Реформи чрез споделени отговорности

„Стратегии и политики за развитие на висшето образование в България“ – това е темата на форум, организиран от МОН и събрал членовете на Съвета на ректорите, министерства, БАН, НАОА, Оперативна програма НОИР, НАЦИД, синдикат „Висше образование и наука“, представители на бизнеса.

2020 г. е времевият хоризонт на Стратегията за развитие на висшето образование. Какъв път на развитие на системата ще посочи новото й издание с времеви хоризонт поне 2030 г. и какви политики ще залегнат в новия стратегически документ – отговор на тези въпроси търсят лидерите на академичната общност, натрупала немалко опит в подготовката на поколения XXI за пазара на труда. „Системата ни трябва да има визия за развитие и тя да бъде обща, споделена, относително консенсусна – накъде отиваме, на какво разчитаме, като висши училища, как го реализираме – каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. – Ако искаме да променим модела на икономическо развитие, ако искаме въобще да се развиваме, това не може да се случи без висшите училища.“ Министър Вълчев пресъздаде реална картина за следващите 10 – 15 години, а именно проблема с човешкия капитал. Това е и период на мащабни трансформации във всички сектори и сфери, свързани с изкуствения интелект, с биотехнологиите, с обработката на големи данни, с нови, неподозирани професии. Всичко това е част от средата, в която предстои да работят висшите училища. А от това как ще се развива системата, зависи и развитието на отделните ВУ.

На дневен ред са и предлаганите промени в Закона за висше образование. Сред акцентите са стратегическите цели и задачи на всяко висше училище. Кои от тях ще се финансират – безспорно най-вече тези, които дават увереност, че се работи за колективния интерес, а не само за този на академичната общност. Промените в ЗВО предвиждат и създаването на национални програми за висше образование, които ще заработят от 2020 г.

Четете повече в бр. 26, 27 юни – 3 юли 2019 г.