Когато медицината срещне изкуството в Медицинския университет

Всеки университет има свои академични и културни традиции, но само в един съществува театрален клас от бъдещи медици. В Медицинския университет – Варна, тази формация, първоначално създадена като „Инфарктус“, днес носи името „Инфаркт“ – интелигентна препратка към медицинската професия и емоционалната сила на сценичното изкуство.

Театралният клас се ражда преди повече от десетилетие по идея на д-р Зорница Златева – тогава студент по медицина, а днес кардиолог.

Оттогава през него са преминали много студенти, участвали в повече от 15 постановки, голяма част от които посветени на благотворителни каузи. Спечелени са различни награди, но най-голямата винаги е подкрепата на публиката.

През годините младите актьори са влизали в образи от текстове на Валери Петров и Стефан Цанев, както и в сценични адаптации по „Клетниците“ и „Делото „Яворов“. В по-ново време репертоарът включва „Майстора и Маргарита“, Шекспирови пиеси и интерпретации по Тери Пратчет – с характерното чувство за хумор, ирония и свобода, съобразени със състава на трупата.

Режисьор и ръководител на класа през последните десет години е Александър Александров. Репетират в предоставена от Университета зала, чиито врати са винаги отворени за нови кандидати с интерес към театъра.

Според Александър Александров работата с бъдещите медици е вдъхновяваща: „Обсъждаме и избираме заедно постановките, защото съставът е динамичен – някои студенти завършват, идват нови. Целта е участниците да играят с удоволствие, да се развиват и да усещат театъра като свое пространство. Уча ги на вкус и естетика. Който е добър в едно, лесно става добър и в друго. В класа има таланти, с които всяка професионална сцена би се гордяла“.

Има ли „инфарктни“ моменти по време на представление?

„Театърът е жив организъм. Творческият процес не спира с премиерата. Ако нещо може да стане по-добро – то трябва да се промени дори в последния момент, дори да е инфарктно. Важното е, че винаги има хепиенд“, казва ръководителят на класа.

Онур, студент в V курс „Медицина“, добавя: „Театърът е естествен начин за креативна експресия, без да губиш връзка с хората около себе си. Има „инфарктно“ напрежение, но то е част от магията“.

На сцената бъдещите медицински специалисти развиват умения, които не се придобиват в аудиториите – чувствителност, емпатия, усет към словото и образа.

Театърът за тях е школа по общуване и работа с човешките емоции. За студентите драматичното изкуство е повече от хоби. В динамиката на тежкото университетско обучение той се оказва начин за активен отдих.

„Добрият лекар трябва да има и други светове. Иначе професионалното прегаряне е гарантирано“, казва Дарина Бозова – студент по медицина в IV курс, която е част от трупата вече две години. За нея театралният клас е пространство за разтоварване и среща с колеги със сходна чувствителност. „Въпреки че сме хора на науката, прекрасно е да се отпускаш чрез изкуството“, допълва тя.

Пламен Генов, II курс в магистърската програма „Рехабилитация, морелечение, уелнес и спа“, е на сцената от дете. „Когато разбрах, че в Университета има театрална трупа, просто си казах: няма как да мине без мен. Театърът ни учи как да управляваме емоциите си – и на сцената, и в живота“, казва той.

За Алекс, студент в V курс „Медицина“, театърът е начин да изразиш себе си отвъд учебниците. „Най-ценното тук е общността – чувството за принадлежност и споделеност. Научаваме се да говорим така, че да бъдем разбирани, умение, което е важно за общуването ни с пациентите. Трябва да печелим тяхното доверие“, споделя той.

В навечерието на коледните и новогодишните празници младите актьори представиха премиерно най-новата постановка по романа „Движещи се картини“ на Тери Пратчет, която отново бе обвързана с благотворителна кауза.

Те пресъздадоха на сцената абсурдния и многопластов Свят на Диска, в който магията и киното се срещат, за да разкажат история за илюзиите, мечтите и силата на въображението. Постановката впечатли публиката с динамично действие, хумор, неочаквани обрати и оригинална режисьорска интерпретация, вярна на духа на Пратчет.

Както казва големият писател: „Фантазията не е бягство от реалността. Тя е начин да я разберем“. И това вероятно е част от философията на театралния клас на Медицинския университет – Варна.