В писмената практика често ставаме свидетели на колебания при изписването на глаголи с представки пре- и при-, както и на образуваните от тях отглаголни съществителни.
Не е трудно да се открият примери за текстове с допуснати грешки. Интернет страницата на известна транспортна компания например ни информира: Билетът важи за пътуване за цялата мрежа на метрото. Със закупения билет можете да се прикачите и на Линия 2. В книга на наш съвременен писател и киносценарист четем: Той обещаваше да препише и къщата си на избраницата на сърцето си. Потребителка е написала в интернет форум: След това ме привързаха и десетина дни ми промиваше и привързваше раната всеки ден неговата медицинска сестра. В авторитетен седмичник срещаме изречението: Ръководството на „Левски“ от своя страна превежда пример, при който клубът е инвестирал в стадиона си шест милиона лева. Дори в официални издания като „Държавен вестник“ се допускат грешки: Извършва се разузнаване за определяне на маршрути за предвижване до зоната на поражение.
Глаголите с еднакъв корен и представки пре– и при– са пароними, т.е. думи, които имат различно значение, но се пишат по сходен начин и поради това често се бъркат. Как да избягваме грешките при употребата на такива глаголи?
Полезна би била справката с правописните речници. От тях научаваме, че съществува само глагол придвижвам, но не и предвижвам, така че колебания не би могло да има: до някакво място може само да се придвижим.От друга страна, необходимо е да имаме знания за изразяваните от съответната представка значения. Тук ще ни помогнат тълковните речници. От тях става ясно, че представката пре– носи значения: ‘извършване на действието отново или по нов начин’, ‘разпространение на действието така, че да се обхване изцяло някакъв обект’, ‘преминаване на пространство или граница’, докато при– може да означава: ‘намаляване на разстоянието до нещо’, ‘доближаване и закрепване на едно нещо до друго’, ‘осъществяване на допълнително действие’ и др. Във връзка с това вагоните се прикачват един към друг, но на превозно средство пътниците се прекачват; привързваме се към приятелите си, но раните си превързваме; превеждаме текст от един език на друг, но привеждаме доводи и примери; преписваме домашното, но имотите си приписваме на наследниците. Може да ни помогне и сравнението със сродни думи. След като съществува израз паричен преводнапример, то очевидно употребата привеждам пари по сметка е неправилна.
Д-р Диана Благоeва
е професор в Секцията за българска лексикология и лексикография
в Института за български език. Съавтор е в многотомния „Речник на българския език“,
както и в неологични, двуезични и др. речници.
Четете повече в бр. 49, 3 – 9 декември 2015 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg