Първи дебати по ремонта на Закона за висше образование

На дневен ред са системите за управление и акредитация на висшите училища

Без нито един глас против народните представители от Парламентарната комисия по образованието и науката в 44. НС изпратиха за първо четене в пленарна зала Закона за изменение и допълнение на Закона за висше образование. Това е поредният, 53-ти „ремонт“ на нормативния акт, приет в последните дни на 1995 г.

„Изправени сме пред предизвикателства, за решаване на основните от тях разчитаме на системата на образованието, включително на висшето образование. На нея разчитаме и за бърз растеж на икономиката, базиран на иновациите и новите технологии“, обоснова необходимостта от промени министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Вносител на Закона е Министерският съвет.

Кои са проблемите в системата. Последните трийсетина години напълно е либерализиран приемът във висшите училища и от 30% достига 84% от завършващите средно образование. Висшите училища „обраснаха“ с неприсъщи за тях професионални направления. Крайната масовизация на приема свали репутацията и качеството на подготовка на бъдещите специалисти. Проблемите бяха идентифицирани в приетата от предходното Народно събрание Стратегия за развитието на висшето образование. „Започнахме политики за профилно оптимизиране на системата, за преструктуриране на приема и финансиране на специалности, необходими и търсени на пазара на труда, финансиране според реализацията и качеството на подготовка“, припомни министър Вълчев. Според него тази политика ще продължи и през следващите една-две години до пълното й завършване. Но тя се нуждае и от допълнителна подкрепа, с допълнителни инструменти, включително законови.

През изминалите години системата се развива на базата на екстензивно, профилно разрастване. Това се наблюдава и сега въпреки мерките, които се взимат. Затова част от промените в новия закон са насочени към окончателното ограничаване на проблема. „Конкретно по отношение на оптимизацията на структурата и мрежата едно от предложенията е за мораториум върху по-нататъшното разрастване на мрежата – предложение, направено от Съвета на ректорите“, припомни Красимир Вълчев. Истината е, че мрежата достигна предела си на разрастване и фрагментация. Няма проблем с достъпа до висше образование, но се появи проблем с репутацията му. „Мораториумът е крайна мярка. Затова в Закона предлагаме да бъде създадена Национална карта на висшето образование

като инструмент, който да определи профилната и териториалната структура, да намери сечението между обществения интерес от една страна, а от друга – предлагането на висше образование – поясни министърът. – Заедно със СР споделяме мнението, че близо в 90% от професионалните направления мрежата е достигнала предела на разрастване и затова носи само негативи.“

Националната карта на висше образование трябва да покаже и кои са тези професионални направления, за които биха могли да се откриват нови центрове на висше образование – например в областта на информатиката и компютърните науки, защото живеем в свят, в който дигиталните умения излизат на преден план и играят все по-голяма роля. Все повече работни места ще бъдат свързани с тях.

Законът предвижда Министерският съвет да определя общия брой на студентите и докторантите в държавните висши училища по професионални направления. През 2015 г. приемът в държавните висши училища е 58 000 студенти (включително магистър след бакалавър и докторанти). Тази година е 43 000. „Въпреки оптимизацията приемът запазва високи стойности, от гледна точка на завършващите училищно образование. Тази година говорим за 52 000 зрелостници“, уточни министър Вълчев. Разумно е при толкова абитуриенти приемът да е 37 000.

Законът предвижда и по-голяма диференциация между висшите училища, например изследователски и други.

Впрочем и сега действащият ЗВО предвижда това, но моделът не работи, защото всяка смяна на статута би трябвало да минава през нова акредитация. Промяната се прави с цел висшето училище да придобива временен статут, което не налага допълнителна акредитация.

Ако Законът се приеме, промяна ще има и в управлението на висшето училище. При сегашното управление е налице дефицит на дългосрочна отговорност, а университетите си чертаят и следват самостоятелни стратегии на развитие. Доколкото все пак отговорност има, то тя е само и единствено в рамките и за конкретното висше училище. „Не е задължително стратегията за развитие на едно висше училище да бъде координирана със стратегиите на останалите – уточни Красимир Вълчев. – Ако се отчиташе общият интерес, нямаше да има в 16 ВУ обучение по професионално направление „Икономика“, в 23 – по професионално направление „Администрация и управление“. Само в Северен централен район в 3 области има 4 центъра на икономическите науки.“

Сега съществуващият модел на управление на държавните ВУ в дългосрочен план води и до една относителна затвореност и самодостатъчност на висшите училища, и то във времена, когато говорим за европейски университетски мрежи. За сравнение, само в три бивши социалистически страни е налице такъв краен модел на затворено управление, при който държавата и външните заинтересовани страни не участват по никакъв начин. Да, през 2008 г. с промяна в ЗВО се появи „фигурата“ на Съвета на настоятелите. Но те така и не се включиха в стратегическото управление на висшите училища.

Затова Законът предлага Съветът на настоятелите да участва в Академичния съвет. Това ще направи прозрачно вземането на решенията. Ще се изговарят потребностите на висшето училище, накъде върви, развива ли се, или е в застой, доколко е е партньор на бизнеса, какъв е приносът за развитието на местната икономика. „Такава връзка между вътрешните и външните заинтересовани страни е задължителна“, категоричен е министър Вълчев.

Проектът предлага и

сключването на договори за управление с ректорите като инструмент за възлагане на определени политики, за провокиране на ректорите за преследване на определени политики, за изпълнението на стратегически цели и задачи.

Сегашният модел на управление прави ректорите отговорни единствено пред академичната общност. На практика се получава така, че той трябва да държи академичната общност отговорна, а тя – него. Резултатът е дефицит на отговорност. „Целта не е да се наруши академичната автономия. В „ръцете“ на ВУ остава управлението на финансите, административните и академичните въпроси, въпреки че в световната практика има много модели на разделяне на академичното от финансовото управление. Това, което се предлага, е споделяне на отговорността за стратегическото управление. Няма как държавата да не споделя и да няма ангажименти по отношение на стратегическото управление“, категоричен е министър Вълчев.

Парадоксът е, че към момента министърът на образованието де юре отговаря за висшите училища, оттам и за развитието на системата на висшето образование. Търсен е обаче само ако парите не достигат.

„Иска ни се висшите училища да бъдат свързани както в европейски университетски мрежи, така и с бизнеса и по линия на научните изследвания. Иска ни се да имат по-интензивни политики за научни изследвания. Да инвестират повече в млади преподаватели. Да участват в ключови инициативи за развитие на регионите. И това вероятно ще бъдат част от стратегическите цели и задачи, които ще бъдат поставени, ако се възприеме идеята за договори за управление“, коментира министър Вълчев. И изрично уточнява, че тези цели и задачи ще се формулират в режим на публичност и прозрачност. Така процесът ще бъде много по-видим. По-видима ще бъде и отговорността на ректорите да изпълняват мандатните си програми, които ще се разработват съвместно от висшите училища и заинтересованите страни, включително общините. Последните са и най-заинтересовани от развитието на университетите, които са на тяхна територия. Впрочем и сега има общини, които дофинансират висшите училища, въпреки че по никакъв начин не са задължени да го правят.

Гъвкав инструмент за правенето на определени политики са и бъдещите национални програми за развитието на висшите училища. Те ще ги стимулират да правят такива политики. Програмите ще помогнат висшите училища по-бързо да префокусират учебните си планове и програми, особено в педагогическото направление. На българското образование са необходими учители, които дават не само знания на младите поколения, но и умения. Налагат в класната стая т.нар. компетентностен подход на обучение. Притежават културата на иноватори.

„Със сигурност една от националните програми през 2020 г. ще бъде насочена към педагогическото висше образование,

ако бъде приет Законът за изменение и допълнение на ЗВО“, коментира министър Вълчев.

С грижа за новите поколения в академичните среди е идеята за определена тяхна квота в органите за управление на ВУ. За драстична корекция плачат и техните възнаграждения. В някои случаи, а те не са малко, разликата във възнагражденията на преподавателите без или с малък стаж и колегите им с 35-годишен стаж е много по-голяма, отколкото в останалите публични сектори. Затова се предлага регламентиране на минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност в системата на държавните ВУ. Така те се провокират да инвестират в нова генерация учени и университетски преподаватели.

Законът предвижда и промени в системата на акредитация. Преди 12 години средната акредитационна оценка е била 82% от максимума, преди 6 години – 88%, а сега – 92%. С други думи, акредитацията почти не различава висшите училища, независимо че в областта на научните изследвания например разликата е 30 пъти. А науката е основен индикатор в акредитационната оценка. Изводът е, че акредитацията куца по отношение обективността на показателите. В същото време, самият процес на оценяване и акредитация е изключително натоварващ от административна гледна точка.

Какво се предлага – електронизация на акредитацията и облекчаване на процедурите. Институционалната акредитация ще е първоначална, а последващата ще е сбор от оценките по професионални направления. Освен това, в сегашния си вид процесът не стимулира поддържането и развитието на собствени катедри, на школи и преподавателски капацитет. Затова се предлага и СР се солидализира с предложението – един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище.

„Подобно решение със сигурност ще оказва изключително ползотворно влияние върху качеството на висшето образование в един по-дългосрочен план“, категоричен е Красимир Вълчев. Налага се и ремонт на показателите, и по-скоро на обективността им. Със сигурност това ще доведе и до промени в самата методология, която Националната агенция за оценяване и акредитация прилага. „Трябва в по-голяма степен да се оценява ефективността на политиките на висшето училище“, коментира министърът. В момента голяма част от оценката е чисто формална, базирана на куп документи. Макар и добре написани, те не дават реалната картина нито за случващото се в системата, нито за провежданите политики. Например обвързана ли е и до каква степен заплатата с научните постижения. Красиво написаната стратегия за развитие довела ли е до ефективност на провежданите политики.

Законът предвижда и освобождаване от такси на студентите, които се подготвят в професионални направления с най-голям очакван недостиг на пазара на труда. Не е тайна, че в някои направления броят на студентите е направо драматично нисък. На първо време, това са 8 професионални направления, сред които и „Педагогика“.

Проектът предвижда и максимален двумесечен срок за легализация на дипломи, придобити в чужбина. Европейското дипломно приложение ще се издава безплатно. Държавата ще покрива обучението на студенти, които имат договор с работодатели за стаж и/или работно място след успешно дипломиране. Проблемът е, че държавата и обществото инвестират милиони в подготовката на специалисти, които впоследствие се реализират извън България. Така обществото търпи както финансови, така и икономически загуби от недостига на лекари и инженери например.

Законът разписва и правилата за партньорство между държавните висши училища и тези в системата на средното образование, което е предпоставка за естествено преливане и надграждане. Урежда се и статутът на Технологичното училище „Електронни системи“ и на Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи към ТУ в София. Уникалният модел е с доказани ползи за обществото и икономиката.