Акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките: От БАН се очакват експертни решения по ключови за държавата и обществото въпроси

150 години след своето създаване Академията е готова за регулярен международен одит, каквато е световната практика и според Стратегията за развитие на научните изследвания

Интервюто взе

Зина СОКОЛОВА

– Акад. Ревалски, в последно време от водещ научен център БАН се превръща и във водещ образователен център. Разкажете повече за инициативите, насочени към утрешното поколение изследователи.

– Българска академия на науките по традиция обучава кадри в най-високата образователна и научна степен – докторанти. И това обучение е изключително важен и съществен елемент от нашата работа, защото е свързан с подготовката на бъдещите поколения изследователи.

Надяваме се една част от тях да останат и да продължат кариерата си в БАН и в нашите университети. В момента имаме над 600 докторанти. Работата и напредъкът им се следят по различни показатели, включително и каква част от тях защитават дисертации в срок. И когато Министерството на образованието и науката предложи схема за допълнително стимулиране на докторантите, приета с постановление на Министерския съвет, БАН получи най-високото увеличение за един докторант поради факта, че научните изследвания в БАН са на най-високо ниво в България.

Вторият елемент, не по-маловажен, е приносът, който учените от БАН имат за развитието на висшето образование у нас. Немалко учени от Академията водят основно магистърски курсове в най-големите висши училища на страната, начело със Софийския университет. Тази традиция има многогодишна история. Навремето с мисъл за едно по-тясно партньорство между институти на БАН и университетите бяха създадени т.нар. единни центрове. Самият аз съм се подготвял в Единния център по математика и механика. Почти 100% от обучението ми като студент в последната магистърска степен мина в Института по математика, без да съм знаел кой преподавател е от института, кой – от университета. Връзката университети – Академия се запази и до днес, някъде тя е по-силна, а другаде – по-слаба. Но смея да твърдя, че учените от БАН и сега имат съществен принос за обучението на студенти в много висши училища.

Стигаме и до третия елемент, който е свързан пряко с училищното образование. И тук традициите ни са с дългогодишна история. Още през 70-те години на миналия век учени от БАН се ангажираха пряко с работата с талантливи деца – отначало в области, свързани с природо-математическите науки, водейки се от увереността, че това е извор на кадри, на наши бъдещи колеги. Ще дам пример с Института по математика и информатика (тогава Институт по математика и механика), който съвместно с Факултета по математика и механика на Софийския университет и Съюза на математиците изградиха по това време система за откриване на таланти и тяхната подготовка. Резултатите от тази работа са видни и до днес с успехите на нашите математици и информатици.

Преди повече от 20 години отново в Института по математика и информатика си дадохме сметка, че нещата трябва да се разширят и младите хора не само да решават успешно трудни задачи, но и да пишат реферати, което да ги подготвя за бъдеща научна дейност. В тази връзка, през 2000 г. – Международната година на математиката, бе основан и Ученическият институт по математика и информатика към ИМИ – БАН, съвместно със Съюза на математиците, фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и фондация „Еврика“. От 2010 г. се насочихме и към международни проекти с участието и на учители. Целта беше те да познават новите технологии и да ги използват за образователни цели по един по-ефективен и интелигентен начин. Математиците първи в БАН създадоха и секция по образование по математика и информатика. Това значително активизира съвместната ни дейност с Министерството на образованието и науката. Засилва се работата с учителите и по отношение на нови методи на преподаване. Примерът е подет и от други институти на Академията, които също започнаха да работят с ученици и учители.

Важно е в тези инициативи да участват колкото се може повече учени, защото МОН има нужда от солидна подкрепа, за да може да си върнем високото ниво на средно образование и да прекъснем негативната тенденция, която си проличава и от международните изследвания, като PISA например. Много ме радва фактът, че имаме бележити учени, които са изключително активни в това отношение, които са припознали като кауза необходимостта да се повишава общото ниво на образование, а не да се работи само с талантливите деца.

