Области на компетентност на детския учител и тяхната значимост от гледна точка на студенти, учители, директори и университетски преподаватели
Доц. д-р Лора Спиридонова, гл. ас. д-р Катя Стоянова,
проф. дн Розалина Енгелс-Критидис
Sofia University
https://doi.org/10.53656/ped2025-1s.01
Absract. Представеното изследване очертава основни професионални области на компетентност на детския учител, които са съдържателна характеристика на неговата академична подготовка във Факултета по науки за образованието и изкуствата. Те са разработени от преподаватели от катедра „Предучилищна и медийна педагогика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и са оценени по значимост от студенти по предучилищна педагогика, детски учители, директори на детски градини и университетски преподаватели. Анализът на резултатите дава основание изведените пет области на компетентност: 1. педагогическо взаимодействие с децата; 2. екипна работа и взаимодействие със семейството; 3. образователна среда; 4. педагогическо взаимодействие в мултикултурна и приобщаваща среда и 5. Лидерство, да се очертаят като съвременни съдържателни проекции на професионалната реализация на детския учител, които следва да бъдат заложени и развивани в обучението на университетско ниво.
Keywords: детски учител; области на компетентност; професионална квалификация; университетска подготовка; предучилищно образование
Приложение на средствата за допълваща и алтернативна комуникация в образователните институции в България
Проф. д-р. Неда Балканска, доц. д-р. Анна Трошева-Асенова,
доц. д-р. Пенка Шапкова, ас. Снежина Михайлова
Sofia University
https://doi.org/10.53656/ped2025-1s.02
Absract. Познаването и прилагането на средствата за алтернативна и допълваща комуникация (ДАК) от специалистите в България е актуален въпрос, свързан с постепенна замяна на понятието алтернативна комуникация с термина ДАК, с по-широкото навлизане на високотехнологичните средства за ДАК, с подготовката на специалистите да предлагат по-голям набор от технологии за ДАК. В настоящата статия се представя изследване, което има за цел да проучи нагласите към ДАК и компетенциите за прилагане на ДАК на българските специалисти, работещи с деца със специални образователни потребности (СОП); да установи нивото на теоретичните познания и практическите им умения, както и да определи равнището на приложение на видовете средства за ДАК. В проучването участват 111 специалисти, попълнили по електронен път частично стандартизираната за целта анкета. Количественият и качественият анализ на резултатите показват непълно асоцииране на прилаганите от специалистите средства за алтернативна комуникация с видовете средства за ДАК в теоретико-терминологичен план. Запазва се тенденция от предходни проучвания за предпочитано използване на мануални средства за комуникация, на ниско- и среднотехнологични, пред високотехнологичните. Макар и голяма част от участниците да прилагат средства за ДАК в работата си, все още е налице немалък процент от специалисти, които споделят, че не използват ДАК в практиката си. Подчертава се необходимостта от по-целенасочена подготовка на специалисти в университетски програми, с акцент върху усвояване на практически умения за работа със средствата на ДАК.
Keywords: допълваща и алтернативна комуникация; алтернативна комуникация; специални образователни потребности; обучение; терапия
Use of Artificial Intelligence in Foreign Language Teaching
Prof. Dr. Ekaterina Sofronieva, Dr. Christina Beleva, Assist. Prof.,
Dr. Galina Georgieva, Assoc. Prof.
Sofia University “St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2025-1s.03
Abstract. The evolvement and implementation of generative artificial intelligence (AI) models in education calls for clearer outlining of AI benefits and limitations. This original research carried out in summer 2024 at Sofia University “St. Kliment Ohridski”, aimed at testing the extent to which AI-generated texts can be used as a pedagogical tool in language instruction. A novel instrument was devised to measure how well students engage with and distinguish between AI-generated and human texts across two literary genres. Altogether, 134 university students from several majors in the field of education took part in the study. Findings revealed that participants overestimated their knowledge of generative AI models as less than half of them managed to identify AI-generated texts correctly. As hypothesized, certain subject variables were meaningfully related to the students’ discernment of AI texts. The study also investigated the effectiveness of AI output for students’ language skills development.
Keywords: generative artificial intelligence; AI-generated texts; literary fiction; language teaching
Самооценка на компетентностите в процеса на обучение в специалност „Cоциална педагогика“: предварителни резултати
Доц. д-р Мая Чолакова, д-р Мартин Ценов,
д-р Цветослав Николов, д-р Красимир Костов
Sofia University
https://doi.org/10.53656/ped2025-1s.04
Absract. Компетентностният подход е в основата на реформата в образователните системи, а програмите, разработвани в рамките на компетентностния подход, повишават мотивацията за учене и самоефикасността на студентите. Статията представя първоначални резултати от прилагане на въпросници за самооценка по шест учебни дисциплини, разработени в съответствие с рамка за компетентности, развивани в процеса на обучение и необходими за реализация в професията на социалния педагог. За целите на настоящото проучване са изследвани 131 студенти от първа, втора, трета и четвърта академична година от специалност „Социална педагогика“. Резултатите от изследването показват положителна промяна сред всички групи студенти и по всички учебни дисциплини, които са разработени в съответствие с компетентностната рамка, като най-голям напредък е регистриран в „Професионални“ и „Личностни“ компетентности. Резултатите от самооценката дават основание за включване на инструмента като средство за обратна връзка не само от страна на студентите, но и на преподавателите.
