
Освен основната заплата всеки работещ има право и на различни допълнителни възнаграждения, регламентирани от закона. Те са важна част от трудовите ни доходи и често оказват съществено влияние върху месечния ни бюджет. Познаването на тези права ни помага да защитим интересите си и да изискваме коректно заплащане от работодателя. В тази статия ще разгледаме какви допълнителни възнаграждения ни се полагат и при какви условия се изплащат.
Правото да определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, принадлежи на Министерския съвет. Той упражнява това право след консултации с партньорите в тристранното сътрудничество.
Определените от Министерския съвет по вид и размери допълнителни трудови възнаграждения се дължат от всички работодатели, когато работникът или служителят попада в категорията на лицата, имащи право на съответното възнаграждение.
Тяхното плащане не може да бъде отменено чрез някакъв договор.
Допълнителните трудови възнаграждения се определят с нормативен акт. Това са допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда или с друг нормативен акт. Тези допълнителни трудови възнаграждения се заплащат задължително или се договарят с индивидуален и/или с колективен трудов договор. Договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения се изплащат според договорените условия.
Допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура.
Не е допустимо договаряне на допълнителни възнаграждения в натура под формата на спиртни напитки, увреждащи здравето наркотични вещества и тютюневи изделия.
Според закона видовете допълнителни трудови възнаграждения, които са определени с нормативен акт, са следните.
- За положен извънреден труд.
- Допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
- Допълнително трудово възнаграждение за времето на разположение.
- За образователна степен „доктор“ и за научна степен „доктор на науките“.
- За придобит трудов стаж и професионален опит.
- Други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер.
С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата във фирмата могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В обхвата им обаче не могат да се включват допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд независимо от въведената организация на труда и отчитането на работното време, както и други допълнителни трудови възнаграждения с временен характер.
За да се считат за възнаграждения с постоянен характер, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време. Такова възнаграждение може да бъде допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.
- Допълнителни трудови възнаграждения при заместване на колега.
Допълнителните трудови възнаграждения не са привилегия, а законово гарантирано право за всеки работещ, който отговаря на съответните условия. Те не могат да бъдат отменени с договор и следва да се изплащат коректно и навреме. Затова е важно работниците и служителите да познават правилата, по които се определят, и да следят дали работодателят ги спазва. Информираността е най-сигурният начин за защита на трудовите ни права.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