През годините БАН е доказала, че взима активно участие в целия диапазон на образованието и съвсем естествено Ученическият институт по математика и информатика прерасна в Ученически институт на БАН. От миналата година на сесиите на този институт се представят разработки и в областта на хуманитаристиката, обществените науки и изкуствата. Това се цени и на национално, и на европейско ниво. Затова и успеваемостта ни в проекти с европейско финансиране, свързани с образованието, е висока.

– Спомняме си кризисния момент, когато дори се говореше, че БАН може да бъде закрита… Може ли да се каже, че днес държавата припозна БАН и подпомага адекватно дейността й?

– Годината е 2010 г., когато дори бе изготвен проектозакон за закриване на БАН като научен център и за присъединяване на институтите й към министерства и университети. Слава богу, това не се случи благодарение на силните протести на нашите учени и подкрепата на нашата общественост и на учени и академии на науките от целия свят, защото познаваха качеството на научните изследвания в Академията. А и световната практика показва, че подобна научна структура има място в съвременния свят. Никой не е тръгнал да закрива например френския Национален научен център, който също е обединение на научни институти от областта на природните, инженерните, социалните и хуманитарните науки. Никой не мисли да посяга и на „Макс Планк“ в Германия, където са обединени 89 научни институти и центрове.

В това трудно време БАН направи една от най-тежките и големи реформи. Поканихме европейски експерти да направят оценка на нашата дейност. В болшинството си резултатите от работата и оценките на отделните институти бяха положителни, а за някои и на високо международно ниво. На базата на тази оценка оптимизирахме структурата и от над 60 институтите на БАН станаха 42, а около 500 души бяха пенсионирани.

Колкото до отношенията с държавата, след тази криза от 2012 година насам е поставено началото на един конструктивен и активен диалог с институциите, който продължава и до днес. Те се интересуват от нашата работа, търсят ни за експертни оценки. Много от нашите предложения намериха място в Стратегията за научни изследвания и смятам, че се получи добър документ. За първи път българската наука получи и специализирани национални програми, които предлагат един специфичен начин за финансиране на нашата работа. В качеството ми на председател на БАН съм поканен от министър-председателя и присъствам на редовните заседания на Министерски съвет.

През последните две години има и съществено в процентно отношение увеличение на бюджета, като този за 2018 г. за първи път превиши бюджета от 2009 г. За сравнение, субсидията на БАН за 2010 г. бе намалена близо два пъти и в продължение на 10 години Академията работи в условията на недофинансиране – тези последни увеличения на бюджета ни не могат да компенсират това недофинансиране. Ето защо проблемът с финансирането остава сериозен. Чрез Министерството на образованието и науката сме предложили на Министерския съвет да приеме минимум от учени, които да поддържа в БАН, и да се изработи система за заплащане на труда, базирана на средната работна заплата за страната. Убеждаваме институциите, че в БАН е съсредоточена най-ефективната част от учените в България. По последни данни в България има около13 000 учени във висшите училища и около 2700 учени на работа в Академията. Уверено мога да заявя, че работата на учените от БАН е изключително активна и според световните бази данни те дават повече от половината от научната продукция на страната. Така че трябва да се вземат бързи мерки за запазване на ефективния научен потенциал в БАН и във висшите училища. Да напомня, че още преди две години, партньорската проверка, която България поиска от ЕК, препоръча да се вземат спешни мерки в тази насока, защото броят на учените у нас достига критичния минимум.

Трябва да се знае, че всяка развита страна се нуждае от минимум изследователи, от които обществото да търси решения. Но те трябва да имат сигурност и гаранции от страна на държавата за устойчиво развитие в кадрово и финансово отношение. Това не означава, че бюджетът на БАН трябва на 100% да е от държавата. В момента около 40% от бюджета ни се формира от проекти, които сами намираме. Но без едно устойчиво и достатъчно високо институционално финансиране, което поддържа кръвоносната система на науката, тя не може да бъде ефективна. Нека да подчертая, че устойчивото и увеличаващо се финансиране на науката по линия на бюджета е записано и като ангажимент в Националната стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание през 2017 г.

Да напомня, че преди няколко години съветничка на бившия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо изрично подчерта, че проектното финансиране по линия на Европейските фондове е само глазурата на тортата, а самата торта трябва да си я направим ние.

– Какво е отношението към БАН от страна на обществото?

– Миналата година поискахме независимо проучване от авторитетна социологическа агенция, която да изследва обществените нагласи към БАН. Някои данни впечатляват много. Доверието в БАН се оказа най-високо сред всички останали институции. Като цяло, българите ценят много високо научната дейност, 70% смятат, че тя е изключително престижна. Представете си какво щеше да бъде, ако тя е и добре финансирана. Почти същият процент са и хората, които се гордеят с постиженията на учените от БАН и свързват науката у нас с БАН.

– На България, в лицето на еврокомисаря Мария Габриел, се пада да отговаря за основните стълбове на всяка цивилизация: образование, наука, иновации, култура, младежки дейности и спорт. Все области, в които има какво да се желае и не сме с най-добри показатели. Каква е равносметката на Академията по отношение на иновациите, които в някои сфери са най-сигурното мерило за успешна научна дейност?

– Смятам, че голям успех за страната ни е български комисар да получи този ресор, и то не само защото в него се влагат много средства. Само парите за „Хоризонт Европа“ са 100 млрд. евро, към които се добавят и останалите програми като „Еразъм“, която се оценява като една от най-успешните европейски програми.

Изборът на Габриел за комисар по иновациите и младежта дава шанс да се повиши културата у нас по въпросите на науката и иновациите и да се разбере, че науката, научните изследвания и иновациите трябва да станат приоритет, какъвто приоритет вече е училищното образование. Задължително е към него да се добави и висшето образование. Грижата за образованието на всички нива трябва върви заедно с грижата за науката.

Що се касае до иновациите, факт е, че по отношение на тях има какво още да направим. Иновативните ни разработки не са малко, около 200. Поискал съм от наши млади колеги, които се занимават с маркетинг на науката, както и от нашия Единен център за иновации, да подберат 20 – 30 разработки с висока степен на технологична готовност за внедряване. Предстои да представим тези разработки пред бизнеса – говоря основно за малки и средните предприятия. Разбира се, големите работодателски организации също ще изпратят свои представители.

В БАН винаги са се изпълнявали научни изследвания с приложен характер. Проблемът е дали и доколко резултатите от научния ни труд стигат до бизнеса. В няколко области имаме постижения – например в институтите, които и по европейски проекти, и покрай проектите за центрове за върхови постижения, имат заложени разработки, ориентирани към бизнеса. За пример мога да дам Института по информационни и комуникационни технологии, Института по полимери, Института по физика на твърдото тяло, Института по роботика, Института по металознание и редица др. Впрочем последният винаги е бил известен със своите пионерски разработки в областта на новите материали. Да си припомним за акад. Ангел Балевски и неговия метод за леене с противоналягане. Институтът по електрохимия и енергийни системи е много силен в областта на акумулаторните батерии, където България бе лидер. Сега той има договор с най-голямата китайска компания за строителство за кораби и в Института редовно пристигат китайски специалисти на обучение. Има вероятност и от Южна Корея да проявят интерес към тези разработки. Другото направление, в което е силен Институтът по електрохимия и енергийни системи, са изследванията, свързани с използването на водородните технологии.

На дневен ред е въпросът как да се подобри финансирането на иновациите. Фондът за финансиране на иновациите е към Министерството на икономиката. Схемата за финансиране на проекти между научна организация и фирма е сравнително проста и вече работи на европейско ниво. Научната организация кандидатства заедно с поне една фирма с продукт, който е на 6-а степен готов за внедряване (по 9-степенна скала). Ако проектът се одобри за финансиране, фирмата получава част от средствата, а останалите дава самата тя, като целта на проекта е продуктът да бъде доведен до пълна степен на внедряване.

В Европа подобни проекти се финансират до 3 млн. евро за период до 3 години. Смятам, че схемата може да проработи и в България.

