Когато в зеницата се отразява науката

Още с представянето си идеи от сесията на Ученическия институт
на БАН получават предложение за реализация

Зина СОКОЛОВА

Ученически проект по роботика получи предложение за практическа реализация по време на шестото издание на сесията на Ученическия институт на БАН. Разработки в шест научни направления представиха участниците във форума.
Проектът „Умен парник“ на ученици от Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев спечели първа награда на журито за идеята за иновация в селскостопанското производство. Парникът е за автономно управление на системи за капково напояване и системи, които следят температурата, влажността на въздуха и почвата, осветеността в парника, както и допълнителни системи за осветеност и отопление. За управлението и извеждането на данните се използва уеб приложение. Авторите на проекта получиха предложение да се включат в изграждането на учебна ботаническа градина в Пловдив. Всички участници в направление „Роботика“ ще проведат 4-дневен стаж в Института по роботика на БАН.
Министерството на образованието и науката високо оценява работата на Ученическия институт на БАН, обяви зам.-министър инж. Таня Михайлова при откриването на сесията. Според нея заниманията с наука в извънучебно време показват, че учениците умеят правилно да разпределят личното си време, да определят целите си и да се лишават от различни ежедневни изкушения. Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Костадин Ганев подчерта, че Българската академия на науките подкрепя Ученическия институт и учените с апостолска мисия, които водят младите хора по пътя на науката. „Където и да продължите своето образование, не забравяйте, че българската наука ще има нужда от вас“, допълни той.
В сесията участват повече от 50 ученици,
като проектите им са от всички научни направления и са допуснати до участие след преценка на жури.
Иван Тодоров от 133. СУ „Александър Сергеевич Пушкин“ – София, с научен ръководител гл. ас. д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания – БАН, представи темата „Граф Игнатиев срещу България?“, която предизвика голям интерес у аудиторията.
„Насочих се към тази тема покрай ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ – разказва Иван Тодоров. – Тогава излязоха много онлайн подписки да се смени и името на улицата. Появиха се твърдения, че граф Игнатиев лично е поръчал убийството на Левски, по негово нареждане са заточени български владици в Измир, обявена е българската схизма. Реших да направя обективно изследване на неговата личност, за да мога да дам смислен и обоснован отговор защо тези твърдения не са верни. Най-много се изненадах от неговите лични записки. Той пише по изключително интересен начин и показва голяма начетеност, каквато не съм предполагал, че може да има един политик, пък било то и представител на една империя. Показва и отношение, което със сигурност може да се определи като благоразположение към българите, което не е безпричинно. В хода на изследването установих, че основните направления, по които работи граф Игнатиев, са свързани с намаляване на влиянието на Великите сили, в частност това на Австро-Унгария и Великобритания, и засилване на влиянието на Русия в Османската империя сред православните християни, както и намиране на удобен повод за достигане и овладяване на черноморските проливи. Имайки предвид тези фактори, в никакъв случай не можем да наречем Николай Павлович българофоб, но той не е и безрезервен българофил. Най-правилното определение, което можем да му дадем, е „трезвомислещ политик“ с важно значение за новата българска история. Но със сигурност не ни е мразил. Доказателство за това е и фактът, че неговият адютант е българин.“
Седмокласниците Велислав Борисов и Катерина Прончева от МГ „Акад. Кирил Попов“ – Пловдив, са най-малките участници в ученическата сесия. По темата „Фразеологични словосъчетания, свързани с части от човешкото тяло“ започват да работят още в пети клас. Техен научен ръководител е Невена Ичевска – учител по БЕЛ.
„Нашата ръководителка ни запали да проявяваме по-голям интерес към литературата – казват Катерина и Велислав. – Тя ни покани да участваме в проекта и се съгласихме. Имахме представа общо за фразеологизмите, но изследванията обогатиха много знанията ни. Като примери за фразеологизми можем да посочим – броят ми се ребрата, не обелвам зъб, арменска уста.
Езикови игри с възможност за самооценка на знанията биха улеснили усвояването на фразеологизмите в учебните часове по български език, тъй като за голяма част от съвременните ученици фразеологичните словосъчетания се оказват почти непозната и доста трудна за изучаване тема. Като приносен момент на работата ни може да се посочи изработването на речник.“ Още една историческа личност, позабравена днес, привлича вниманието на участник в сесията. Темата на Веселин Манчев от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ – София, с научен ръководител Борис Иванов, е „Трайко Китанчев – просветител и революционер“. Трайко Китанчев е привърженик на Петко Каравелов, за кратко и на Стефан Стамболов. Но след влошаване на отношенията му със Стамболов е осъден за убийството на Христо Белчев. След като излиза от зат­вора, Трайко Китанчев основава Македонската организация, обединявайки македонските дружества. След провала на четническата акция от 1895 г. Китанчев умира от инфаркт през август същата година. Приносът на разработката е в обединяването на информацията за различните дейности на Трайко Китанчев и извеждането на преден план на една малко известна личност.Елена Кикьова от МГ „Академик Кирил Попов“ – Пловдив, с научeн ръководител Дарина Брънчева, разработва темата „ENERGY – помощник за здравословно хранене“. Това е
интернет приложение за здравословно хранене по системата
на Зоната. ENERGY не е просто балансьор, но и инструмент за следене на успеха на потребителите, следващи тази система. Уеб приложението е подходящо за всички, независимо от възрастта и целта, която искат да постигнат. „Промяна в размерите на зеницата в човешките очи“ е разработка на Иво Лозанов от НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ – София.
В неговия проект са представени идеи за това, че човешката зеница и поведението разкриват някои неявни факти за самия човек, като например психически неразположения, натрупани емоционални проблеми, стрес, напрежение. Според изследването поведението на очите може да бъде фактор за откриване и на положителни въздействия за човека.
Много атрактивни бяха и демонстрациите по проекта „Лего робот за почистване – легометач“ на авторски екип отбор по роботика Pyrobotix от ПГ „Найден Геров“ – Лом, с научни ръководители инж. Данаил Трайчев Манолов и Марияна Йорданова Кадамяр. „Легометачът“ е модел за почистване на пътища и паркови пътеки, който се ориентира чрез сензори. Проектът е демо версия на „умно“ средство за почистване на околната среда. Конструиран е ръчно с части на комплект LEGO и програмиран с програмата Mindstorms.ev3. Прототипът на робота чистач е оригинална разработка, която може да бъде развита и подобрена в бъдеще с цел да стане по-функционална и по-ефективна.
В рамките на шестата сесия на УчИ – БАН в сградата на Българската академия на науките е открита и изложба на ученици от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“. Сесията на Ученическия институт е посветена на 150 години от основаването на Академията.

Свързани статии:

145 инициативи за 145-ия рожден ден на БАН Познаваме само 4 процента от Вселената Откритията, които оживяват ЦЕРН създава фабрика за Х-бозони