Фабиола Джаноти, генерален директор на ЦЕРН, пред в. „Аз-буки“: Науката обединява хората

Участието на българските учени в работата на Европейската организация за ядрени изследвания е от взаимна полза

Фабиола Джаноти, генерален директор на ЦЕРН, пред в. „Аз-буки“

Надя КАНТАРЕВА
Наш специален пратеник
София – Женева

От 25 години сте част от изследователските екипи на ЦЕРН. Бих­те ли сравнили гигантския експеримент преди 20 години и днес?
– Със сигурност ЦЕРН претърпя много промени. Но духът и мисията са същите – научни изследвания, технологично развитие, образование и подготовка на специалисти, мирно сътрудничество между учените от цял свят. Всичко това не се е променило. Разликата в рамките на тези 20 – 25 години, разбира се, е, че днес имаме Големия адронен колайдер (LHC). Това е изключителен проект, а неговото създаване е сред най-големите предизвикателства, реализирани от човечеството. Отне ни много време и работа по неговото създаване и пускане в експлоатация, но сега го имаме. Чрез (LHC) преди 7 години беше открит бозонът Хигс, бяха измерени огром­но количество познати частици, откриха се нови.
– А бъдещето на ЦЕРН?
– Стъпката, която следва, е да подобрим Големия адронен ускорител, така че в него да се извършват още по-интензивни сблъсъци на протонни потоци. В процес на обновяване е Европейската стратегия за физиката на елементарните частици, която задава посоката на бъдещото развитие. Обмисляме и следващия наследник на Големия адронен колайдер.
– Светът свързва името Ви със съобщението за откриването на Хигс бозона. Вашата прогноза – да очакваме ли откритие със същия отзвук?
– Много е трудно да се предвиди, защото изследваме непозната територия. Отворените въпроси, чиито отговори все още търси физиката на елементарните частици, предполагат съществуването на нови частици и може би на нови сили. Може да ги открием скоро, или пък не.
Досега сме обработили малка част от всички данни, които сме събрали от експериментите с Големия адронен колайдер. След обновяването му ще се събере много повече информация. Но дори и да не открием нищо ново, Големият адронен ускорител вече ни донесе Хигс бозона и ни позволи да правим много по-прецизни измервания на познатите частици и да изключим сценарии за нова физика. Влиянието на LHC е огромно и ще остане такова дори да не доведе до нови открития.
Неговият предшественик – ускорителят LEP, не доведе до откриването на нови частици, но въпреки това изигра огромно значение за познанията ни в областта на фундаменталната физика.
– Вашата оценка за работата на български учени, инженери и специалисти и за приноса им към ЦЕРН?
– Участието ви е ползотворно, важно и с много голям принос както за ЦЕРН, така и за България. Ваши учени са част от няколко проекта. Особено важно е участието им в експеримента СМS (Compact Muon Solenoid). Друг съществен принос имате и към Световната изчислителна мрежа на Големия адронен колайдер и GRID технологиите за обработка на големи количества данни – България е много силна в областта на изчислителната техника и софтуера.
Смятам, че участието на България в работата на ЦЕРН е от изключителна полза и за развитието на науката и технологиите в страната ви, както и за подготовката на нови поколения от млади физици и инженери.
– ЦЕРН е популярен и с богатата си палитра от образователни програми. Каква е причината да им се отделя такова голямо внимание? С тях се ангажират водещи учени.
– Подготовката на нови поколения изследователи, физици, инженери, техници, грижите за масовото образование на обществото, на учениците от гимназиите, както и на техните учители, са част от нашата мисия. Наше задължение е да обучаваме и подготвяме новото поколение изследователи. Като обществено финансирана изследователска организация, нашата работа и резултатите от нея трябва да са познати на широката общественост. Хората трябва да знаят с какво се занимаваме. Отговорната ни мисия е и да привлечем все повече млади хора към STEM науките.
Днешното общество не е достатъчно подготвено за предизвикателствата на утрешния ден. Живеем във времена, в които технологиите се развиват изключително бързо. Въпреки това в Европа едва 20% от учениците, които завършват гимназия, избират да продължат образованието си в университет в областта на STEM науките. ЦЕРН може да допринесе за повишаване на интереса към тях чрез своите обучителни програми за учители и ученици. Може да се каже, че България е една от страните, които се възползват по възможно най-добрия начин от образователните ни програми. Много сме щастливи, че страната ви е наш стабилен партньор в образованието.
– Можем ли да кажем, че ЦЕРН не принадлежи само на физиците. Не е просто работна площадка на учените, а е начин на живот в модерното общество?
– Убедена съм в това. Живеем в разделен свят, където често се поставя под въпрос трансграничното сътрудничество. Но науката определено е една от тези области, които могат да обединяват хората, защото сама по себе си тя е универсална и обединяваща. Страстта към увеличаване на познанието и на разбирането за това как работят законите на природата, е нещото, което надхвърля границите между страните и културните различия. Тази страст е присъща на човека, като разумно същество. Следователно науката може да бъде обединяващото звено в този разделен свят.
Това е още една причина да се популяризира науката, и ЦЕРН е много добър модел за това. Ние привличаме над 18 000 учени от над 110 националности. Обединяването на хората е част от нашата мисия.
– Наскоро имахте Дни на отворените врати и
80 000 посетители. При този интерес, мислите ли че е възможно да се правят по-често такива дни?
– Трудно е да се организират регулярно, защото трябва да се синхронизират с техническите паузи – период, в който спира работата на ускорителите и детекторите, за да бъдат обновени. Тогава хората могат да посетят и да разгледат нашите съоръжения и инсталации под земята. Предишните Дни на отворените врати бяха през 2013 г., когато също имаше дълъг „отпуск“ за експериментите.
– Днес в ЦЕРН членуват 23 страни, 5 са асоциирани, а две са в процедура на присъединяване. Каква е политиката за разширяване, кои държави очаквате да се присъединят в близко бъдеще?
– Наскоро Естония заяви желание за пълноправно членство. Процедурата започна, но отнема време. Преди да стане член, държавата трябва да е с асоциирано членство най-малко две години.
Има още две страни, които са кандидатствали или са в процес да станат асоциирани членове. Хърватия трябва да се присъедини скоро, тъй като формалностите са приключени. Другата държава е Бразилия, с която в момента водим преговори.

Свързани статии:

Не правим компромис с качеството Да затваряме университети? Добре! С кой да започнем? Нейно Превъзходителство Каридад Ямира Куето Милиан – извънреден и пълномощен посланик на Република Куба у нас, пред вестник „Аз-буки“: Приятелството между Куба и България е искрено и дългогодишно Проф. д.ф.н. Генка Петрова, зам.-министър на образованието и науката: Приоритет за МОН е повишаване качеството на висшето образование