Мнението ми е, че нямаме друг път, освен да се стремим да правим научни изследвания, които да се превърнат в иновации. Страната ни не е богата на природни ресурси и шансът й е в иновативни производства с висока принадена стойност. Надеждата ми е, че в малките и средните предприятия ще се развият такива иновативни производства, което ще доведе до увеличаване на БВП – нещо изключително важно за развитието на държавата и за стандарта на живот. А високият стандарт е условие за задържане на младите хора в България. Пример за това е ИТ секторът.

– Какви са поводите за гордост на Академията днес?

– Понеже отбелязваме 150-годишен юбилей, няма как да не погледнем и назад във времето. Повод за гордост е всичко това, което членовете на Българското книжовно дружество (БКД), превърнало се през 1911 година в Българска академия на науките, са направили за България от Възраждането, преминавайки през строителството на съвременна България и до наши дни. Наши членове са участвали във всички сфери на обществения живот. Марин Дринов е първият министър на просвещението. Иван Евстратиев Гешов е премиер, както и други членове на БКД. Наши членове са и в основата на създаването на първото висше училище, прераснало в Софийски университет. Автори са на научни постижения, прославили България по света. Ще спомена имената на акад. Георги Наджаков, акад. Кирил Попов, акад. Ангел Балевски – списъкът е дълъг. Трудно ми е да изброя всички сектори на икономиката, чиито основи са положени и се развиват благодарение на учените от БАН – електроника, фармация, ядрени изследвания, космически изследвания, роботика, химическа промишленост, биотехнологи биомедицина и редица други.

В по-ново време смятам, че продължаваме достойно да отстояваме нивото на българската наука. Но най-голямата ни гордост и капитал са хората. Минахме през трудни години – затваряха се институти, колеги принудително излизаха в неплатени отпуски, изследователската инфраструктура старееше, нямаше ток, вода, парно. При такива условия да продължиш да работиш и да произвеждаш научна продукция на световно ниво, е достойно за уважение.

Днес от БАН се очакват и експертни решения по ключови въпроси, които засягат българското общество и държавност.

– БАН е с 10 години по-възрастна от третата българска държава. А по-зряла ли е?

– Според мен не може да има сравнение, защото БАН е част от България. Идеята на Българското книжовно дружество от самото начало е била, след като България получи независимост, Дружеството да прерасне в академия. Такива са първите думи на Марин Дринов при учредяването на БКД.

От друга страна, Академията, като научна институция, е по-консервативна. А по-консервативните организации, каквито са и университетите, априори са носители на мъдрост. Но не липсват примери за противоречия между държава и Академия – през 20-те години на миналия век правителство тръгва да прави правописна реформа, без да се консултира с учените. След Втората световна война настъпва тежък период за някои учени по политически причини. Нека си спомним и конфликта отпреди 10-ина години. Но БАН запазва устойчивост в развитието си през тези 150 години.

– Ще продължите ли с реформите?

– БАН никога не е прекъсвала с реформирането си. Вече говорихме за реформата отпреди 9 години. Още примери от последните години – Академията има Съвет на настоятелите, който позволява на обществото да има влияние върху политиката на Аакадемията, всяка година се отчитаме пред Народното събрание, имаме ясно изградена кариерна система, особено важна за младите хора. Регулярно се атестират учените и помощният персонал, което позволява диференцирано заплащане на техния труд. Диференцирано се разпределя и бюджетът по институтите. Очакваме и регулярен международен одит, каквато е световната практика. Такъв одит на всички научни организации в България е заложен и в Стратегията за развитие на научните изследвания. Това е добре и за нас, и за обществото.

Изправени сме и пред нови предизвикателства, някои от които са свързани с центровете за върхови постижения и центровете по компетентност. Например как ще се управляват и финансират те в бъдеще, след като бъдат изградени, каква ще бъде тяхната устойчивост във времето.

В заключение, следим внимателно развитието в страната и света и каквито промени са необходими в организацията на нашата работа, те ще бъдат направени.