Keywords: компетентностен подход; компетентностно ориентирано оценяване; въпросници за самооценка; социална педагогика
Educational and Psychological Аspects in Online and Face-to-Face Learning Environment
Prof. Milen Zamfirov, DSc.
Sofia University “St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2025-1s.05
Abstract. Although COVID-19 pandemic is behind us, some important implications thereof are still recognised, particularly in educational context and through the prism of subjective perceptions. This article outlines a cross-sectional study among students in education at Sofia University “St. Kliment Ohridski”, which collected data over three pivotal periods of time: in 2020 when the coronavirus pandemic broke out and instructional design abruptly changed from face-to-face to online modality; in 2022 at the end of the pandemic period when imposed restrictions were lifted and students returned into the university halls; and then again in 2024, two years after the end of the crisis. Research focused on how students’ motivation and other affective states, as well as preferences for mode of instruction, differed over time. It also tested the role of instructors’ empathy and disposition. Altogether 224 participants took part in the study. Findings revealed a constellation of coherent time-bound and instructor-bound differences.
Keywords: face-to-face and online instruction; coronavirus pandemic; motivation and affective states; teacher empathy; university education; cross-sectional studies
Съдържателна валидност на модел за изследване на експресивния език на българските деца от 4 до 6 години
Доц. д-р Катерина Щерева,
доц. д-р Диана Игнатова,
ас. Арпи Масихи
Sofia University
https://doi.org/10.53656/ped2025-1s.06
Absract. Експресивната езикова функция има определяща роля в развитието на личността. Ето защо проследяването на хронологията на езиковото развитие на детето е една от основните отправни точки в процеса на установяване на белези за нетипичност в развитието, както и при установяване на първите сигнали за особености в придобиването на умения за учене. Това налага необходимостта от внимателно проследяване, проучване и оценяване степента на сформираност на способностите за езикова експресия на децата още в предучилищна възраст. Основната цел на настоящото изследване е, от една страна, да се създаде модел за оценка на експресивния език на български деца на възраст от 4 до 6 години, а от друга – да се проучи съдържателната му валидност. Предложеният модел е конструиран в съответствие с държавните образователни изисквания за обучение по направление „Български език и литература“ в детската градина, а също е в съгласие с мнението на набор от експерти. Моделът обхваща ключови аспекти на езиковото развитие, включително семантика, морфология и синтаксис, като резултатите потвърждават възможностите му да бъде приложен в практиката.
Keywords: експресивен език; предучилищна възраст; семантика; морфология; синтаксис, съдържателна валидност
Формиране на дигитални компетентности в обучението на учители по география – основни положения, възможности, ограничения
Dr. Maya Vasileva, Assoc. Prof.
Sofia University
https://doi.org/10.53656/ped2025-1s.07
Abstract.. Какви дигитални компетентности се изискват от обучението по география в средното училище и какъв е отговорът на висшето училище в контекста на подготовката на бъдещи учители по география? Могат да се изведат редица аргументи, обосноваващи актуалността на подобни въпроси в настоящия етап. С оглед на това статията представя научна обосновка на ролята и мястото на дигиталните компетентности в подготовката на бъдещи учители по география в средното училище в България. Проучването се базира на основни положения от съвременната образователна политика в страната, респективно – на мястото, което определя тя за формиране на дигиталните компетентности в обучението по география, заложено в учебните програми по предмета за общообразователна и профилирана подготовка. „Отговорът“ на висшето училище, на примера на СУ „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет, се обосновава в резултат от поредица проведени проучвания: анализ на учебна документация, анкети с преподаватели и студенти, дълбочинни интервюта с преподаватели, наблюдения на лекционни и семинарни занятия.
Keywords: дигитални компетентности; обучение по география; обучение на учители по география
Дигиталната компетентност в обучението на бъдещите учители по история и цивилизации – реалност и перспективи
Dr. Katya Misheva, Assist. Prof.
Sofia University
https://doi.org/10.53656/ped2025-1s.08
Absract. В публикацията се представя анализ на приложението на дигиталните компетентности по учебни дисциплини, които се преподават на студенти от педагогически профил на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Чрез преглед върху нормативната база и учебните програми по горепосочените дисциплини се извежда ролята на дигиталната компетентност в обучението на студентите – бъдещи учители. Въз основа на Европейската рамка за дигитални компетентности DigCompEdu е проведено емпирично проучване, което разкрива уменията за прилагане на цифрови технологии както от преподаватели, така и от студенти, от една страна, и от друга – възможните перспективи за развитие на дигиталната трансформация на съвременното образование.
Keywords: дигитална компетентност; съвременно историческо образование; учебни програми; интерактивност; критично мислене; електронни ресурси
