колегите ѝ могат да се похвалят с десетки завършили ученици, които в по-голямата си част вече са студенти в университети, в това число и в български висши училища.
„Децата, които идват при нас и са събрани в един клас, често са на различна възраст, с различно ниво на владеене на български език, с различни умения и навици за учене“, разказва моята събеседничка.
Някои от тях са от смесени бракове, а за други българският език се явява трети (в английското училище говорят на английски език, а в семейството говорят турски).
Оттам идва проблемът, че едни ученици работят с лекота, докато за други работата в клас и изпълнението на домашната работа са изключително трудни. А щом има проблем, той винаги трябва да намери и своето решение. В Българското школо то се нарича индивидуален подход към всяко дете.
Учениците покриват всички предмети от задължителната учебна програма
Освен тях имат възможност да посещават и различни групи по интереси. Имат регулярни клубове по народни танци, зумба, игри и театрална работилница. „Децата ги обожават и няколко пъти в годината подготвят представления, за да покажат какво са научили“, допълва тя.
Също така имат и тематични периодични групи като артистичните и творчески работилници, свързани с различните български празници и важни дати, в които децата собственоръчно изработват български сувенири, мартенички, сурвачки, картички и много други.
В края на 2023 г. организират и клуб по грънчарство. От тази учебна година въвеждат и срещи по медийна грамотност и журналистика с Васил Христов. Първата среща вече е факт, предстоят още няколко до края на учебната година.
Везенкова споделя, че от общообразователната подготовка като че ли най-интересни за учениците са часовете по история: „Попиват жадно информацията, която им представяме, а после не спират да задават въпроси, търсят допълнителни материали по темата, а родителите споделят, че децата са впечатлени развълнувани от това, което са научили в училище“.
В часовете постоянно присъстват технологиите и иновативните подходи
Днешното поколение е свикнало с тях и те няма как да не бъдат част от работата им. „Мултимедията е незаменим помощник за учителя, когато трябва да покаже или разкаже нещо“, допълва моята събеседничка.
При по-големите ученици често домашната работа е свързана с изработването на проекти, за които са необходими електронни устройства, а при по-малките обикновено служи за онагледяване.
Няма как да не попитам каква е тайната и как от двадесетина деца през 2009 г.,
днес възпитаниците в Българско школо „Васил Левски“ в Лондон са 526.
А броят на учениците от двата филиала на Българско школо „Розова долина“ са 272.
„С всяка следваща година учениците ни се увеличават. Вече изпратихме няколко випуска с абитуриенти. Мисля, че успехът ни се дължи на много добрата синергия между преподавателския екип и мен като мениджър. Стараем се винаги всичко да е добре планирано, всичко да е подсигурено и учениците да получават максимално много за времето, което прекарват в училище. Всеки от нас допринася с нещо училището да става все по-добро и да се развива, да отговаря на изискванията на деня. Искрено вярвам, че в днешно време, ако стоиш на едно място, буквално изоставаш“, споделя тя.
Още в първите няколко години родителите се уверяват сами, че за няколко месеца децата им започват да четат, пишат и знаят за България.
„Едно е да управляваш училище със стотина деца, и съвсем друго – три с около 800 възпитаници. Съвсем разбираемо се появява нуждата от повече пространство, време и по-голям екип. Но досега сме успявали да се справим, наистина много се надяваме и занапред да е така“, завършва Везенкова.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg