Защо „мекането“ е толкова заразно?

Често слушаме как българският език е труден за усвояване, защото след всяко правило започвали изключенията. 

Има обаче едно абсолютно безизключително правило, с което ни проглушават ушите в училище: глаголите от І и ІІ спрежение в 1 л. мн. ч. сег. вр. имат окончание (ок.) -м, а не -ме. Обаче учителката на моя първокласник ме уведомява: „Утре ще учиМЕ буква З“, а вечерта журналист от водеща национална телевизия предупреждава: „Репортажът, който ще видиМЕ след малко, съдържа кадри на насилие“.
Всъщност отговорът на въпроса защо разглежданият тип грешка става все по масово явление както при обикновените хора, така и при водещи медийни звезди, политици и др. публични личности е изключително прост. Както ясно показват публикуваните в томовете на Българския диалектен атлас карти, на пръв поглед анализираното явление няма широк диалектен ареал на разпространение, тъй като се среща единствено на запад от линията Оряхово – Враца – Своге – Елин Пелин – Пазарджик – Велинград – Девин и в малка част от родопските говори (в Момчилградско, Крумовградско и Ардинско). Огромна част от диалектите, разположени в рамките на българското езиково землище, обаче допускат дублетност на ок. -м/-ме в тази част на глаголната парадигма. Когато към това се прибави и по-голямата продуктивност на трето спрежение, спрямо първо и второ, еднозначността на ок. -ме, което се използва само за 1 л. мн. ч., докато ок. -м срещаме и в 1 л. ед. ч. при част от глаголите, както и фактът, че водещите български медии са в Западна България и съответно журналистите в тях са носители на тази диалектна особеност и не се стараят да я избeгнат, то контролирането на процеса става особено трудно. Затова, макар нормата за правилна употреба на ок. -м/-ме в 1 л. мн. ч. сег. вр. при глаголите да е изключително проста, ясна и безизключителна, учениците срещат трудности при прилагането ù, което налага допълнителна работа с тях за преодоляване на проблема.

Доц. д-р Илияна Гаравалова
е от Секцията за българска диалектология и лингвистична география на ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 24, 13 – 19 юни 2019 г.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места: 

СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.); 

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24; 

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.

Свързани статии:

„Натурален“ ли е нотариалният акт? Защо Левски, а не Лъвски Кой е бил искрен според древните българи В него момент, от него момент